Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Благоевград
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
| Любослав Костов, КНСБ: На ръба на Конституцията и законите сме | ||||||
| ||||||
Г-н Костов, безспорно всеки един специалист, в която и да е област заслужава увеличение на възнаграждението си, защото знаем живота днес е по-скъп от преди време. Ето днес на протеста тук, в София, една жена сподели пред нашата медия, че заплатата й е обидно ниска, а има 36 години опит в териториално поделение на НОИ. Защо се стига до това хората да си просят от държавата? За съжаление през последните две години натрупаната инфлация така, както я мери националната статистика, е около 30%, а пък служителите в НОИ, било то в централно или в регионалните подразделения на НОИ, тяхната заплата е актуализирана само веднъж за последните три години, и то с проценти между 8 и 10%, което е абсолютно недостатъчно и едва 1/3 от натрупаната инфлация, и хората с право са излезли днес да стачкуват. Това е една предупредителна стачка, за която предварително бяха събрани подписи, беше извървян целия бюрократичен ред, за да се случи, тъй като законът казва, че стачката може да се прави по особени изисквания, трябва да си на работното място. Така че това днес беше едно предупреждение към управляващите, в крайна сметката приема бюджета, ама такъв бюджет, който да гарантира адекватна политика по доходи за всички работещи в държавната администрация. Тъй като днес са НОИ, утре ще са някои други, тъй като както за тях няма пари, така и за другите няма пари, пък инфлацията дето се казва за всички е една и съща. И не е справедливо всички да бъдат поставени под обща знаменател и мантрата, че държавният служител е лоша дума – това не е лоша дума. Напротив, в другите страни и народи хората си уважават държавните служители и се гордея да бъдат държавни служители. Без тези хора ще спрат пенсиите например, кой ще изчислява пенсиите? Всеки месец имаме промени от политиците, които си залагат своите политики, но някои в крайна сметка тия политики после трябва да ги изчисли, трябва да измине целия административен път и цялата бюрокрация, за да се случи това и да стигнат накрая парите до пенсионира. Така че това е един къртовски труд, който за мен е много подценен. Абсолютно къртовски труд, да. Към момента обаче в проекта на Закона за бюджета на Държавната обществено осигуряване за 2023 година не е предвиден ръст на разходите за персонал в административната структура. Изчисления на КНСБ върху 20 основни стоки показва, че цените у нас по-високи в сравнение с държави, като Франция, Германия, Испания. Работещите, казахме вече, в института настояват за увеличение на заплатите си с 30%. Какво според вас е достойното възнаграждение, което те трябва да получават? Ами достойното е една такава особено категория, която всеки я разбира по различен начин, но при всички положения 30% ръст на заплатите им в момента ще позволи да бъдат там, където бяха 2020 година или малко преди началото на пандемията, и преди всички кризи, които не се случиха и продължават до днес. Така че ние не искаме хората в НОИ да станат по-богати от останалите хора или да могат да си купят повече, искаме да мога да си купят същото, което са могли преди време, полагайки същия труд, да не кажа даже по-голям, тъй като техния труд се увеличава, тяхното натоварване се увеличава всяка следваща година. И за съжаление много често, тъй като тяхната функция е до голяма степен и социална, от обществена значимост, и е много трудно да се измери количествено на тяхната производителност на труда. И затова много икономисти излизат и казват: "Ама защо да им вдигаме заплатата? Това са държавни служители – какво правят те?“ Ами не е така. Подобно разсъждение според мен ще съсипе държавата и демокрацията, ако продължаваме, тъй като всички имаме нужда от държавни служители, имаме нужда от някой да ни извади свидетелство за съдимост като отидем в малката община, имаме нужда от учители, здравни работници. Всички тези хора са държавни служители. Пазачът в затвора също е държавен служител. Така че с малко по-голям респект към тези хора и с ангажимент към тях, тъй като техният работодател са онези в законодателната власт, които и днеска видях, че всъщност дневният ред на парламента и на Бюджетна комисия бюджета като бюджет на първо четене не присъства. Така че още една седмица, която губим и се приближаваме към датата 10 юни, за която и министър Велкова предупреди преди няколко дни. Така че сме силно обезпокоени. Тези стачки и протести ще продължат и в други административни структури, аз съм сигурен. Така е, днеска са те, утре ще бъдат други, на 10 юни изтича удължителният период на бюджета – какво правим тогава, ако не бъдат предприети адекватни мерки? Според Закона за публичните финанси, ако не се приеме бюджет до 10 юни и изтече срокът на Удължителния закон, ами там пише, че всъщност ние може да харчим толкова, колкото сме събрали, или размерът на разходите трябва да бъде равен на размера на приходите и съответно държавата да следва всеки месец балансирано салдо. Само припомням, че в момента сме на 6,7% базов дефицит без политики, които да го ограничат този дефицит. Това означава, че трябва да се режат много разходи. Сега, естествено, че няма да се отрежат от пенсиите, няма да се отрежат от доходите на хората, но най-малкото това означава, че… Защо казвате естествено е? Хората се притесняват. Не, не, според мен няма как това да се случи, по-скоро ще режат от други пера, тъй като те нямат санкцията да режат от едно установено равнище на пенсии и заплати, за това трябват закони. А като няма закони, трябва да изпълняваш по-скоро, можеш да режеш от капиталовата програма или от издръжката. Но това е проблем, тъй като тези заплати, които са гласувани, те ще бъдат замразени. Ако нямаме бюджет, когато ви каже един политик "запазване на равнището на пенсиите и на заплатите във всички структури, запазване на социалните разходи“, както беше анонсирано от г-жа Габриел миналата седмица, думата… Да, много често ги чуваме тези неща. … думичката "запазване“ превеждам на неполитически език какво означава, синоним е на замразяване. Щом запазвате нещо значи го замразявате: замразявате минималната работна заплата на 780 лева, замразявате нивото на заплатите на всички в целия обществен сектор. Като няма бюджет, няма да има и пари за учителите, които всъщност бяха обещани и които всъщност в техния отраслов колективен трудов договор да се поддържа 125% от средната. Така че нека казваме нещата с истинските им имена: ако на 10 юни няма бюджет, най-малкото трябва да направят всичко възможно поне в месец юни да се приеме до края на месеца, макар и да сме малко на ръба на Конституцията и на законите. Пък ако не могат да се разберат, да има нов Удължителен закон, който да урежда всички тези неща, както предния. Аз силно се надявам да не се стигне до нов Удължителен закон, тъй като ние вече трябва да говорим за Бюджет 2024, а не сме започнали да приемаме дори Бюджет 2023. И това се случва вече втора поредна година, и никога назад не се е случило така: календарната с бюджетната година толкова много да не съвпадат. И оттам идва и цялото напрежение. Политически е проблемът, политически, тъй като определени политически партии не могат да се разберат помежду си за създаването на правителство, за изготвяне на управленска програма. Да, виждате какво се случва в държавата ни. Може би сега хората, които ни слушат, ще се зачудят, че съм ви поканила точно вас днес, на фона на – ето, атентат имаме, отново Иван Гешев се изказва, Борисов – за "Барселонагейт“. Накъде ще ни отведе всичко това? Тези неща аз съм сигурен, че са интересни за обществото и всички ги следят с внимание, но в крайна сметка българинът на първо място го интересува какво става с неговия джоб и не го вълнуват много колко са процентите тук-там, а го вълнуват левчетата, колко може да си купиш това, което изкарва. И в момента, в който удариш българина по джоба, се случва това, което се случи днес – хората от НОИ излязоха на предупредителна стачка. Те спряха работа за един час. Да, в цялата страна. Ако някой днес не е разбрал, НОИ за един час спря работа и спря да обслужва хора. А знаете, НОИ върши много функции, не е само да изплаща пенсиите. Там до голяма степен социални разходи, социално подпомагане, социално осигуряване там са ориентирани. Не може служителите в сектор "Архиви“ – днес си говорихме с една служителка, тя казва, че има над 30 години стаж и е с 1200 лева брутна заплата. Като махнете данък и осигуровка, говорим за трицифрена сума като нетен размер, това, което получава, разполагаемия доход. Така че говорим за един отказ на държавата от това да се ангажира повече с политика по доходите за онези, които тя им е работодател, на фона на това, че частният сектор го прави – там се вдигнаха заплати с по 15%. За съжаление, държавата отстъпи в последната една година. Г-н Костов, какви идеи имате вие за "Бюджет 2023“, бихте ли ни споделили? Ами те са на първо място по макрорамката, как да си ограничи дефицита по един безболезнен начин за работещите. Какво имам предвид? Капиталовата програма според нас е нереалистично завишена, може да бъде намалена малко. Освен това данъчните приходи в началото на годината за първото тримесечие се вижда, че вървят добре, доста по-добре от това, което е заложено като параметри от Министерството на финансите. Така че и от там би могло да се получи една икономия. И при едно по-добро планиране и по линия на издръжката, и по линия на другите пера, пък и очакваната корекция от Националната статистика на брутния вътрешен продукт, би могло да ни даде едно фискално пространство от няколко милиарда, което част от него да бъде използвано за ръст на доходите на хората поне с 10% или толкова, колкото е прогнозираната инфлация за 2023 г. Става дума за около 700-800 милиона лева, което на фона на 77 милиарда разходи… Като казвам 800 милиона, за хората знам, че това звучи много, но на фона на 77 милиарден бюджет – толкова държавата харчи като преразпределяне, събира 73-74 милиарда и харчи 76 милиарда, и оттам се формира, разбира се, дефицитът, та всъщност ние търсим едва около 5-6% от всичките разходи допълнително, които да осигурят ръст на всички работещи с 10%. Става въпрос за хората в културните институти, читалища, регионални библиотеки. Там са също хората с висше образование, с по един-два езика, със значителни познания в това, което правят. Техният труд е интелектуален най-малкото. Отварям една скоба – бюджетът на културата беше намален с 36 милиона, това, което Министерство на финансите изкара. Аз не мога да си го обясня, беше намален в абсолютен план, не просто като проценти. Само погледнете в кои сфери не се отделят средства – здравеопазване. Там как е, подобно е положението. Подобно е положението. Масово и медицинските сестри са там, отрасловият колективен трудов договор в здравеопазването. На много места вече, слава богу, се спазва, но на много места самите шефове искат да го спазват, но нямат необходимия ресурс от държавата. Такъв е и случаят с НОИ, между другото. Ние нямаме проблем с работодателя там, който е управителят на НОИ. Управителят на НОИ аз съм сигурен, че ако има ресурсите, гласувани през бюджета, той ще вдигне заплатите на хората. Проблем са ни държавната администрация, проблем са ни здравеопазването, културата. Пари не се дават за доходи и всъщност политика по доходите в това, което се предлага в момента, отсъства, с изключение на педагозите, като там не толкова може би от голямо желание на политиците, но там, слава богу, има поет дългосрочен ангажимент в колективен договор, за който ние, КНСБ, мога да кажа, че много се борихме през годините да го има това нещо. Така че слава богу, там поне ще ги дадат, но трябва и за другите. Във висшето образование няма нищо също. Във висшето образование, между другото, там – аз също съм преподавател в университет и мои колеги идват и ме питат "Ами заплатите на учителите ги вдигат, а нашите не ги вдигат и се доближават една до друга“. Хората са прави. Тук не са виновни учителите, че им вдигаме техните заплати, виновни са държавата, защото няма реципрочност в своето поведение, няма политика по доходите за всички, която да е еднаква към инфлацията, а се прави на парче. Днеска, който протестира, на него ще дадем, а пък който не протестира – ако се сети да протестира, тогава. Ама не трябва да е така. И затова трябва да има някаква дългосрочна стратегия, за да няма такова противопоставяне на едни работници и служители на други. Това е вредно, не трябва да е така, не трябва да се случва по тоя начин. И имам чувството, че много хора се опитват да се възползват от тази ситуация. Както асистентът в университета, така и учителят, така и медикът, така и човекът в читалището, така и хората в НОИ – всички заслужават да им бъде компенсирана инфлацията, за която пак повтарям, за всички е една и съща. Може би всички кризи у нас са политически кризи, тъй като знаем, гражданите посочват институциите, търсят техните представители, за да им предложат решения. Следователно, кризите обаче могат да бъдат от различен тип, разбира се. Г-н Костов, нека да отбележим с вас няколко основни у нас. Кризата определено е политическа в момента. Слава богу ни се размина икономическата такава, тъй като миналата… Защо да ни се е разминала? Миналата есен се прогнозираше, че ще изпаднем в техническа рецесия. Немската икономика успя да се спаси от тази техническа рецесия, съответно и ние, тъй като основният ни пазар е немският на нас и сме вързани с Европейския съюз като външнотърговски обмен. Надявам се тази година нещата да се пооправят малко. Виждам, че прогнозите на Европейската комисия в икономически план са добри. Миналата седмица излезе пролетната икономическа прогноза – ревизира в посока нагоре малко данните за растеж и за пазара на труда. Да, обнадеждаващо беше, да. Така че мисля, че от икономическа гледна точка нещата учудващо вървят, на фона на политическия хаос, в който сме изпаднали. Ако държавата си подреди къщичката и се фокусира върху четири-пет важни неща, от които разбира се, и политиката по доходите, тъй като като вдигнеш на хората доходите, това не е неоправдан разход. Всъщност те ще ги потребят, те ще ги завъртят тия пари в икономиката и чрез потреблението ще се вдигне и реалният икономически растеж, тъй като всички изследвания доказват, че вътрешното търсене е двигателят на растежа. Колкото повече караме хората да потребяват, толкова повече вдигаме реалния растеж, и това е доказано, че не помпа инфлацията в момента, тъй като са външни шоковете на инфлацията. Така че има и икономическо обяснение да си подредим къщичката, има и чисто морално и социално такова, тъй като тези хора, трудът им струва много повече от това, което получават. Това мога категорично да го заявя. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 810 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/135 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Покажи:Всички | Моите | На приятели
на 27.05.2023 г.
0
Коментарите са на публикуващите ги. Blagoevgrad24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
