©

МО вече обяви обществена поръчка за над 41 млн. лв. за доставка на 13 бойни бронирани машини. През 2016 г. се очаква да започне и проектът за покупка на осем нови изтребителя, както и за построяването на нови бойни кораби. Цената за това въоръжение ще достигне общо почти 1.5 млрд. лв. И това не е всичко - на 30 септември Министерският съвет одобри Програма за развитие на отбранителните способности, на която ще се базира планът за модернизация. Той ще включва девет проекта. Програмата ще бъде гледана утре от Народното събрание заедно с проекта за ремонт на МиГ-29 от Полша.

Според тръжната процедура за бронираните машини бройката е приблизителна, което означава, че може да се увеличи. Плановете на военните са да бъдат купени постепенно 100-120 бронирани машини за батальонните бойни групи. Първите 13 ще бъдат доставени на порции - по две на година до 2018 г., а останалите - по три до 2020 г. Очаква се основен кандидат за тази поръчка да е американската фирма ''Текстрон'', която има подписано рамково споразумение с МО още от времето на Веселин Близнаков. Компанията вече достави 7 бронирани машини М1117 ''Гардиън" за 14 млн. лв. Рамковото споразумение пък предвиждаше да се преговаря за още 30 машини.

Засега не е ясно точно кога МО ще започне да преговаря с компаниите за оферти за покупка на 8 нови бойни самолета, тъй като плановете на министерството остават тайна. Специална работна група, ръководена от сегашния командир на бойната авиация ген. Румен Радев, разработи изискванията към бъдещите бойни самолети, но не е ясно дали министър Николай Ненчев ще се съобрази с тях. Вероятно договорът за бъдещите ни изтребители ще бъде с 10-годишен срок на изплащане. Така ще може парите за него да се отделят от капиталовите разходи, които би трябвало да се увеличават до 2025 г. България е обещала пред НАТО дотогава военният бюджет да достигне до 2% от БВП.

Засега най-много въпросителни има около покупката на нови бойни кораби. Тя се появи изненадващо в проектобюджета за 2016 г. Според плановете на МО трябва да се модернизират белгийските фрегати в бойния флот и да се купят два-три нови патрулни кораба. Този план се очертава като проблем, тъй като още има две лобита - на тези, които държат тези кораби да се строят в България, и на представителите на западните компании, които искат да доставят вече построени кораби.

По подобен начин се разви проектът за 4-те корвети за флота преди 10 години, който така и не се случи. Тогава цената му се изчисляваше на 1 млрд. долара. В конкурса за него участваха германските компании "Люрсен Верфт" и "Блом и Восс" - част от "Тисен-Круп", италианската "Оризонте навал системс", испанската "Изар", френската "Армарис", холандската "Мерведе" и норвежката "Кьонсберг". Още в началото МО и Генщабът харесаха "Изар", но през март 2005 г. на първо място беше класирана холандската "Мерведе". При второто класиране обаче комисията постави на първо място френската фирма "Армарис". Корветите трябваше да се строят в България. Френската компания обаче така и не успя, тъй като България се отказа по време на първото правителство на ГЕРБ.

Проектът за корветите се превърна пример за т.нар. първа вълна на модернизация на армията, която се отличаваше с лошо планиране. Заради сключените тогава договори за покупка на хеликоптери, учебни и транспортни самолети се стигна до блокиране на модернизацията на армията поради изчерпване на парите за нови проекти години наред. МО срещна и доста проблеми по реализацията на т.нар. офсетни споразумения, които задължаваха военните компании да извършат инвестиции у нас.

Източник: Сега