В интервюто Антон Хекимян попита Мейзер защо го върза със свински опашки, а тя отговори, че ще го попита когато се съберат всички на оня свят.  

"Когато обичаш един човек, понякога дори не обмисляш последствията. Коя жена би искала да направи нещо фатално с любимия си човек. Той си играеше със свинските опашки. Никога не сме правили такъв експеримент, защото той винаги ги е късал като найлончета. Според мен той искаше да си направи експеримент. Не е било сексуална практика. Ние други неща правихме като сексуална практика. Никога не сме коментирали колко е опасно това. Той се задуши пред мен. Аз тичах по кухнята и по стаите. Мазах го с веро, защото мислех, че ще успея да разхлабя и да ги махна. Всяка вечер се сещам за това", разказва треперейки миската. 

"Той си е мъжкар. От банята легна на масажната маса и директно ми каза "Вържи ме тук, тук". Знаеш, че момчетата, които тренират имат страхотна сила. Ники беше различен. Когато ходехме на зала в Лас Вегас, той обичаше да дразни, дори безгласно, световните шампиони и треньорите като вдига повече килограми от тях", допълва Мейзер.

Тя твърди, че в главата й всичко се е случило буквално за ден. "Аз не можах да преживя случката, нито да го оплача. Стана, прибраха ме в ареста и после в затвора. Не знам защо Господ реши точно мен да ме вкара в този филм." 

Един от главните въпроси е защо Анита Мейзер не е звъннала в полицията цели три часа след смъртта на Николай и призна нещо страшно: "Аз знаех какво ще ми причини сестра му и знаех какви контакти има. Нормално е да мислят, че аз съм го убила. И не е толкова да мислят, че аз съм го убила, колкото го насаждат, за да излязат те жертвите. Ники ме накара да го направя и аз го направих. Три часа не звъннах на полицията, защото се страхувах от сестра му. Всеки, който я познава, знае колко е отмъстителна. Ако бях в Америка щях да звънна на 911, защото вярата ми е на 100%. Тук знам, че тя има контакти в полицията и в съда". 

"Уби ли Николай Димов", попита категорично Хекимян. Отговорът не се забави: "Не. Трябва да имаш сърце да убиеш Николай Димов. Аз бях принудена да се призная за виновна. Аз буквално откачих в ареста. Прокурорката ми каза, че ако се призная за виновна ще ми дадат по-лека присъда. Когато чух "осъдена на 3 години затвор" колабирах в ръцете на полицаите. Аз асимилирах, че се признах за убийства. Дъщеря ми ми се обади по телефона и започна да плаче. Аз бях готова да се самоубия. Събирах таблетки, за да се самоубия, но намериха хапчетата ми навреме преди да съм събрала достатъчно.  

"Не знам защо си позволиха да ме набедят за подкуп. Дала съм 10 хиляди, предложила съм 20 и накрая съм попитала дали има камери, за да му дам 30 хиляди. Той е написал докладна, че съм му предлагала подкуп. Самият полицай не може да казва, че аз съм му дала 10,20 или 30 хиляди. Той защо не ги е взел, за да докаже, че съм ги предложила? А моите пари от сейфа къде са", пита Анита през сълзи. Тя пожела да се обърне към близките на починалия си приятел и да им се извини за случилото се. Направи го през сълзи с думите: "Съжалявам, Милена. Съжалявам, мамо Пепи. Вие знаете какъв беше Николай и колко шантава двойка бяхме. Искам да знаете, че нямам вина за това, което се случи с него". 

"Шантави сме, защото където и да ходихме по света правихме шантави неща. Той ме харесваше каквато съм. Бяхме атрактивна двойка - той с неговите мускули, а аз с моите силикони. Ако четете експертизите ще прочетете, че никога не е взимал стимуланти. Но е взимал хормон на разтежа, анаболи, стероиди и т.н. Той искаше да се яви на "Мистър Олимпия". Това беше неговата мечта, в последствие и моята", допълни историята си Мейзер. 

"Аз не съм причинявала смърт. Искам да махнат това от досието ми", категорично заяви тя. "Много съжалих новата Мис България. Тя буквално не е започнала живота си, но искам да й дам кураж. Щом са я съборили, ще стане и ще се оправи. На колажите ни с нея са сложили най-грозните ми снимки естествено. На мен ми харесва Тамара. Те всички бяха хубави", коментира Мейзер. Като край на историята си миската сподели, че й липсва много старият й живот. Тя сподели отчаянието си и че вече няма мечти.