© bTV

Докато реже, върху него се стоварва огромно дърво. Той няма спомен от инцидента. Събужда се в болница. Когато идва в съзнание, разбира, че не си усеща тялото. Парализиран е.

Фирмата-работодател му предлага помощта си, като заплати необходимите 3800 лева за операция. Поставят му обаче и условие - да мълчи и да не казва, че е работил при тях.

Обещават му още, че докато се възстанови, няма да спират да му помагат. Оказва се обаче, че това не се случва така, дори го набеждават, че е крал дървата за себе си и никога не е работил при тях.

Така мъжът става издирван за връчване на акт за незаконна сеч. Сам отива на разпит в полицията.

"Защото казаха, че аз се покривам, че се крия нарочно, за да не ме намерят. Аз в болницата лежах!"

В разследването на инцидента се намесва Главна инспекция по труда, която обявява съществуването на трудово правоотношение.

Те подписаха този договор - че съм работил при тях, след това обжалваха, че са били принудени да го подпишат", разказва мъжът.

Съдебният спор продължава, но междувременно Богомил губи шансовете си да проходи.

"Аз имам надежди, но те... гаснат, гаснат... От ден на ден гаснат."

Споходилото го нещастие отдавна е стопило спестяванията на семейството му, а инвалидната му пенсия от около 200 лева не стига и за лечение. Помагат им хора от село Вирове, в което живеят. Майка му Бойка Панова пък чака други 200 лева от първата си заплата като негов личен асистент.

Тя разказа, че преди два дни е получила 380 лв. за отопление, но почти всички са отишли за пострадалия - за памперси, катетри, марли, кремове и мазила.

Седалището на фирмата, наела Богомил на работа, е във видинското село Гюргич. Ръководството й няма коментар по случилото се с него.

"Ако мога да върна времето, никога не бих отишъл на такава работа... Никога не бих работил без трудов договор, защото ето докъде ме доведе работата без трудов договор", сподели мъжът.

Мъжът може да предяви иск за обезщетение към работодателите си едва след приключването на всички съдебни спорове. Дотогава обаче за него може да е необратимо късно.