"Отидох на лекар, казаха ми, че имам парализа на лява гласна връзка и след това ме изпратиха на кардиолог и там разбраха, че нещата са по-сериозни и съм с белодробна хипертония", разказва пред bTV Николай.

Тогава той разбира, че за състоянието му няма лечение. Ще трябва да се поддържа жив с медикаменти, а когато и те откажат да действат, ще трябва да му се трансплантира нов бял дроб. Симптомите на тази тежка диагноза не закъсняват и той започва да се влошава с всеки изминал ден.

"Болестта сама по себе си е, че не можеш да ходиш, не можеш да дишаш. Трудно е, всичко вършеше жена ми, деца, училища, градини - всичко тя. Аз през последните 6 месеца само лежах и не можех и да ставам", спомня си Николай.

"Физическата болка е голяма, дори едно обличане ти коства голямо усилие, да влезеш да се изкъпеш ти отнема час", допълва той.

Медикаментите го поддържат 5 години. През 2015 г. е включен в списъка на чакащите на Агенцията по трансплантации, а след повече от година чакане е в листата на Евротрансплант.

Така почти изгубил нормалния си ритъм на живот и често прикован на легло, на 2 октомври миналата година чува най-хубавата новина - за него е намерен дроб във Виена.

"Взеха ме със самолет от Виенa, дойде до Варна и ни взе, сутринта на 3-ти бяхме в болницата, приеха ме, взеха ни изследванията и казаха, че дробът е с инфекция и няма да се извърши трансплантация", посочва Николай.

Така идва и поредният удар за Николай. Оставят го обаче да лежи още два дни в болница.

"На третия ден, като го изписваха, вечерта се обадиха, че има нов дроб, просто късмет", казва съпругата на Николай Здравка. "Помислих си, че втори шанс няма да има, но след три дни чудото стана", заяви той. 

И така Ники получава своя шанс за нов живот, но не знае, че му предстои най-трудното - да се възстанови и организмът му да приеме чуждия орган.

"То е по-лошото. Всичко е трудно, все едно сега прохожда едно малко дете, учат те да ставаш, да се надигаш, да ходиш да ядеш, всичко както едно малко бебе почва да пораства, всичко правиш наново. И да дишаш те учат, защото и това си забравил", посочва Николай.

Днес Ники живее втори живот. Мечтае за хиляди неща, но най-вече да навакса изгубеното време със семейството.

"Да се разхождам, да играем футбол, да караме колело, да се разхождаме в гората, да ходим за риба, което не ми се е случвало отдавна. Да сме живи и здрави, пролетта и за риба ще ходим, и колела ще караме, всичко ще наваксаме", изброява Ники.

Въпреки че са минали само 5 месеца, днес Ники не се страхува от стълбите в блока, разхожда се всеки ден с километри, не спира да мечтае и смята, че най-доброто предстои.