Общо 110 са монасите и монахините в Българската православна църква. От тях представителите на висшия клир са 35. 15 са митрополити, епископите са 20. Всички те са на заплата, вървят им и осигуровки, които се изплащат задължително от митрополиите. Осигурени здравно са и 16-те калугери, обитаващи големите и богати манастири като Рилски, Бачковски, Троянски, Роженски, Поморийски и Клисурски.

Останалите 59 овека оцеляват въпреки мизерията, обясни експертът теолог към "Подкрепа" Христо Латинов.
Според Устава на Българската православна църква от митрополиите зависи дали и на кого от обикновените монаси се плащат заплати и осигуровки. А се оказва, че епархиите, в които това наистина се прави, се броят на пръсти. Така достъп до безплатна медицинска помощ имат предимно тези, които са се замонашили след пенсионирането си или са пенсионери по болест. 

Заради мизерията, на която са обречени обитателите им пък, малките манастири в страната или пустеят, защото нямат от какво да се самоиздържат, или са стопанисвани от единици хора. В повечето случаи монахът в някое от тези места е сам и едновременно е и игумен, и послушник. Само за последните две седмици нашумяха два такива случая. 

Единият бе с 84-годишната монахиня Серафима, която е единствената обитателка на манастира "Св. Богородица" край Бургас и се оказа, че преди години се наложило да продаде жилището си, за да покрие разходите на обителта. В сряда тя алармира, че митрополията иска нарочно да съсипе манастира, за да го превърне в хотел. В отговор сливенският митрополит Йоаникий се сопна, че жената не трябва "да говори много и да се оплаква", защото всъщност не епархията, а тя трябвало да внася пари - отчисленията, които получава от продажбите на свещи и аренда.

Сред малкото епархии, в които все пак се плащат заплати и осигуровки калугерите и калугерките, независимо дали правят отчисления или не, е Ловчанската. Митрополията плаща здравните осигуровки на монасите и монахините от трите манастира в епархията - Врачешкия, Гложенския и Новоселския. Те могат да се осигуряват и за пенсия или да си формират заплати, ако манастирското братство или сестринство реши и приходите на обителта могат да си го позволят, коментира Ловчанският митрополит Гавриил. В нашата епархия по-имотните манастири и църкви следва да броят отчисления на митрополията в размер на 4% от приходите си. От бедните пари не искаме, дори им помагаме, допълни владиката. 

По думите му въпрос на личен избор било дали монахиня ще дава пенсията си за обителта или не. Те все пак са монаси и са дали обет за нестяжение, тоест да нямат нищо свое, каза още митрополит Гавриил. Не така е обаче в периферията на Софийска епархия. Една от жените в черно, която по неволя се лишава и от оскъдната си пенсия е 60-годишна раково болна монахиня Фотиния. Жената живее в пристройката на църквата в Кюстендилското село Пиперков чифлик, където предстои да бъда възстановен някогашен манастир. Сестра Фотиния се е заселила тук преди година, като преди това е била в два други манастира. Жената е инвалид, придвижва се трудно с помощта на бастун. Преди две години е оперирана от рак на гърлото. Претърпяла е няколко курса химиотерапия. Предстои й втора операция до месеци. Тя не получава заплата, оцелява с инвалидната си пенсия от 150 лева. Бог помага, като ми изпраща хора. 

Манастирът още не е възстановен, но хора идват, кръщават децата си в църквата, но приходите не са големи. Затова, електричеството и тока плащам от пенсията, разказа за "Монитор" сестра Фотиния. Хората ми носят зимнина, през лятото зеленчуци от градините си, много са добри. Така се справям, допълни тя.

Заради мизерията в българските манастири и липсата на помощ от повечето митрополии монаси и монахини са започнали да емигрират в Гърция и дори в Румъния.