Катастрофата се случи в петък, 13 февруари 2004 г., на входа на Босфора. Натовареният с 11 751 тона въглища "Хера" пристигнал там на път от украинския порт Керч за турския Гебзе. Няколко пъти капитанът Атанас Атанасов искал разрешение да влезе в Босфора, но от службата за управление на трафика му отказвали с мотива, че проливът е затворен заради лошото време. А то наистина било страховито - вятър със скорост 90 км/ч вдигал вълни от шест бала.

Плаващият под камбоджански флаг "Хера" удържал на щорма цели 5 часа. Накрая се преобърнал и потънал за десетина минути, без да подаде SOS сигнал. Свидетели на драмата станали моряците от намиращия се наблизо българския кораб "Вежен".

Последвалото търсене не открило в морето живи или мъртви моряци. Месец по-късно турски водолази се спуснали на 74 м дълбочина до потъналия "Хера" и извадили от машинното му отделение телата на петима механици - украинците Александър Серафимович и Олексий Левченко и българите Петър Колев, Никола Спахиев и стажанта Христо Милков. 

Снимки на извършените от турски лекари аутопсии провокираха по-късно наши и норвежки патолози да се усъмнят, че телата са престояли цял месец във водата. Така се роди една от мистериите около "Хера".

Другата е свързана с факта, че до ден днешен няма ни вест, ни кост от останалите членове на екипажа - от капитана Атанас Атанасов, от първия му помощник Петър Петров, Боян Станков, Начо Начев, Кирил Димов, Свилен Спасов, Илия Димитров, Филко Фердинандов, Пламен Димитров, Светослав Георгиев, Стефан Пеев, Желязко Колев и от 23-годишните Мартин Минчев и Александър Каменов. Повечето са варненци, част от тях са роднини на шефовете на фирмата оператор "Провидънс шипинг енд трейдинг".

Близки на изчезналите моряци и до днес вярват, че те са живи. Разследването така и не стигна до реалния собственик на "Хера", който остана скрит зад офшорката "Маестра шипинг".

Според официалната версия изчезналите са се оказали в капан в корабната столова, когато "Хера" е потеглил към дъното. Дали телата наистина са в руините на кораба, не стана ясно, защото България получи два отказа от Турция да спусне свои водолази.

Разследването бе прекратено през 2010 г., а три години по-късно по разпореждане на служебния премиер Марин Райков и главния прокурор Сотир Цацаров бе възобновено.
Много въпроси чакат отговор. Един от тях е защо старият кораб е бързал да мине Босфора в бурята, при положение че капитанът е искал да остане на завет до нос Калиакра.
Липсва обяснение защо турските брегови власти са разрешили на 11 кораба да влязат в затворения пролив, но са отказали на "Хера". Неяснотите нароиха много екзотични версии.

Едната е, че "Хера" е пренасял не само въглища, а и някакъв специален товар. Подхранват я видени от роднини на моряци снимки от френски сателит, на които минути след крушението край кораба били засечени две турски и една руска подводница. Според близките те са ескортирали "Хера" заради тайния му товар. 

Според други пък сблъсък с едната турска подводница пратил нашия кораб на дъното.

Казусът стигна и до Европейския парламент, където френските депутатки Моника Франсони и Елен Флотр лансираха хипотезата, че петимата открити моряци са били убити на брега и после върнати на кораба.

От името на едно от семействата адвокат Владимир Шейтанов започна битка за истината в съда в Страсбург, но още няма резултат. Колегата му Христо Раев, който в началото бе защитник на близките на моряците, днес е категоричен, че сензационните версии само са зомбирали хората.