Статията на НСИ е част от пилотен проект на Евростат, а данните са от ноември тази година. Данните сочат, че броят на сключените бракове в България намалява непрекъснато от 1945 г. насам, като най-значително е намалението след 1990 година. През 1990 г. броят на браковете за първи път спада под 60 хиляди годишно, а коефициентът на брачност - под 7.0‰. През 1991 г. броят на сключените бракове намалява с над 11 хиляди за една година, а коефициентът на брачност - до 5.6‰. След тази година броят на браковете продължава да намалява, макар да се наблюдават известни колебания в отделни години. През 2014 г. в България са сключени 24 596 юридически брака, или с 2 653 повече отколкото през предходната година, а коефициентът на брачност е 3.4%. 

Освен намаляване на броя на сключените бракове в страната се очертава и трайна тенденция на увеличаване на средната възраст при сключване на брак както при мъжете, така и при жените. През 2000 г. средната възраст при сключване на брак за мъжете е била 30.0 години, а през 2014 г. тя достига 32.7 години. При жените тези стойности са съответно 26.4 и 29.4 години. Или хората сега сключват брак 3 години по-късно отколкото преди 14 години. Увеличение се наблюдава и на средната възраст при сключване на първи брак. През 2000 г. средната възраст, на която мъжете за първи път са сключвали брак, е била 28.1 години, а през 2014 г. тя нараства с 2.5 години и достига 30.6 години. При жените увеличението е дори по-голямо - от 24.7 на 27.5 години, или с 2.8 години.
Доказателство за нарастващата "непривлекателност" на юридическите бракове е и разпределението на населението по юридическо семейно положение. 

Докато през 2001 г. неженени са били 64.6% от младежите на възраст 20 - 29 години, през 2011 г. техният дял вече е 82.2%. Още по-голямо е нарастването на дела на неженените сред 30 - 39-годишните - от 18.2 на 42.1%, или 2.3 пъти в периода между двете последни преброявания на населението. Едновременно с това в периода между двете преброявания значително нараства делът на лицата, които живеят съвместно, без сключен брак. През 2001 г. 4.7% от населението на 20 и повече години на България е било във фактическо съжителство, а през 2011 г. този дял вече е 9.4%. Най-голямо увеличение на лицата, живеещи в съжителство без брак, се наблюдава сред 30 - 39-годишните - 13.0%, следвани от лицата на възраст 20 - 29 години - 6.4%.
Броят на бракоразводите в България остава сравнително постоянен през годините. В периода 2000 - 2014 г. годишно се разтрогват по около 10 хиляди брака, като най-голям ръст на бракоразводите се наблюдава от 2004 до 2008 г., когато се разтрогват по над 14 хиляди брака годишно, или 1.9‰. Пик при разводите е регистриран през 2007 г. - над 16 хиляди, или 2.1 на 1 000 души от населението. Броят на разводите през 2014 г. е 10 584 и е с 324 по-малък от този през 2013 година. От всички прекратени бракове 82.0% се отнасят за населението в градовете. Най-голям е делът на браковете, прекратени по "взаимно съгласие" (62.6%), следват "несходство в характерите" (27.4%) и "фактическа раздяла" (7.5%). През 2014 г. средната продължителност на брака до неговото прекратяване е 15.1 години. Средната възраст при развод на мъжете и жените също нараства. През 2000 г. средната възраст при развод за мъжете е била 38 години, а за жените - 34.8 години. През 2014 г. тези стойности са съответно 43.6 и 40.1 години.

От края на 60-те години раждаемостта в България непрекъснато намалява. В следствие от провежданите в началото на 70-те години мерки за стимулиране на раждаемостта в периода 1974 - 1977 г. е регистрирано известно увеличение на броя на ражданията, но ефектът е твърде краткотраен. След тази година започва трайна тенденция на намаление на раждаемостта, като през 1997 г. е регистрирана най-ниската стойност на броя на живородените в цялата демографска история на страната (64 125, или 7.7‰). През 2014 г. броят на живородените в страната деца е 67 585. В сравнение с предходната година той се увеличава с 1 007 деца, или с 1.5%. Намалението на раждаемостта е следствие от редица фактори, като един от водещите сред тях е намаляването на броя на жените във фертилна възраст и тяхната плодовитост. 

Броят на жените във фертилна възраст към 31.12.2014 г. е 1 580 хил., спрямо предходната година той намалява с над 21 хил., а спрямо 2000 г. - с над 416 хиляди. Съществено влияние за намалението на раждаемостта оказват и измененията във възрастовата структура на родилните контингенти. Близо 90% от ражданията се осъществяват от жените на възраст от 15 до 34 години, които през 2014 г. са 818 хил. и са намалели спрямо 2013 г. с 2.6%, а в сравнение с 2000 г. - с 28.6%. Броят на жените в тази възрастова група намалява основно поради по-малкия брой момичета, които влизат във фертилна възраст, и емиграционните процеси. Средната възраст на жените при раждане на дете както и при раждане на първо дете се увеличават за период от 14 години с 3.2 години. През 2000 г. средната възраст при раждане на дете е била 24.9 години, през 2014 г. тя вече достига 28.1 години, а възрастта при раждане на първо дете нараства от 23.5 на 26.7 години.

Един от основните показатели, характеризиращи плодовитостта на жените, е тоталният коефициент на плодовитост. В периода 2000 - 2014 г. той се запазва на относително постоянно ниво, като най-висока стойност е регистрирана през 2009 г. - 1.6 деца. През 2014 г. средният брой живородени деца от една жена е 1.5, а през 2000 г. той е бил 1.3 деца.
При сравняване на средната възраст на жените при раждане на първо дете и при сключване на първи брак се очертава тенденция раждането на първо дете да предхожда сключването на брак. Броят и съответно относителният дял на извънбрачните раждания в България нарастват значително през последните 10 - 15 години. През 2000 г. в страната делът на извънбрачните раждания е бил 38.4% от всички живородени, а през 2013 г. достига пик от 59.1%. 

След 2006 г. делът на тези раждания трайно надвишава дела на брачните. За над 72% от извънбрачните раждания има данни за бащата, което означава, че тези деца най-вероятно се отглеждат в семейна среда от родители, живеещи в съжителство без брак. В селата относителният дял на извънбрачните раждания е по-висок, отколкото в градовете.