Става дума за лекарства за 700 000 лева, стана ясно след заседанието. Източването било засечено след като фирмите заявили, че заплатените лекарства изобщо не са били внасяни от тях в страната през годината. 

 
"В процеса на договаряне с фирмите за медикаменти за 2016 г. се оказа, че фирми не са доставяли лекарства за България, а на практика за тях са плащани пари", каза министър Москов. 

"С въвеждането на платформа за електронни търгове в болниците от март догодина ще спрат порочните процедури и ще се гарантира пълна прозрачност на доставките по видове, количества и реална необходимост за болните", поясни той. Според изчисленията му чрез електронната платформа ще бъдат спестени не по-малко от 700 хил. лв. на НЗОК.

Въпросната платформа представлява единна система, чрез която лечебните заведения ще обявяват своите нужди от медикаменти до фирмите доставчици, като до нея ще имат достъп още Министерство на здравеопазването и НЗОК.

Министър Москов не скри, че е имало реална опасност касата да завърши годината с дефицит от 65 млн. лв. С въведените от нея мерки за икономии обаче недостигът ще бъде не повече от 35-37 млн. лв. Той ще бъде прехвърлен към бюджета за 2016 година.

3 млрд. 402 млн. 429 хил. лв. предвижда проектозаконът за бюджета на НЗОК за 2016 г. Това представлява с 129 млн. повече от тазгодишния бюджет или увеличението е с 4,2 %. Като най-големи пера в него се открояват това за лекарствата за домашно лечение и онкомедикаменти, за които са предвидени общо 750 млн. 926 хил. лв. 

Лекарствата за болничната помощ са за 1 млрд. 343 млн. лв. Най-скромно е перото за медикодиагностични дейности, каквито са изследванията със скенер и компютърен томограф. За тях са предвидени 74 млн. лв. Министър Москов увери, че здравната вноска остава същата - 8 % и е оставен резерв от 300 млн. лв. за покриване на предвидени дупки в сметката на касата. Той обясни, че се търсят механизми за осигуряване на средства, които обаче ще бъдат от бюджета на МЗ, за да бъдат увеличени заплатите в спешната помощ. Проектозаконът предвижда още вместо от 1 януари Националният рамков договор да влезе в сила от 1 април догодина. "Това се налага заради влизането в сила на основния и допълнителния пакет дейности на НЗОК", поясни министър Москов.

В първият пакет влизат всички спешни случаи, онкозаболяванията и неотложните състояния, докато във втория - болести, чието лечение може и да бъде отложено за известен период, като например операцията на херния. 

По време на обсъждането на проектобюджета в здравна комисия вчера от БЛС още веднъж възразиха, че няма да подпишат Националния рамков договор, ако от раздел Преходни и заключителни разпоредби не бъде премахната възможността Надзорният съвет на касата да променя цените на клиничните пътеки по свое усмотрение по всяко време на годината без съгласуване с Лекарския съюз. Срещу това се обявиха още от Български зъболекарски и от Българския фармацевтичен съюз.