© Blagoevgrad24.bg

През миналата година у нас са проведени 218 проучвания на нови и нерегистрирани още лекарства върху българи. Средно едно проучване се прави поне в три клиники, а в него се включват най-малко 10 души. Това означава, че минимум 7000 българи са взели участие в тестовете на нови медикаменти. Става дума за пациенти с тежки заболявания, които не получават заплащане за тестовете, а участват заради иновативната терапия и редовните профилактични прегледи.

В един изследователски център били проведени 31 клинични изпитвания на лекарства, а останалите били пръснати в различни клиники из цялата страна, пише още в доклада на ИАЛ. В него се посочва още, че най-много са били клиничните изпитвания на медикаменти в областта на онкологията, ендокринологията, гастроентерологията, кардиологията и психиатрията. Само един медикамент е тестван в областта на гинекологията, а 2 - в урологията. Все още обаче човек не може да провери дали в клиниката, в която се лекува, се провежда такова проучване или не, както поискаха неотдавна пациентските организации.

"Европейската агенция поддържа на своя сайт информация за това къде и какъв медикамент се тества. Ангажимент на държавата е да направи тази информация достъпна за българите, и то на разбираем за тях език, за да могат да се включат в такива проучвания, ако имат желание за това", коментира за "Монитор" председателят на Националната пациентска организация д-р Станимир Хасърджиев. Още преди шест месеца той е поискал от Министерството на здравеопазването ИАЛ да се съобрази с влязлата в сила директива. Дирекцията обаче продължавала да работи непрозрачно и в разрез със законовите изисквания.

"Изненадан съм, че тази информация не е публична и не се поддържа постоянен регистър, след като всичко това подлежи на разрешителен режим изрази учудването си началникът на отделението по чернодробни заболявания към клиниката по гастроентерология в болница "Св. Иван Рилски" проф. Красимир Антонов. Той се занимава с клинични изпитвания на медикаменти две десетилетия.

"Към нас има изключително сериозни изисквания съгласно закона за лекарствените средства и международните стандарти за добра клинична практика. Основният принцип в работата ми винаги е била безопасността на пациентите", категоричен е професорът. По думите му клиничното изпитване никога не се прави само в една клиника. Обикновено то обхваща 4-5 лечебни заведения като поне едно от тях трябва да е в провинцията - най-често във Варна, Русе или Пловдив. Паралелно обаче проучването се прави и в още няколко държави от Европейския съюз.

"Имах невероятен късмет да попадна в такова проучване", разказва Валентин Петков в предаване по ТВ7. Той бил с хепатит, който не лекувал дълги години. Състоянието му се влошило и така попаднал в отделението на проф. Антонов и клиничното проучване на медикамент, водещ до "капсулирането" на хепатитния вирус и преустановяване на по-нататъшното увреждане на черния дроб.

Валентин обяснява, че пациентите, решили да се превърнат в "опитни животни", не просто се възползват от най-новите и модерни препарати, но и получават безплатни медикаменти и прегледи в продължение на 10 години. Неговото лечение струва средно 1000 лв. на месец и продължава вече 8 години. Така практически само той е спестил на НЗОК 96 000 лв., тъй като терапията му се заплащала от фармацевтичната компания, провела проучването.

"Участвахме 10 души, което ще рече, че сме спестили почти един милион на държавата", изчислява мъжът. Не се чувства "бяла мишка", а бял човек. И с гордост допълва, че ако той и останалите пациенти не са се подложили на това проучване, сега този медикамент нямало да бъде на пазара и с него да се лекуват милиони хора по целия свят.

Източник: в. "Монитор"