Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Благоевград
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
| Никола Лаутлиев : Светът не може да съществува без фотографията | ||||||
| ||||||
Каква е темата на тазгодишното издание на Международни фотографски срещи, г-н Лаутлиев? Традиционно е в последните години да избираме една тема, около която да се опитаме да насочим концепциите, идеите на изложбите. Тази година темата е доста широка като възможности. Тя е “Цвят, Реалност, Въображение", което първо определи това изискване, че всички изложби са цветна фотография, няма черно-бяла. За мен лично какво ме ограничи, или ми постави параметри на подбора. И второ, от предвидените шест изложби три са документални, и три са артистични, концептуални, постановъчна фотография, за останалото ще видим как ще реагира публиката. Това наистина е едно събитие в Пловдив, с много голяма история, почти 40 години и даже отгоре, нали така? Можете ли да ни кажете, за да запознаем нашите слушатели, откъде тръгна всичко, чия беше идеята, можем ли да кажем малко от историята на тези фотографски срещи? Можем, разбира се. В Пловдив започнаха с по 1-2 изложби само тези есенни традиционни изложби. През 70-те години това беше едно желание, едно спонтанно действие на Атанас Кръстев-Начо Културата. Аз си спомням тогава, той първо направи една изложба на Георги Божилов при него. След това покани Божилов и някой друг, и след това си казаха, ами защо да не правим изложби? И от тогава, всеки месец септември, Старият град в Пловдив е домакин на национални есенни изложби. Аз имах честта и съдбата да бъда избран за председател на групата на фотодейците в Пловдив. В онези години България имаше творческа структура "Клуб на фотодейците". Имаше големи групи, обединяващи фотографи и това беше 1984 г. И когато аз поех тази работа, една година преди това групата на фотографите беше по едно подобие на тези есенни изложби. Инициирани от Начо Културата те са решили да организират така наречената Седмица на фотографията. Тя беше направена веднъж на следващата година, аз бях начело на това дружество. И от тогава до сега, без да го има дружеството, след 1990 година, аз продължавам, като някакъв мохикан последен, да се занимавам с това. Има и други такива фотографски форуми, които се организират. Дали не пречи това, или има достатъчно място за изява за всички? Къде, в България ли? Говоря за Пловдив, че се прави един фотосалон, но това не бърка никой, предполагам? Той не само, че не бърка, той обогатява. Допълва картината. Защото има една много голяма разлика между тези две събития, ако щете и някои други. Това, че нашият фестивал “Международни фотографски срещи" е професионален фестивал. В него участват артисти и фотографи професионалисти на световно ниво. Аз вчера цитирах в една моя публикация, че примерно фотографиите, които показва в Пловдив англичанката Джулия Фулъртон-Батън, едно нейно копие 30 на 40 см се продава за 6000 паунда, а цените й стигат до 25 000-30 000 паунда. Това са хора, които живеят от фотографията, това са артисти, които стигат до най-големите сцени. И в този смисъл, за тази 2024 г., даже аз съм малко изненадан, че успяхме да поканим, да имаме в Пловдив тези имена. Докато другият фотосалон, той е платен, самите фотографи си плащат такса. За любители? За да участват в салон под патронажа на Международна федерация за фотоизкуство, която обединява предимно любители. И то е много различно като естетика и се допълва, за мен е по-добре да го има. Да, наистина, Пловдив си е Пловдив, трябва да има повече такива форуми. А сега нека направим един плавен преход и да кажете кои са тазгодишните участници, кои са имената, които ще вземат участие? Тази година има 6 изложби, те са в двете галерии на Градска художествена галерия “Капана" и тази на Главната за временните изложби. В “Капана" ще открием изложбата на Джулия Фулъртон-Батън, която е от Англия. От Франция, с финансовата подкрепа на Френския институт в България, ще покажем Кортни Рой, която е канадско-френски автор. Тя не е само фотограф, тя е и филмов режисьор на късометражни филми. В един момент като чета биографията й всъщност се питам къде е по-известна в световното кино или във фотографията, но безусловно във фотографията. С големи, силни, експедитивни изложби, с големи размери на фотографиите на Главната, на двата етажа, са две документални изложби. Чест е за нас, че успяваме да покажем български автор, това е за първи път мащабен показ на изложбата на Валерий Пощаров, баща и син. И на втория етаж, един много известен белгийски фотограф-документалист - Ний Канен. По този начин, на тези две места, ние защитаваме тази теза за баланса между фотографията и въображението. И в Стария град, в Балабановата къща, има още две изложби, от които едната е на един чудесен гръцки фотограф от Солун, а другата е един гост, който пристига много отдалече от Мексико - Фернандо Клинт, който ще има и уъркшоп със студенти от Пловдив и от НАТФИЗ. Преди години лично аз имах една амбиция да показваме много изложби. Стигали сме до 20, по стаите, къде ли не в Стария град, но промени се времето и сега акцентираме върху силни автори с по-мащабни изложби. И слава Богу, че зад нас има финансиране от Община Пловдив. Тази година ни помогнаха Френският институт, посолството, даде ни едно рамо Фондация 2019-Европейска столица за културата и ще бъде пропуск, ако не спомена традиционното ни сътрудничество с Унгарския културен център, Институт “Лист". От години работим с тях, с тяхно съдействие в Пловдив ще присъства г-жа Юдит Гелер, която е от Музея на Робърт Капа в Будапеща и която идва да изнесе една интересна лекция за ролята на фотокнигата във формирането на нашето мислене, отношението към фотографията. И тя ще направи едночасов преглед на портфолио на студенти. Това е в резюме съдържанието. Има и още. Да, кажете нещо за съпътстващите събития! Благодаря ви, че ме попитахте! В събота, почти цял ден, една платформа известна, популярна пловдивска, която се нарича Бук, тя е за продажба на фотокниги, ще има един щанд в Балабановата къща. В същото време, пак в събота, в района на “Капана" пред така популярното кафене “Котка и мишка" ще има базар за авторска фотография. И в събота вечерта ще има финишираща афтърпарти вечер в едно заведение. Тоест, постарахме се да е разнообразно, дано само времето да е хубаво. И сега, още нещо, малко по-встрани, искам да Ви питам като специалист. Винаги ми е била любопитна и ми остава актуална черно-бялата фотография. Какво става, тя отстъпи ли тотално място на цветната фотографияи къде е нейното място днес, има ли го? Безусловно го има и никога няма да отстъпи, защото генетичната фотография е черно-бялата фотография. Твърди се, че “Цветната фотография е измислена, защото естественото възприятие на света от нас, а с появата на фотографията и от нея, е било черно-бялото възпроизвеждане, като тоналност и очертание. Докато това, което е цвят, е всичко резултат на химия и химически процеси и то няма никаква връзка с реалността. То е само наподобяване. Цветната фотография се появява сериозно във фотографските салони, в рекламата през 1975 година. Има няколко американски автори, които я налагат. И след 1975 г. започва нейният бум, предимно в рекламната фотография, в репортажа, това, което се печати и се публикува в интернет мрежата е цветна фотография. Това не бива да го отричаме. В салоните, в галериите, в музеите, във фотокнигите черно-бялата фотография, според мен, присъства може би повече от цветната, но тя е по-невидима за широката публика. За широката публика това са интернет, рекламата и оставаме с впечатление, че цветната е повече. Да, но като че ли си има предпочитания към черно-бялата все още? Трудно ми е да кажа предпочитания, просто има фотографи, които продължават да работят черно-бяла фотография. Защото особено в документа, в желанието да постигнеш по-артистично внушение и да оставиш, казвам го метафорично, да говори идеята, да говори въображението е по-скоро достатъчно да има само черно-бяла фотография. Защото, както ви казах, цветната фотография усложнява, тя вкарва цветна композиция, тя вкарва цветни изисквания, изисквания за композиция, за баланс. Всеки цвят има отделно свое послание - червеният, синият, белият, той внася допълнително послание към зрители, докато при черно-бялата фотография възприемаш само изображения, очертания и съдържание. А като може ли без цяло фотографията, светът не може ли без нея? Светът не може без две неща, защото две са нещата, които определят световната цивилизация. Едното е книгопечатането, печатната преса на Гутенберг, и другото изобретение това е на Дагер камера обскура. Тези две неща определят цялото развитие на човешката цивилизация - текстът, книгата и изображението. Така че няма как, това е било логично, това не можеше да не стане. Ако не беше французинът Дагер, който изпревари англичанинът Талбот, щеше да е Талбот бащата на фотографията, ако не беше Талбот щеше да е някой друг французин, но това е неминуемо. Фотографията се появява в една епоха на техническите открития - химията, физиката, появява се парната машина, появява се локомотивът. Не, светът не може да просъществува без нея, особено сега, в този безумен свят на интернет. Това с последните технологии - с телефоните, бързото фотографиране, това може ли да измести професионалната фотография? Не, не, той не само не я измества, той я намества. Той определя по-силно нейното място. И необходимост от нея? Да, на мен ми е думата, че не е интересно, по-загадъчно, по-очаквателно е това как ще се балансира, как ще се регламентира, как ще се сложат рамките на изкуствения интелект. Защото фотографиите, създадени от изкуствения интелект, не се различават от другите. Слушах едно предаване, дали не беше и по вашето радио за това, че новини ще бъдат излъчвани вече от изкуствен интелект. По нашето, да, вече се излъчват. Да, по Радио “Фокус" го слушах. Мен това ме озадачава какво ще става. Малко е притеснително, като че ли. Но пък, от друга страна, без човек няма как да се получи. Да, защото, това съобщение, беше за едно неприятно събитие в Пловдив, и то беше изчетено от изкуствения интелект така, само по ключовите думи и всъщност никой не разбра детайлите, това човешко описание. Нюансът на човешката емоция. Някой е паднал, но как е паднал, и защо е паднал, и как се е наранил. Вие сте права, притеснително е, но не зависи нито от вас, нито от мен, това други хора го могат. Не знам, аз все си мисля, че човек не може да бъде изместен в никакъв случай. Да, сигурно да. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Нелепа смърт на АМ "Струма" край Бобошево
13:02 / 22.12.2024
Под снежна обсада: "Траянови врата" се оказа на 4 часа път от София
21:30 / 21.12.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
ЗА НАС:
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@blagoevgrad24.bg
©2009 - CurrentCopyrightYear Медия груп 24 ООД. Blagoevgrad24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Blagoevgrad24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Blagoevgrad24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: