Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Благоевград
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
| "Нова Македония": Твърденията за обща история на българи и македонци идват от "изгубени в превода" | ||||||
| ||||||
"Фокус“ представя превод на текста без съкращения и с уточнението, че той отразява единствено гледната точка на автора му. Статията е публикувана под заглавие "Мъглявината около монетата за обща история“. "От Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Македония и България изплуваха няколко мъглявини, като по-специално може да се открои понятието "обща история“?! По-конкретно в споменатото споразумение се говори за общата история, която свързва двете държави и техните народи, но изразът "обща история“ не е само пагубна езикова монета, както като превод, така и като използван капан, необмислен или може би добре обмислен от подписалите, с която се злоупотребява от българските членове на прословутата комисия по исторически и образователни въпроси, в смисъл че двете държави обща българска история!? Това е точно едно развалено яйце, постаевено, за да прокарва тезата на София, че има нова квазимодерна нация, която доскоро не е съществувала: нито с битие, нито с език, нито с култура и т.н. Това е покварата на монетата за "обща история“. С други думи, те искат да кажат, че "няма отделна македонска история, която да се отличава със своите особености, а една единствена българска история и затова твърдят, че македонската средновековна държава на Самуил е българска или че Илинденското въстание е на българския народ срещу Османската империя“. Ако внимателно следите изказванията и анализите на български историци и експерти, извън споменатата историческа комисия, за повечето (не всички, но за голяма част) има една гледна точка по този въпрос: ретушират историята и я превръщат в инструмент за хегемония. Но тъй като тези български нагласи предизвикват безпокойство сред членовете на македонския народ, някои български историци или експерти понякога се опитват да свържат нещата чрез изразите "обща история“ или "обща история само в определени периоди“. (!?) Отстояваше се и тезата, че македонската история се отделя от българската през 30-те години на XX век, т.е. че обща история може да се търси във втората половина на XIX век и началото на XX век. И вместо историците да търсят историческата истина и факти, те позволяват на политиката на шовинизма и иредентизма да надделее над историческата наука. Неизбежен е изводът, че няма промяна в приемствеността на българските позиции. Тяхната пропаганда отрича по същество македонското възраждане, борбата за възстановяване на Охридската архиепископия, стремежа за македонски книжовен език, македонската революционна борба за отделна македонска държава и др. С други думи, няма нищо ново за източната ни съседка. От друга страна, ние вече достатъчно изяснихме термините за "обща история“, така че смятаме, че вече няма възможност за манипулация на обществото. В световната историческа наука се казва, че общата история е изследване на ключови исторически събития, които оформят света. Тази история описва значението на големи събития и бедствия, които са имали дълбоко въздействие в световен мащаб, като Втората световна война или разпадането на Съветския съюз. Но често могат да се срещнат изрази като пълна или цялостна история, история, в която събитията следват едно след друго и историята е представена като последователност от важни събития. В този поглед върху историята няма място за хаос или изненада, защото събитията и явленията следват едно след друго по естествен, логичен начин. Тук историята като наука се слива с философията, а класически примери са историческата интерпретация на Карл Маркс или концепцията на Хегел за края на историята. Но изразът "съвместна история“ е много различен от израза "обща история“! В световен мащаб е прието, че съвместната история е колективен разказ на една общност (нация или държава), разказ, който обхваща нейните минали събития, традиции и опит. Следователно този колективен наратив е неразделна част от културното наследство и колективната памет на общността (нацията или държавата). Затова в Cambridge English Corpus можем да прочетем следната мисъл: "След векове споделена история, тези правила са оставили следи върху по-дълбоките слоеве на националното съзнание“. Затова всички тези и опити за свързване, смесване на нещата са проблематични. В източната ни съседка има обща тенденция за промяна на македонския колективен наратив, който е неразделна част от македонското културно наследство и колективната памет на македонския народ. Ако се проследи внимателно македонското историческо минало, може да се заключи, че македонската революционна борба от края на XIX век и началото на XX век е само един сегмент от една по-голяма и обща историческа насока или тенденция - националното оформяне на македонския народ въз основа на културните, езиковите, етническите и историческите особености на Македония, този исторически процес завършва с конституирането на македонската държава и македонската нация на 2 август 1944 година. Нациите се създават в сложен и дълъг исторически процес, македонските етнически, културни и езикови особености са резултат от вековни исторически движения, обособили се чрез създаването на македонската нация. Тази обща историческа тенденция започва в края на XVIII век и началото на XIX век с миграцията на християнското славянско население към градовете, това е нова входна точка на сложно и бурно историческо развитие, което има своите особености и се различава от предишни периоди. По време на този исторически процес се появяват действия, които са проява на вече формираните македонски етнически, културни и езикови особености, характерни свойства, изразени чрез изграждането на църкви, първите книги на македонския народен език, появата на църковно-училищни общини, действия срещу гръцкото културно влияние – изразено в борбата срещу Цариградската патриаршия и искането за самостоятелна църква, реакция срещу българското национално влияние чрез Българската екзархия и българската държава - изразява се в борбата на македонските общини срещу българската църква и възникването на отделни дейци и организирани общества, които изразяват особеностите на Македония и македонците, революционното движение, изразено чрез идеята за независима македонска държава. Всички тези превъплъщения на македонската национална и политическа независимост са мост, а не ограда. Историческата тенденция, започнала в началото на XIX век, приключва с Първото заседание на Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония (АСНОМ), приключиха и бяха преодоляни всички сложности и особености, които бяха характерни за този исторически период, преодоля се всичко, което предхождаше създаването на македонската нация. Нациите се създават в сложен и дълъг исторически процес, македонските етнически, културни и езикови особености са резултат от вековни исторически движения, обособили се чрез създаването на македонската нация. Всички твърдения, че македонският и българският народ имат обща история, разбирана от българските историци, нямат историческо и научно основание“. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 123 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/21 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Покажи:Всички | Само на регистрирани | Моите | На приятели
на 25.11.2024 г.
+1
Aнонимен
на 25.11.2024 г.
+2
Aнонимен
на 25.11.2024 г.
+2
Коментарите са на публикуващите ги. Blagoevgrad24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
