"Наблюдаваните в последните години т.нар. "меки методи", които предполагат използване на зависимости и ограничаване на насилието спрямо жертвите, е предпоставка за намаляване на броя на идентифицираните жертви на трафик", смятат експертите. Все по-често трафикантите примамват бъдещите си жертви чрез метода "лавърбой" или чрез влюбване на жертвата в трафиканта. Това предполага използването и инвестирането на много средства с цел постигне на въвличане. Отчита се и еволюция в отношенията "трафикант-жертва" с цел сексуална експлоатация. В някои случаи, жени попадат в ситуация на трафик в процес на търсене на посредник за упражняване на сексуални услуги, като се следва и припокрива моделът "работник-работодател". 

Увеличава се броят и на случаите, при които жертвата и трафикантът си разпределят приходите 50:50 %. При неспазване на този принцип и несвоевременно изплащане на парите от трафиканта, жертвата сигнализира правозащитните органи. Експертите предупреждават, че често жертвите на престъплението, не разпознават себе си като такива. Ето защо първичната, ранна идентификация на потенциалния риск или на реалната жертва, е изключително важна. Същевременно тя е затруднена първо от ниските нива на чувствителност по отношение на самото престъпление и второ поради съществуващите предубеждения, относно самите жертви (най-вече въвлечените в сексуална експлоатация) и приемането им не толкова като потърпевши от престъпление, а в известен смисъл като негови извършители. Допълнително затрудненото материално състояние на жертвите и ниския им жизнен стандарт преди въвличането в трафик, повлиява на адекватната им оценка относно ситуацията на трафик, в която се намират. Често бидейки експлоатирани, те получават известни, макар и минимални приходи, които обаче се оказват по-високи, в сравнение с тези, получавани преди трафика. Ето защо потърпевшите формално приемат да продължат да извършват дейността, за която им се заплаща и едновременно с това отказват да свидетелстват срещу трафикантите, дори в случаите, при които биват идентифицирани и изведени от ситуацията на трафик. Националната стратегия за борба с трафика на хора 2017-2021 г. акцентира върху формулиране на ефективни механизми за противодействие на трафика на хора, които стъпват на анализа на актуални и емпирични данни за престъплението; Превенция на трафика на хора, както на ниво отделни личности, така и на ниво семейство, група и общество; Изграждане на доверие у гражданите и обществото към институциите и организациите (в това число и НПО), работещи по проблема трафик на хора и стимулиране на гражданската активност по отношение на противодействието на трафика на хора; Утвърждаване на правни и институционални механизми за ефективно и резултатно наказателно преследване и за осъждане на организаторите, извършителите и съучастниците в трафик на хора; Ефективно преследване и наказание на трафика на хора чрез използване на механизмите и структурите на ЕС за международно сътрудничество между съдебните и правоприлагащи органи; Осигуряване на своевременна и съобразена с индивидуалните потребности на жертвите на трафик на хора, подкрепа и закрила; Осигуряване на възможност за последваща реинтеграция и пълноценно социално функциониране на жертвите на трафик на хора; Създаване на система от процедури, гарантиращи идентификация, оказване на помощ и подкрепа и съблюдаване на правата на децата, жертви на трафик.