Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Благоевград
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
| Огнян Стоичков: За 2325 българи са използвани СРС през 2022 г. при бюджет само на едната прилагаща структура от 73 млн. лв, заявителят да си плаща | ||||||
| ||||||
"А втората асоциация е за незаконно подслушване. Почти винаги обществото свързва дейността на службите и на прокуратурата по отношение на СРС-тата с нещо незаконно, нещо нередно, което не би следвало да е така като обществена нагласа, но това зависи от ефективността на службите, на заявителите. И точно по линия на тази ефективност трябва да се работи и да се предприемат съответните действия". В това е убеден д-р Огнян Стоичков, член на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (НБКСРС). В специално интервю за "Фокус" адвокатът и преподавател д-р Стоичков сподели и конкретни данни. "Съгласно Доклада на Националното бюро за контрол на СРС – за 2022 година са били подлагани на контрол 2325 лица. За тази дейност държавата е предвидила в бюджета на Държавна агенция "Технически операции", 73 милиона лева, като имаме предвид, че това не е само единствената прилагаща структура. Има още една дирекция в ДАНС, която прилага СРС, но нейният бюджет е секретен. Т.е. дори и да се ограничим в бюджета на ДАТО, 73 милиона лева държавата е отделила за 2022 г., за да контролира негласно 2325 лица". Относно обвития в тайнственост контрол и чувствителността на гражданите по темата подслушване Огнян Стоичков заяви, че конституционни права на гражданите временно се ограничават при прилагане на СРС. "Контролът винаги е таен и затова е чувствително обществото – с право, защото се нарушават конституционни права на гражданите по Член 32, 33 и 34. И на мен ми се иска, ако ще се прави сериозен преглед на Конституцията, тези разпоредби в относно неприкосновеността на личните права също да се прегледат наново, да се редактират и да се актуализират, в зависимост от решението на Европейския съд по правата на човека, решението на Съда на Европейския съюз, както и на добрата практика на Върховния касационен съд в България и на другите съдилища по отношение правата на гражданите, без това да пречи на ефективното прилагане на СРС като един легален способ за събиране на доказателства. И трябва да подходим и със съответния респект и уважение към тези служби, които прилагат СРС, изготвяйки веществени доказателствени средства за нуждите на съдебното производство – за доказване на тежки умишлени престъпления", напомни адвокатът и преподавател, член НБКСРС. Според Огнян Стоичков обществото трябва да знае повече за това как работят службите и даде три полезни предложения в тази насока. "Първо предложение, което може да се направи – то не е ново, от 2013 и 2014 г., но е забравено – финансовата обвързаност на заявителя. Т.е. заявителят, съответният орган, както си плаща за съдебни експертизи от собствения бюджет, така да си плаща и за заявените и приложени СРС, защото той ползва бюджета на друга държавна структура. Както експертизите са извън прокуратурата и извън разследващите органи и те си плащат за експертиза, така би било редно да се плаща и за СРС", категоричен е той. Огнян Стоичков сподели и още една статистика от миналата година – 63% от процедурите по СРС са инициирани по искане на Министерството на вътрешните работи. "Т.е. 63% от 73 милиона лева са 46 милиона лева. МВР склонна ли е да плати 46 милиона лева за миналата година за приложените СРС по искане на съответните компетентни дирекции от системата на МВР? Същото мога да го кажа и за прокуратурата. Миналата година 24% от исканията за СРС са по искане на прокуратурата, т.е. от 73 милиона са 17,5 милиона. Прокуратурата склонна ли е да плати за поисканите и приложени СРС от друга държавна институция, наречена Държавна агенция "Технически операции“? И тук идваме и до втория въпрос: а тези платени пари дали са ефективно похарчени? Т.е. при прилагане на СРС за тежки престъпления дали са изготвени веществени доказателствени средства, за наказателния процес? Статистиката за 2022 г. сочи, че броя на изготвените ВДС , спрямо лицата е 35% или 1/3. И колко от използваните са послужили за осъдителна присъда?", задава важни въпроси д-р Стоичков. "За миналата година едва 54% от заявените способи, да кажем на вашите слушатели – наблюдения, проникване, белязване, не само подслушване, проверка на кореспонденции и т.н., едва 54% от заявените оперативни способи са били приложени. За останалите заявителят не е създал необходимите условия, не ги е поискал, не е активирал своето лице, което контролира, за да предприеме конкретни действия. Т.е. финансовият аспект на тази дейност е изключително важен и изключително важно е обществото да знае за този аспект. Народното събрание изслушва годишните доклади на главния прокурор, и би могло в тези годишни доклади или ad hoc (ад хок) поискани доклади – по Конституция народното представителство може да поиска доклади от главния прокурор по определени теми. Аз, ако бях народен представител, бих поискал доклад от главния прокурор – за последните три години веществените доказателствени средства, които са изготвени в хода на прилагане на СРС, каква е тяхната ефективност и доколко те са спомогнали за краен осъдителен акт в съдебното дело. Тогава ще видим това, за което прокуратурата е платила, образно казано, за миналата година 17,5 милиона, какъв е, както Вие казахте, коефициентът на полезно действие", разясни Огнян Стоичков. Той даде пример с щатското законодателство, където главният прокурор на САЩ докладва всяка година пред Сената именно за това колко е струвало на бюджета тайният контрол и наблюдение в САЩ и колко всъщност осъдителни присъди, дори и арести са предприети в резултат на ефективен таен контрол върху гражданите, било американски или чужди. "Т.е. след като в САЩ, където обемите са огромни, знаете, количествата са огромни, милиони, може все пак да се докладва по тази тема, би следвало и по темата "Република България – 2325 лица за миналата година" да може да се изготви статистика. Знам трудностите, че във времето, в годишен аспект е трудно да се направи преценка – тази година използвано СРС и отчетено в следващата. Разбира се, това е дълъг процес на изготвяне на веществени доказателствени средства, на развитие на досъдебното производство, на съдебно производство, което може да продължи три-четири години. Но нищо не пречи – аз това казах, да се иска за период от три години, например от 2018 до 2121 г., за стар период да се проследи тази ефективност на СРС и да се набележи къде са пропуските. Именно това ще спомогне за повишаване на доверието на обществото към този таен способ, че невинаги подслушването е незаконно. Нещо е незаконно, априори е незаконно, когато се създава една излишна мантра на тайнственост, на секретност. СРС е тайно и секретно, докато се прилага. След като приключи прилагането, освен ако не се разкриват оперативните способи, служител под прикритие и др. няма нищо тайно за напред. И затова моето трето предложение, почерпено пак от опита на нашите партньори, специално в Германия – след като приключи прилагането, службата, заявителят, уведомява гражданина, разбира се, ако не се възпрепятства оперативната дейност, съответно следствената тайна не се компрометира и тогава това уведомяване се отлага. При отлагане повече от 12 или 18 месеца, съдът трябва да се произнесе. Независима съдебна институция трябва да е последната инстанция, която в България също трябва да има последната дума. Когато заявителят казва: оперативните способи ще се разкрият, нуждата от следствена тайна налага още три или четири години да запазя в тайна това прилагане, съдът е този, който може да разреши това отлагане. Но отлагането е във времето и рано или късно гражданинът трябва да знае, ако не продължат да съществуват непреодолими пречки, че е бил обект на оперативен интерес, или е бил обект на контрол в едно досъдебно производство", убеден е членът на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства. Тук изниква въпросът обаче дали гражданинът може да реши да съди държавата. Д-р Стоичков обясни за читателите на "Фокус". "Да. Ако има пропуски, ако има съществени пропуски на процедурата, има неправомерно прилагане на СРС и той може да съди държавата. Но ако бъде уведомен и няма пропуски, и законът е спазен, не би съществувало основание за претенции. Директивите и Регламентите на ЕС по отношение на тайния контрол и на електронната комуникация, постановяват, че след като свърши този контрол, лицето трябва да знае, че неговите лични данни са били обект на обработка", каза преподавателят в Националния институт на правосъдието и във Военна академия "Г. С. Раковски" пред медията ни. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Абонамент
Анкета
ЗА НАС:
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@blagoevgrad24.bg
©2009 - CurrentCopyrightYear Медия груп 24 ООД. Blagoevgrad24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Blagoevgrad24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Blagoevgrad24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: