Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Благоевград
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
| Огнян Стоичков: За цената на СРС и масивите от трафичните данни, за промените в службите за сигурност и в Конституцията | ||||||
| ||||||
Аз съм Петя Кузева и казвам добър ден на д-р Огнян Стоичков – член на Националната бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (СРС). Той е магистър по право от Юридическия факултет на Софийски университет "Свети Климент Охридски", доктор по "Национална сигурност" на Военна академия "Георги Стойков Раковски". От 1994 г. до момента е адвокат от Софийска адвокатска колегия, бил е и председател на Комисия по образование и наука в 41-ото Народно събрание. Преподава в Националния институт на правосъдието и във Военна академия. Член е на Националното бюро за контрол на СРС вече 10 години от 2013 г. до момента. Така е, много време. Много време. Показател колко сте оценен в работа си. Кажете ми първо, започвам с това, което интересува хората – като чуят СРС, първата асоциация, която идва на всеки редови българин, е онази до болка познатата ни фраза "Това не е за по телефона". Точно така е, за съжаление. А втората асоциация е за незаконно подслушване. Почти винаги обществото свързва дейността на службите и на прокуратурата по отношение на СРС-тата с нещо незаконно, нещо нередно, което не би следвало да е така като обществена нагласа, но това зависи от ефективността на службите, на заявителите. И точно по линия на тази ефективност трябва да се работи и да се предприемат съответните действия, защото аз ще споделя с вашите слушатели няколко числа от миналата година. Съгласно Доклада на Бюрото за контрол на СРС – за 2022г са били подлагани на контрол 2325 лица. За тази дейност държавата е предвидила в бюджета на Държавна агенция "Технически операции", 73 милиона лева, като имаме предвид, че това не е само единствената прилагаща структура. Има още една дирекция в ДАНС, която прилага СРС, но нейният бюджет е секретен. Т.е. дори и да се ограничим в бюджета на ДАТО, 73 милиона лева държавата е отделила за 2022 г., за да контролира негласно 2325 лица. Казахте важната дума – негласно. Така е. Контролът винаги е таен и затова е чувствително обществото – с право, защото се нарушават конституционни права на гражданите по Член 32, 33 и 34. И на мен ми се иска, ако ще се прави сериозен преглед на Конституцията, тези разпоредби, относно неприкосновеността на личните права също да се прегледат наново, да се редактират и да се актуализират, в зависимост от решенията на Европейския съд по правата на човека, решенията на Съда на Европейския съюз, както и на добрата практика на Върховния касационен съд в България и на другите съдилища по отношение правата на гражданите, без това да пречи на ефективното прилагане на СРС като един легален способ за събиране на доказателства. И трябва да подходим и със съответния респект и уважение към тези служби, които прилагат СРС, изготвяйки веществени доказателствени средства, за нуждите на съдебното производство – за доказване на тежки умишлени престъпления. Но действително трябва обществото да знае повече за това как работят службите и ми се струва, че са полезни поне три предложения в тази насока. Първо предложени, което може да се направи – то не е ново, от 2013 и 2014 г., но е забравено – финансовата обвързаност на заявителя. Т.е. заявителят, съответният орган, както си плаща за съдебни експертизи от собствения бюджет, така да си плаща и за заявените и приложени СРС, защото той ползва бюджета на друга държавна структура. Както експертизите са извън прокуратурата и извън разследващите органи и се плаща за експертиза, така би било редно да се плаща и за СРС. И споделям само още една статистика от миналата година – 63% от тези български граждани са подслушвани, образно казано, по искане на Министерството на вътрешните работи. Т.е. 63% от 73 милиона лева са 46 милиона лева. МВР склонна ли е да плати 46 милиона лева за миналата година за приложените СРС по искане на съответните компетентни дирекции от системата на МВР? Същото мога да кажа и за прокуратурата. Миналата година 24% от исканията за СРС са по искане на прокуратурата, т.е. от 73 милиона са 17,5 милиона. Прокуратурата склона ли е да плати за поисканите и приложени СРС от друга държавна институция, наречена Държавна агенция "Технически операции"? И тук идваме и до втория въпрос: а тези платени пари дали са ефективно похарчени? Т.е. при прилагане на СРС за тежки престъпления дали са изготвени веществени доказателствени средства, за наказателния процес? Статистиката за 2022г сочи че броя на изготвените ВДС спрямо лицата е 35% или 1/3. И колко от използваните са послужили за осъдителна присъда? Т.е. говорите за коефициента на полезно действие и колко тях са просто изискани, защото така трябва, а евентуално отлежават в нечие чекмедже. Точно така, за съжаление. И знам веднага възраженията срещу тези предложения. Първото възражение по отношение на финансовата обвързаност и финансовите задължения на заявителя е, че това трудно се остойностява. Това бяха едни от възражението от 2013 г. Но аз си мисля, че няма човешка дейност, която да не може да се остойности. Всяка човешка дейност, всеки труд, материален ресурс има някаква цена. Второто възражение срещу това да се заплаща е, че все пак това е държавен бюджет и не следва една държавна структура да заплаща на друга. Но пак казвам: при експертизите – давам конкретен пример, това не пречи да се заплащат тези усилия и на прилагащата структура. И още нещо – когато заявителят не си плаща, той заявява и оперативни способи, за които не създава организация да бъдат приложени. За миналата година едва 54% от заявените способи, да кажем на вашите слушатели – наблюдения, проникване, белязване, не само подслушване, проверка на кореспонденции и т.н., едва 54% от заявените оперативни способи са били приложени. За останалите заявителят не е създал необходимите условия, не ги е поискал, не е активирал своето лице, което контролира, за да предприеме конкретни действия. Т.е. финансовият аспект на тази дейност е изключително важен и изключително важно е обществото да го знае. Народното събрание изслушва годишните доклади на главния прокурор, и би могло в тези годишни доклади или в ад хок възложени доклади да изиска подобна информация – по Конституция народното представителство може да поиска доклади от главния прокурор по определени теми. Аз, ако бях народен представител, бих поискал доклад от главния прокурор – за последните три години веществените доказателствени средства, които са изготвени в хода на прилагане на СРС, каква е тяхната ефективност и доколко те са спомогнали за краен осъдителен акт в съдебното дело. Тогава ще видим това, за което прокуратурата е платила, образно казано, за миналата година 17,5 милиона, какъв е, както вие казахте, коефициентът на полезно действие. Кой има против това да се случи или кой няма интерес да има такава прозрачност? Едва ли някой просто не се сетил. Аз съм сигурна, че за десетте години в сферата и изобщо в Националното бюро сте коментирали и с политици, и вие имате опит като такъв и то немалък. Така е. Нищо ново не откриваме. Това е практика, въпреки че сме неизмерими с мащабите на щатското законодателство, но главният прокурор на САЩ докладва всяка година пред Сената именно за това колко е струвало на бюджета тайният контрол и наблюдение в САЩ и колко всъщност осъдителни присъди, дори и арести са предприети в резултат на ефективен таен контрол върху гражданите, било американски или чужди. Т.е. след като в САЩ, където обемите са огромни, знаете, количествата са огромни, милиони, може все пак да се докладва по тази тема, би следвало и по темата "Република България – 2325 лица за миналата година“ да може да се изготви статистика. Знам трудностите, че във времето, в годишен аспект е трудно да се направи преценка – тази година е искано СРС, а е приключило през следващата. Разбира се, това е дълъг процес на изготвяне на веществени доказателствени средства, на развитие на досъдебното производство, на съдебно производство, което може да продължи три-четири години. Но нищо не пречи – аз това казах, ад хок да се иска за период от три години, примерно от 2018 до 2121 г., за стар период да се проследи тази ефективност на СРС и да се набележи къде са пропуските. Именно това ще спомогне за повишаване на доверието на обществото към този таен способ, че невинаги подслушването е незаконно. Нещо е незаконно, априори е незаконно, когато се създава една излишна мантра на тайнственост, на секретност. СРС е тайно и секретно, докато се прилага. След като приключи прилагането, освен ако е налице опасност от разкриване на оперативните способи, няма нищо тайно за напред. И затова моето трето предложение, почерпено пак от опита на нашите партньори, специално в Германия – след като приключи прилагането, службата - заявителят, уведомява гражданина, разбира се, ако не се възпрепятства оперативната дейност, съответно следствената тайна не се компрометира и тогава това уведомяване се отлага. При отлагане повече от 12 или 18 месеца, съдът трябва да се произнесе. Независимата съдебна институция трябва да е последната инстанция, която в България трябва да се произнесе. Когато заявителят казва: оперативните способи ще се разкрият, нуждата от следствена тайна налага още три или четири години да запазя в тайна това прилагане, съдът е този, който може да разреши това отлагане. Но отлагането е във времето и рано или късно гражданинът трябва да узнае, освен ако не продължат да съществуват непреодолими пречки, че е бил обект на оперативен интерес или е бил обект на контрол в досъдебно производство. Тогава обаче той може да реши да съди държавата. Да. Ако има пропуски, ако има съществени пропуски на процедурата, има неправомерно прилагане на СРС и той може да съди държавата. Но ако бъде уведомен и няма пропуски, и законът е спазен, не би съществувало основание за претенции. Директивите и Регламентите на ЕС по отношение на тайния контрол и на електронната комуникация, постановяват, че след като свърши този контрол, лицето трябва да знае, че неговите лични данни са били обект на обработка. И ако ми позволите, понеже говорим за електронна комуникация, като че ли малко се говори – от миналата година Съдът на Европейския съюз обяви нашата правна уредба по отношение на т.нар. трафични данни по Закона за електронните съобщения и по Наказателно-процесуалния кодекс за несъвместима с Директива, която не допуска законодателство, което превантивно за период от 6 месеца назад във времето предвижда да се запазят нашите т.нар. трафични данни, да го кажем на слушателите по-разбираемо – телефонните разпечатки. Всеки мобилен оператор има право 6 месеца назад да ти ги пази. Да, пази нашите телефонни разпечатки, нашата електронна комуникация – приложения и т.н., което е един нелош метод и средство за профилиране на личността. Аз, ако знам вашата разпечатка за последните 6 месеца, на кого колко сте се обаждали като краен потребител, колко пъти сте звънели на химическо чистене, на нощен бар, примерно или на библиотека, аз знам доста за вашия живот, за вашите делови и лични отношения. Освен, че може да се ползва с маркетингова цел – първо. Второ и важно, тези, които го са за това да се случва, ще кажат "Да, но нали така се пазим от терористите" – за съжаление, толкова актуална и болезнена тема. Но в крайна сметка от години ни проглушиха ушите по телевизията с тази абстрактна формулировка за обикновения зрител – "синхронизиране с европейското законодателство", а всъщност точно това казвате, че го няма. Точно това го няма и за съжаление, вече почти една година минава и някак си не се обръща внимание на това, на този проблем. Конкретно направихме едно обучение – аз имах честта да бъда лектор в Националния институт на правосъдието февруари и март месец точно по тази тема. Съдии, прокурори и останали компетентни органи се обединихме около идеята, че в момента има сериозен проблем, защото тези трафични данни, които се събират и към момента от службите и от прокуратурата, тяхната доказателствена стойност е силно компрометирана, нека така да се изразя, да не кажа въобще, че е под въпрос доколко тази информация има доказателствена стойност за процеса. И юли месец тази година излезе нова директива и регламент в тази връзка отново на Европейския парламент по отношение на Европейската заповед за запазване и Европейската заповед за предоставяне на електронни доказателства. Звучи много сложничко, но просто казано, германски съд може да поиска от български съд да се задължи съответният оператор да представят вашите разпечатки на германския съд от вашата телефония. Т.е. европейски обмен на доказателства, на електронни доказателства. Но когато ние не сме готови с националната си правна уредба, трудно ще се синхронизираме, както вие казахте, с европейския обмен за представяне на доказателства. Тероризъм – да. Национална сигурност – да. Но не може на 7 милиона българи да им пазиш телефонната разпечатка 6 месеца назад, по презумпция че някой някога назад във времето може да е извършил престъпление. И това не го казвам аз, това го казва Съдът на Европейския съюз. И второто, което казва, е, че българските граждани не се уведомяват, когато техните телефонни разпечатки – нека така да продължа, с тая по-широко разбираема терминология, техните разпечатки са били използвани от службите. Въпреки синхронизиране на законодателството, Закона за защита на личните данни и др., не съм чул за подобен прецедент –гражданин да е уведомен, че неговата електронна комуникация е била използвана за нуждите на досъдебно производство или оперативно дело. Опитвам се в момента не да събеседвам с Вас като журналист, а да се поставя на мястото на редовия гражданин. Аз благодаря за поканата да говорим точно по тези теми, защото специално за проблема с електронната комуникация и контрола на трафични данни, проблемът е от една година. От миналата година са тези решения, които аз цитирам, но за съжаление, законодателството ни не е актуализирано, съобразно тези решения. И към момента аз споделих притеснението си, че се събира информация със спорна доказателствена стойност, ерго – правата на гражданите не са защитени. Казвам го, защото контролът по Закона за електронните съобщения, трафичните данни и СРС са много свързани като процедура. Тези две процедури много често вървят ръка за ръка и опорочаването на едната процедура би могло да постави въпроси по отношение и на другата процедура. Какво Ви казват от законодателната власт, Парламента? Нямат време? Закон за всичко сме виждали, законопроекти да се внасят – кои лобистки, кои не. Сам знаете, че има и такива. Не им остава време за това? Ще поговорим след малко за промените в Конституцията, за промените в сектор "Сигурност" и друго, но за това как няма време или няма желание? Благодаря Ви за въпроса. Сега на 19 октомври правим вече почти ежегодните годишни срещи, които организира Бюрото за контрол на СРС с председателите и заместник-председателите на всички окръжни съдилища в България. Поканили сме окръжните прокуратури, поканили сме всички компетентни органи от системата на МВР, ДАНС, военното и цивилно разузнаване, поканили сме и Комисията за контрол на СРС. Всичко това, което говорим днес във вашето студио, аз ще го споделя и с присъстващата уважаема аудитория и ще помоля всеки от гледна точка на своята компетентност и правомощия да помогне да усъвършенстваме нашето законодателство, да не чакаме поредно осъдително решение от поредицата "Екимджиев" и други срещу България, за да вземем по-решителни мерки. В публичното пространство се представиха идеи и намерения за промени в сектор "Сигурност". Те се отнасят за преструктуриране на службите, за нова процедура при избор и назначаване на ръководителите на служби, за засилен парламентарен контрол и други подобни, и други въпроси вече бяха предмет на ваше изследване в наскоро излязлата монография "Специални разузнавателни средства и служби за сигурност". Дайте Вашата рецепта и отново да припомним какви бяха основните промени. Аз съм доктор по "Национална сигурност“, едни други доктори дават рецепти. Това – в кръга на шегата, разбира се. Действително, от 2019 г. – от съвсем скоро, работя в тази сфера на сигурността и службите за сигурност, но не може да не направи впечатление, че реципиране на чужд опит, какъвто и да било то, без да се адаптира подходящо към българските условия почти винаги води до неудачни последици. Опасявам се, че с копи-пейст от конкретното немско законодателство, което се цитира за създаване на единна разузнавателна служба и обединяване на военното и цивилно разузнаване, няма да се постигнем необходимия резултат. Защо го казвам това? Защото дори да се вгледаме в немския опит, там, освен Федералната разузнавателна служба към Федералното канцлерство, е структурирана и Служба за военно контраразузнаване, което е към Федералното министерство на отбраната. Т.е. все пак има военна структура, която събира информация, макар и в контраразузнавателното направление. Ако говорим за чужд опит, във Франция също има добра структура и добре работят техните служби за сигурност, като в Министерство на отбраната са концентрирани три разузнавателни служби, които имат разузнавателни и контраразузнавателни задачи. Но отколешна истина е, че всяка държава сама структурира своята система за национална сигурност, в зависимост от своите традиции, своите особености, своята геополитическа роля и партньорските съюзи и колективните форми за сигурност, в които участва. Няма модел – твърдя го съвсем отговорно, няма модел, който да е приложим навсякъде. Няма модел на немските специални служби или на френските…… Вие давате пример и с американските. Да, американските служби. Миналата година, когато защитих дисертация, американските служби бяха 17 на брой, агенции и разузнавателни отдели. Сега са 18, т.е. светът става, за съжаление, несигурно място и в САЩ преценяват, че още една разузнавателна служба им е необходима. От миналата година досега, пак казвам, от 17 станаха 18, като при тях само 8 от службите, разузнавателни и контраразузнавателни, са структурирани към Министерство на отбраната. А ние като че ли искаме от Министерство на отбраната да извадим военното разузнаване и да го обединим с цивилното разузнаване. Добре, но аз питам: всеки, който е изкушен от тая тема, е наясно, че военното разузнаване не означава само служба "Военно разузнаване“. Най-малкото, тези, които сме били в казарма, сме чували за разузнавателни батальони, разузнавателни роти и др., т.е. съществуват разузнавателни формирования и по видове въоръжени сили. Съвместно командване на специалните операции имаме, Съвместно командване на силите е налице и други разузнавателни формирования със задачи на оперативно и на тактическо ниво. Служба "Военно разузнаване“ е разузнаване само на стратегическо ниво, т.е. ако ние обединим военното разузнаване на стратегическо ниво с цивилното, тогава надолу по поделенията с тези формирования какво правим? Те ще докладват на цивилната служба ли? И по този начин военната йерархията се нарушава, а и американци, и французи много добре знаят, че отбраната е един съществен елемент от националната сигурност. Затова Министерство на отбраната има свои разузнавателни формирования, военни формирования. Аз с респект и уважение подхождам към всяко предложение за усъвършенстване на закона, защото едно предложение означава труд, означава, че човекът, който го прави, който го представя, е достатъчно наясно, че ще има и възражения срещу неговото предложение. Затова уважавам всеки опит да се усъвършенства законодателството. Но преди да усъвършенстваме законодателството, е добре да прочетем актуализираната Стратегия за защита на националната сигурност от 2018 г. Там е записано в точка 188, че не се допуска свръхконцентрация на правомощия, компетентности и ресурси в една институция. А ние точно това ще направим – ще концентрираме правомощия, компетентности и ресурси в една единствена разузнавателна служба, т.е. това би било в противоречие с утвърдената и приета от Народното събрание стратегия, последно актуализирана 2018 г. Тази стратегия, като решение на Народното събрание, има силата на закон и би следвало тази стратегия първо да се коментира, да се постави на обсъждане, на дебат. Това, което казах в точка 188, актуално ли е сега, или не е актуално? Би могло да се каже, вече не е актуално. Вече имаме война в Украйна, имаме криза в Израел и в Европа … знаем вчера на футболния мач какво се случи в столицата на Европа – Брюксел. Но това е въпрос на дебат, това не е въпрос на "От днес обединяваме цивилното и военно разузнаване, защото информацията трябва да я имаме от един източник“. Напротив, всеки знае и не е необходимо да си юрист, за да знаеш, че един свидетел не е свидетел. Аз нямам спечелено дело като адвокат само с разпит на един свидетел. И в журналистиката е така – трябва да имаш поне два независими, три независими източника. Колкото повече, толкова по-добре. Поне два. Точно така. Така е и в сигурността – елементарно е. Колкото повече агенции… Стига да не се дублират, а в случая няма как да се дублира военното и цивилно разузнаване. Никой не твърди – аз съм готов да дебатирам с всеки, който твърди, че военното и цивилното разузнаване дублират едни и същи функции. Не, те работят на различна плоскост. Името им го показва. Няма как да се дублира – затова да ги обединим, да спестим ресурс. Това е въпрос на анализ, който аз в момента не го виждам и не го чувам. Повече политически ли е моментът? Не мога да го коментирам. Политически съм безпристрастен, подписал съм декларация в тази насока. Само юридически аргументи мога да излагам. Имам предвид, че не се гледа кое е по-полезно, а по-скоро играта изглежда като в онзи българския филм "Да обичаш на инат" – междуинституционално Ви казвам, не говоря дори за партии. Да, разбирам Ви, но специално има сфери на обществения живот, а националната сигурност е може би най-вездесъщата сферата, тя покрива целия обществен живот, в която експериментите биха стрували скъпо. Защото чувал съм го и като бях народен представител – дайте да го направим този закон, пък ще видим как ще се прилага и какви са проблемите. Един от присъстващите тогава граждани казва: "Добре, че не сте фармацевти да прилагате лекарства към гражданите и след това да виждате тия лекарства дали имат ефект, или имат обратен ефект, защото ще струва живот и здраве“. Но, недобрият закон също струва много. Проф. Огнян Герджиков много пъти е критикувал българските законотворци, че закони се променят постоянно. Пак казвам, уважение към всеки, който предлага усъвършенстване на закона. Но всяко усъвършенстване трябва да се предшества от дебат, от професионален, от обществен дебат, от това да се разясни на българския гражданин - ние го правим, за да стане по-добро, защото анализът до момента показва пропуски, негативи. Ние ще ги преодолеем по този и този начин. Няма ли дебат, същото важи и за Конституцията, може би ще кажем и няколко думи и по този въпрос. Когато няма дебат, когато няма търсене на обществено съгласие, защото законът е обществен договор. Ние се съгласяваме от днес правилата да са такива. Ами как да има обществен договор, когато обществото не се пита. Ние подписваме договор с българския гражданин, без да се допитваме до него, независимо дали става въпрос за закон, за Конституция или за СРС. Ако обясним на българския гражданин, че СРС-то е полезен инструмент за борба с тежката престъпност, тероризъм и т.н. и българският гражданин ще бъде склонен да ограничи част от правата си, ако е в името на неговата свобода и сигурност, в името на това да се разхождаме свободно по улиците. Но това се обяснява и се доказва с факти. Факти могат да бъдат за СРС-то годишния доклад на прокурора - толкова СРС-та, толкова осъдителни присъди, толкова са стрували на държавата. По същия начин със Закона за службите - такива са проблемите, обединявайки ги, ние ще направим това и това. С избора на ръководители на службите за сигурност - ДАНС, цивилното разузнаване, военното разузнаване и Държавна агенция технически операции. Това е Законопроект, който е внесен в Народното събрание от 2 октомври. Да се назначават или да се избират? Също трябва да се обясни на гражданите защо вече смятаме, че това трябва да бъде само с решение на Народното събрание по предложение на Министерски съвет, т.е. без указ на президента, както е в момента. Изключение от тази процедура правят директора на Служба военно разузнаване, който се назначава само от Министерски съвет. Но незнайно защо, народните представители, които представят този законопроект, предлагат кандидата за тази позиция да бъде изслушван от ресорната Комисия по вътрешен ред и сигурност. Защо Народното събрание ще изслушва кандидат за длъжност, който кандидат ще бъде назначен или няма да бъде назначен от Министерски съвет. От тук нататък въпросът е каква е правната стойност на това изслушване. Аз съм кандидат за директор на Служба военно разузнаване, назначава ме Министерски съвет, в закона пише, преди да те назначи обаче, ще те изслуша Комисията по вътрешен ред и сигурност . Първо, това къде го пише в Конституцията? Народното събрание да не е някаква съгласувателна дирекция, правна дирекция, примерно към Министерския съвет да съгласува назначение. Второ, каква е правната стойност? Ако тази комисия каже - не, не приемаме този кандидат не отговаря на необходимите нравствени, професионални качества и т.н. Тогава това задължително ли е за Министерски съвет? И какво от това, ще каже Министерски съвет. И какво от това? Така че това са неща, които трябва да се имат предвид, и това са част от внесен законопроект, който би трябвало да бъде по-прецизен, когато говорим за директор на Служба военно разузнаване, за да е ясно каква е целта на законопроекта. Промените в Конституцията. Народните представители стартираха процедурата за разглеждане на Конституцията. Промени ще могат да се правят между първо и второ четене. Казват, че съдебната реформа е най-важната промяна, цитирам ръководителите на политически партии. Има един друг момент, за който обаче, ако седнем, ще може час само това да коментираме. Има едни най-важни и специални моменти в Конституцията, които е много опасно да се пипат. Вашият коментар по темата? Конституцията действително е огромна тема и може да се говори с часове за нея. За добро или за лошо, освен юридическия аспект, разбираемо е, когато се променя основния закон, да има и много политика. Аз по втория аспект няма да говоря, но като юрист, мен лично ме притесняват основни постановки, които някак си по нов начин се разглеждат и по нов начин се предлагат да бъдат уредени, като давам конкретен пример. В чл. 132а, ал. 6, т. 4 се предвижда, бих казал, прекомерно правомощие на Инспектората на съдебната власт. Този Инспекторат се избира от Народното събрание, главния инспектор и инспекторите в него. И този Инспекторат ще има правомощия "….при констатирани системни или груби нарушения на закона и на съдопроизводствените правила, да направи мотивирано предложение до съответния съвет за налагане на дисциплинарни наказания, включително понижаване или освобождаване от длъжност на магистрати". Всичко това, на мен ми звучи прекомерно, звучи ми като четвърта инстанция на съдебната власт. От къде накъде този Инспекторат ще се произнася дали съответния магистрат - следовател, прокурор или съдия е допуснал системно или грубо нарушение на закона и на съдопроизводствените правила. Това може да бъде преценено само по линия на инстанционалния контрол - първа, втора и трета инстанция. Аз като адвокат съм пускал жалби до Инспектората само за бавност, когато определено дело се бави, когато съдопроизводството е извън разумните срокове по смисъла на Конвенцията за защита правата на човека и българската Конституция. Тогава да, Инспекторатът би могъл да направи проверка за движение на делото, неговото администриране и забавяне, ако има такова. Но тук говорим за преценка на прилагането на закона и вътрешното убеждение на съответния магистрат, която преценка ще се прави от инспектори. Тоест, тук може да се появи реваншизъм или субективизъм от рода на теб те харесвам или теб не те харесвам? Тук може да се появи първо прекомерно упражняване на власт и както вие казахте, субективна преценка. Аз не знам и не можах да се запозная и да открия конкретни мотиви за това предложение в Конституцията. Оставям настрана други предложения, които са в сферата на забавното, бих казал - служебният премиер да бъде председателя на Народното събрание, председателят на Конституционния съд или управителя на Българска народна банка. Сградата на НОИ е срещу вашето студио, защо и управителят на НОИ да не може, примерно или управителят на здравната каса. Как селектираха тези първенци в държавата, които временно могат да изпълняват тази тежка функция на служебен премиер, но това е разбира се, в рамките на шегата. Може би е рецепиран някакъв чужд, международен опит, който аз не познавам. И казвате, че не винаги е полезно да се преписва? Не винаги е полезно да се преписва, ако не е адаптирано към българските условия. Но действително Конституцията е огромна тема, тя е свързана и с правомощията на президента. Ако тези правомощия по линия на службите за сигурност се ограничават, не следва ли и конституционният статут на президента също да бъде ограничен. Тъй като българският президент, който и да е той, както и да се казва, е най-мажоритарно избраното лице в българската конституционна система. Когато говорим за немската правна система, трябва да напомни, че Бундеспрезидента се избира от нарочно федерално събрание от 1000 души-делегати. Аз бих се затруднил да кажа как се нарича предходния президент на Германия, сегашният е хер Щайнмайер, защото е известен министър на външните работи беше. Бихте се затруднили и вие, ако ви попитам как се казва президента на Унгария, една много приятна дама, която миналата година е избрана от унгарския парламент. Тест, в правни системи в които ... Петер Сиярто, външният министър е по-известен на широката общественост от президента. Да, да. Каталин Новак се казва сегашния президент на Унгария, избрана от унгарския парламент. Докато в правна система като българската, милиони гласуват за българския президент, а нали властта, по смисъла на чл. 1, ал. 2 от Конституцията, произлиза от народа. След като произлиза от народа и този народ гласува мажоритарно 2,5 млн., може и повече за един президент, независимо как се казва, тогава може би този президент трябва да има някакви правомощия, освен да реже лентички и в 12 без 10 да ни поздравява за Нова година. Разбрах Ви. Относно прословутата КПКОНПИ. Окончателно и с аплодисменти, чета и журналистически дописки в момента, след тридневни дебати депутатите приеха антикорупционния закон, той разделя на две Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество и Комисия за противодействие на корупцията. Големи парламентарни драми бяха, само белия пушек чакахме накрая да излезе, досущ като от Ватикана. Вашите предложения. При всички положения, борбата срещу корупцията няма да бъде вече същата, тя е на качествено ново ниво с новия нормативен акт и би следвало внимателно да се прочете компетентността на новата Комисия за противодействие на корупцията. Като че ли прекалено много престъпни състави са й отредени, започнах да ги броя – над 26 престъпни състава са в изключителната компетентност на новата Комисия за противодействие на корупцията. Ерго, никой друг орган няма право да разследва, освен разследващите инспектори. И инспекторите, извършващи оперативна дейност, когато е на ниво оперативно дело за тези престъпления, които са извършени от лица, заемащи публични длъжности. При внимателния прочит на тези престъпления, според мен, е видно, че доста е разтворена палитрата на тази компетентност. И давам конкретен пример с чл. 282а от Наказателния кодекс за длъжностно лице, което забави издаване на разрешение за съответната дейност. Примерно, кметът ми забави разрешението за търговска дейност, аз имам кафе и си подаваме документи, и кмета ми забави моето разрешение за търговска дейност. Аз мога да сезирам Комисията за противодействие на корупцията и тя да активира целия си ресурс в съответната община Х, да посети на място, да изиска документите, защо кметът е нарушил чл. 282а НК, тъй като той е в списъка на тези длъжности, а това престъпление е част от материалната компетентност на комисията. И дали няма да има обратен ефект, когато тази комисия ще бъде задръстена с подобни сигнали, при които като че ли трудно се вижда вероятния корупционен мотив. В предходните редакции на закона, основният предмет на КОНПИ бяха същинските корупционни престъпления - подкупа по Наказателния кодекс и евентуално тези с корупционен мотив. Има заповед на главния прокурор и на председателя на Върховен касационен съд, където са изброени тези видове корупционни престъпления. Тук като че ли малко по-широка палитра и компетентност се дава на новата комисия. Също така, наскоро се запознах и с интервю на проф. Веселин Вуков, който посочва данни, че към момента в България има 2000 разследващи полицаи, 1700 прокурори и 500 следователи. От кой ресурс Комисията за противодействие на корупцията, ще формира новия корпус от разследващи инспектори, ерго от инспектори занимаващи се с оперативна дейност? След като се изисква за тях 5 години юридически стаж и 5 години професионален стаж в службите за сигурност и обществен ред, т.е. тези кадри ще бъдат образно казано, извлечени от сегашните структури било на разследващи полицаи, било на следователи, на хора, които са работили в тези служби. Като залогът е, че когато те бъдат форматирани в новата Комисия за противодействие на корупцията ще бъдат по-ефективни. Аз пожелавам успех, и го казвам съвсем искрено, и на закона и на новата комисия, и с интерес ще следя 6-месечните доклади, дължими по закона, и това е добро, трябва да кажем и добрите практики, които са разписани от закона. На всеки 6 месеца тази комисия ще докладва за постигнатите резултати пред Народното събрание, съответно пред обществото, това е добре. Това е добре, за да се видят резултатите от новия закон, който както и вие казахте, имаше доста дебати, доста коментари по случая. Особено коментара по отношение на правомощието на новата Комисия при отказ от прокурора да образува досъдебно производство, Комисията да има право да обжалва този отказ пред съда и да иска съда да постанови отмяната му, тоест, Комисията да има една самостоятелна линия на обвинително поведение, независимо от отказа на прокурора, че не намира достатъчно данни и законен повод да образува досъдебно производство. Но всички тези въпроси са след 6 месеца, да сме живи и здрави, отново ще си ги зададем и то с един отчет на новата комисия, която пак казвам, пожелавам успех, дано корупцията да не е същата в България. Дано. Нямаме много време, но отново да се върнем и към обикновения гражданин, това, което го интересува, което е много важно започнахте софтуерът "Пегасус". Евродепутати го определиха като "рожба на компромисите", които се натрупаха през последните 20 години, да приемем, че сигурността изисква жертви. Борбата с тероризма, става ли претекст за проникването в личния живот и на неудобни хора, и на неудобни журналисти? За съжаление, претекст винаги може да се намери, за да се активизират службите и съответните компетентни органи, които осъществяват контрол и имат правомощия за защита на националната сигурност. Когато тези процеси протичат в рамките на закона и се обяснява тяхната ефикасност и ефективност, проблемите се занижават, т.е. обществото е спокойно, че ограничаването на правата е в името на сигурността. Затова моите предложения и моят апел е винаги към повече прозрачност и повече контакт с обществото и обясняване. Този пример, който казвате вие с търговското наименование "Пегасус" има и други търговски наименования, най-общо казано, това е софтуер, който прониква в контролирано устройство. Този софтуер е легално средство за борба и с тероризма и с останалата тежка престъпност навсякъде по света. Посочвам пример, през 2014 г. правителството на Мексико е платило 32 милиона долара за "Пегасус" версия 2 за нуждите на мексиканската прокуратура. А в Европейския парламент миналата година беше създадена анкетна комисия, която работи цяла година, наш представител, ако не се лъжа беше евродепутатът Иво Христов. Да, Иво Христов се занимаваше сериозно с темата. Той се занимаваше сериозно и свърши сериозна работа персонално и той, и тази комисия, и на 15 юни т.г. Европейският парламент излезе с препоръка до Съвета и до Комисията европейските държави да предприемат необходимите мерки за законодателно уреждане на това техническо средство, по същество техническо средство за таен контрол и наблюдение в срок до 31.12.2023г. А това техническо средство какво показва, да кажем на хората. От момента в който се събудиш вече се знае къде си, какво правиш, всичките ти навици. За съжаление е така. Техниката, разбира се, се развива по-бързо от законодателството. Този “Пегасус-2" версията, която казах в Мексико, тя е по-старата версия, има достатъчно информация в Интернет, тя се активира, когато получиш SMS или телефонно обаждане, по-новата версия е когато не получиш, т.е. не отговориш на телефонно позвъняване. Самото не отговаряне активира вече софтуера и прониква в телефона, включва се камерата, включва се микрофона и започва онлайн да предава вашето активно и пасивно поведение, независимо дали сте в лично пространство или в делова среда. И в този смисъл, това е едно от най-драконовското засягане на личната правна сфера. До момента се смяташе, че проникването в жилище е най-острата интервенция в личното пространство. Сега бих казал, че проникването в устройствата ни е най-крайната мярка и нарушаване на личното пространство, защото тя има и ретроактивно действие, тя знае в моя телефон какво има, снимки от преди 5-10-15 години, от морето, децата ми и т.н. Все информация, които не изисква активно мое поведение към момента , т.е. ние до толкова сме свикнали с електронните си устройства, че знаят повече от нас, някой пък от самите нас, защото ние забравяме. Напомнят ни, дори без да имаш социални мрежи. Ние забравяме, но телефоните и службите никога не забравят. И никога не забравят. Как се стигна, г-н Стоичков до сегашната ситуация в Израел и Газа? Д-р Ели Кармон от Института по контратероризъм в Херцлия, Израел определи още след първите часове на атаките от Газа към Израел на Хамас "като ясен пример за стратегически и тактически грешки на разузнаването". Засегнахте сам какво се случи снощи в Брюксел. Д-р Кармон предупреди в Европа най-много да внимават слюбите на Германия, Франция и Великобритания. Вие и като експерт по национална сигурност, а в сегашната ситуация направо ще прозвучи като нонсенс, как ще коментирате случващо се и трябва ли да се чувстваме спокойни и с толкова много СРС-та ? Как точно израелското разузнаване го допусна? Израелското разузнаване има достатъчно експерти и арабисти, които са запознати с проблема 50 години назад във времето. Това е нестихващ конфликт, аз още като дете помня черно-белия телевизор на моите родители, когато даваха бомбардировки. От Западния бряг и ивицата Газа? Така и питах моя баща на времето, "тате да не ни експлоадира телевизора?" Защото бях дете и не знаех тия бомби дали няма да гръмнат накрая и телевизора ни. Е, този нашия телевизор вече гърми 50 години, за съжаление, специалистите казват, че проблемът е трудно решим, за да не кажем и нерешим. Не мисля, че службите нещо са проспали, може би има и втори план на тяхното поведение. Вероятно в тези моменти на несигурност ние трябва да инвестираме в нашата сигурност, да инвестираме в кадри, в образование, в материален ресурс, в инфраструктура, в нови възможности, както сега коментирахме електронното проникване и "Пегасус". Нашите служби трябва да бъдат и кадрово обезпечени. Може би ще стигнем и до образованието, което е изначален фактор за нови попълнения, а не само да разчитаме на старата школа. Този поколенчески проблем го има в почти всички наши служби, тръгва си старата генерация, новата генерация няма кой да я обучи. Това е проблем, който стои пред военните университети, Военната академия, всички, които са акредитирани да обучават в професионално направление "Национална сигурност". Защото, съгласно Годишния доклад на Министерски съвет за 2021 г., черно на бяло са написани най-фрапантните дефицити в сектор "Сигурност", а именно нашите служители и специалисти в тази сфера не притежават необходимите IT компетентности, не владеят необходимите дефицитни редки чужди езици. Тогава как ние ще се справяме с мигриращата престъпност, която не говори нашия език, как ще се справим с електронните средства, когато нашите служители имат дефицити в IT сферата. И това е написано в годишен отчет и доклад на Министерски съвет за 2021 г. Това са дефицити в образованието, в подготовката на кадри и тези дефицити, дай Боже да ги наваксаме във времето, защото може да ни изиграят лоша шега. И тогава ще бъдем неподготвени за случващото се в днешния и утрешен ден. Как да завършим този разговор. Поне засега? Хубаво е да вярваме в службите си, това първо. Хубаво е да отстояваме правата си, да бъдем чувствителни, когато те се нарушават. Добре е да знаем, че сигурността не ни е даденост, не ни е благо. Трябва да работим за нея. И давам само пример и с това може би завършвам - с Ковида. Ние сигурността не я усещаме като даденост, ние я усещаме като липса. Когато имаше Ковид ни липсваха свободното движение, свободните разговори, свободните събирания в заведения и т.н. И някак си бързо го забравихме това нещо, че в момента си говорим с вас и сме без маски. Като главоболието, знаеш какво е, но едва когато те заболи главата, осъзнаваш колко хубаво е да не те боли... Като здравето, то се цени, когато се загуби. Така е и със сигурността. Нека си пожелаем да не загубим сигурност, за да започнем да я ценим. Да я ценим преди това. Благодари Ви, д-р Стоичков. И аз благодаря. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
ЗА НАС:
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@blagoevgrad24.bg
©2009 - CurrentCopyrightYear Медия груп 24 ООД. Blagoevgrad24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Blagoevgrad24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Blagoevgrad24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: