На първо място настанените ще бъдат разделени по данни и националност, поради разликите между поведението на афганистанци, иракчани и сирийци. Мярката е предприета след размириците при бежанския лагер в Харманли. Този център ще бъде преструктуриран от лагер от отворен в затворен тип. Ще бъде засилена и охраната. След него ще бъдат направени премени и в други бежански убежища, но още не е ясно в кои. По думите на Бъчварова бежанските лагери са пълни на 60% и засега не се предвижда изграждане на нови. Евентуално може да се добавят допълнителни съоръжения.

Отчита се снижение на бежанския натиск спрямо миналата година с 20/30%, но се променя структурата им - повечето са афганистанци и иракчани за сметка на сирийците. По думите й има голяма разлика в поведението между различните по националност бежанци.

Според Бъчварова, колкото и военни да мобилизираме, няма как да решим бежанския проблем, ако не бъде задействано споразумението между ЕС и Турция, включително и договора за реадмисия с южната ни съседка. Тази тема била поставена на масата при срещите на премиера с президента и премиера на Турция, а след това и на тази с германския канцлер Ангела Меркел.

Министърът заяви още, че по време на срещата й с вътрешния министър на Германия, както и на тази между министър-председателят Бойко Борисов с канцлера Меркел, основното искане на България било да се засили диалогът между Турция и ЕС, за да бъде задействано споразумението им възможно най-скоро. В противен случай имало риск страната ни да се превърне във "вторичен, междинен, търпящ последствия обект заради ситуация, зависеща от други страни", както самият министър посочи. А и последствията за Европа щели да бъдат "дестабилизиращи". По нейно наблюдение разговорите ни с Германия са дали ефект, защото изказванията на Меркел последните два дни било по посока на нашата позиция. Освен това ЕС гледали на Турция като на потенциален член и затова диалогът имал своето бъдеще.

"Ситуации, които са следствие от политически решения, би следвало да бъдат решени именно с политически средства", каза тя в подкрепа на искането ни за единно решение. Бъчварова посочи още, че имало и друга алтернатива за нас, която се състои в това да изготвим двустранно споразумение само между България и Турция, но това не било прието на сериозно от германска страна , а и можело да изостри отношенията ни с ЕС. Основната причина да го отхвърлим като вариант била, че настояваме за общи европейски решения.
Темата "България в Шенген" също била засегната в Берлин. Резултатът бил, че вече имаме достъп до визовата система на Шенген, въпреки че не сме страна членка в него. Силовият министър заяви, че е в общ интерес да бъдем включени, защото така ще можем да пазим границата по-добре. Според нея това, че са ни дали достъп до визовата им система е именно в посока към този интерес.

Румяна Бъчварова обяви още, че сме поискали помощ под формата на машини за видеонаблюдение, високо проходима техника и офицери от ФРОНТЕКС. Очакваме да ни осигурят 300 офицери, 60 от които поляци.

Вътрешният министър обърна внимание и на проблема с разпределението на бежанци из различните членки на Съюза. По нейно мнение някои страни предпочитали да изпращат помощ за държавите, които са най-потърпевши, но не искали да приемат бежанци.