© БГНЕС

Минималната цена в поредния търг беше 11.7 млн. лева, като единственият участник е именно купувачът, което означава, че вероятно офертата е на тази стойност или близка до нея.

Томова предпочете да не коментира каква е цената по сделката: "Купувачът, ако прецени, че може да я сподели, нека да Ви я каже. Аз не бих искала, считам, че това е търговска тайна. Цената се знаеше каква е на имуществото. Мога да кажа, че се яви един-единствен кандидат. Имаше внесен един задатък, имаше единствен кандидат и единствено предложение".

Пеевски получи 90-процентов дял в "НСН Инвестмънт" от майка си Ирена Кръстева през август м.г. Компанията купи "Табако инвестмънт", заедно с неговия 5-процентов дял в "Булгартабак холдинг", а през ноември увеличи капитала си с 1 млн. лева.

В началото на януари 2016 г. "НСН Инверстмънт" купи и най-големия дял във веригата магазини за техника "Техномаркет".

Какво ще се случи с "Химко"?

"Когато синдикът продава, купувачът няма задължение да коментира, да споделя за какво би използвал имуществото и въобще покупката. Всичко е в правото на купувача да прецени", каза Томова.

"Химко" не работи от 13 години и коментарите по сделката са, че се търси вариант, подобен на този с "Кремиковци" - нарязване на голямата част от завода за скрап, разчистване на терена и евентуална препродажба.

Не такова обаче е виждането на адв. Александър Ангелов, който е пълномощник на купувача. Пред в."Стандарт" юристът, който е и в управата на ПФК "Левски", заяви, че целта е част от производството да бъде възстановено.

Реиндустриализацията, която не се случи

"Химко" беше приватизиран през 1999 г., като не произвежда торове от 2002-2003 г., като през годините имаше информации за разграбване на активите на завода. След смени на собствеността и неизпълнени общеания за рестарт, той фалира окончателно през 2012 г.

Изненадващо, по времето на кабинета "Орешарски", икономическият министър Драгомир Стойнев заговори за възкресяване на предприятието. Беше обявена амбициозна програма за реиндустриализация, която предвиждаше държавата да купи закъсали големи заводи, да ги оздрави и да ги препродаде на стратегически инвеститори.

"Химко" трябваше да е един от пилотните проекти, но в крайна сметка търговете за продажба на активите се проваляха един след друг - заради висока цена и проблеми от правно естество. Първият беше през пролетта на 2014 г. при цена от 28.5 млн. лева, вторият беше в началото на 2015 г. за поне 22 млн. лева, а третият - през есента на м.г. за 18.4 млн. лева.

Така може да се окаже, че депутатът и медиен собственик е купил торовия завод за малко повече от една трета от парите, искани при първия опит за продажба.