Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Благоевград
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
| Посланикът на Палестина пред "Фокус": Прекратяването на окупацията може да разреши близкоизточния проблем | ||||||
| ||||||
Посланието е ясно – единственият начин, по който може да бъде постигнат мир и стабилност в Близкия изток, е прекратяване на окупацията и създаване на жизнеспособна Палестинска държава, каза в интервю за "Фокус“ г-н Адхам Зайн-ад-Дин – временно управляващ посолството на Палестина у нас. Той изнесе и последните данни от хуманитарната криза в ивицата Газа, които към момента са: 19 453 загинали, 70% от които жени и деца; 8 000 убити деца и 6 200 убити жени; 51 000 ранени; 96 убити журналисти в Газа, над 300 убити лекари и медицински персонал, 134 убити хуманитарни работници; 80% ликвидация на болниците, 60% напълно ликвидиран жилищен фонд в ивицата Газа; 49 000 тона експлозиви, хвърлени над анклава, съпоставими с повече от 4 атомни бомби Г-н Зайн-ад-Дин, благодаря Ви, че се съгласихте за това интервю. Темата "Палестина“ или по-конкретно ивицата Газа е най-актуалната и наболяла в момента в световен мащаб. Бих искала да чуя вашето становище по няколко въпроса. Как мислите, защо повечето от световните медии започват с един и същ въпрос – дали осъждате "Хамас“ за това, което направи на 7 октомври? Преди всичко, благодаря за вниманието. Благодаря на вас и на Радио ФОКУС, като ви желая напредък и непрекъснат прогрес. Отговорът на вашия въпрос е, че за съжаление, в повечето случаи медиите възприемат за своя изходна точка това, което разпространява израелската медийна система. Точно от там произтича и първият ви въпрос. Това е, което иска всъщност Израел. На това искат да акцентират вниманието в Израел – върху насилието, върху това, че се извършва терористичен акт. По този начин нещата се преобръщат за сметка на истината. Всъщност, въпросът, който трябва да бъде зададен, би трябвало да звучи така: защо "Хамас“ направи това, което направи?! На практика ние говорим за 17 години окупация. През цялото това време Израел върши огромно количество провокации, огромно количество нарушения на международното право, на международното хуманитарно право по отношение на нашия народ. На първо място сред всички тези нарушения е самото присъствие на окупацията. Вече 30 години палестинското ръководство води т.нар. "процес на преговори“ с Израел, за съжаление, абсолютно безсмислено. Неведнъж на международни форуми ние сме се обръщали към световната общественост, призовавайки я да обуздае Израел, да го накара да прекрати агресията си срещу нашия народ, да го накара да спазва подписаните договорености и споразумения. За съжаление, това не стана факт. Говорите за разрешаване на Палестинския въпрос чрез създаването на две държави. Как е възможно да има палестинска държава, при положение че има над 900 000 израелски заселници в Западния бряг? Точно това имах предвид в предходното си изказване. При положение че Израел не изпълнява нито едно от своите задължения, произтичащи от международните договорености, не изпълнява нито една от резолюциите на международната законност, Израел не се придържа към разпоредбите на международното право и международното хуманитарно право. В такъв случай е наистина изключително сложно и трудно да се говори за създаване и за съществуване на независима суверена и жизнеспособна палестинска държава в условията на тази заселническа колонизация. Най-важната резолюция по този въпрос е 2334 на Съвета за Сигурност на ООН, която окачестви заселническите колонии на окупирания Западен бряг като незаконни. Ако трябва да обясня накратко, напълно ясно и категорично – невъзможно е да се създаде палестинска държава без прекратяване на окупацията, без прекратяване на заселническата колонизация и без да бъде осигурено тази държава да бъде териториално цяла, да разполага с териториална цялост, както и със свързаност на отделните си части, за да може да бъде жизнеспособна. Начинът, по който Нетаняху води войната в ивицата Газа, не е ли доста показателен? Удря от север и избутва палестинците към Египет. Това е опасен ход. Ще успее ли реално да ги изтласка извън Палестина? Потвърждавам това, което казвате – това, което прави и направи Нетаняху в тази война, е да се възползва от събитията на 7 октомври, за да започне да упражнява колективно наказание на населението на ивицата Газа и да се опитва да причини неговото насилствено прогонване от територията на ивицата Газа в посока към Египет, а това е изключително опасно. Тук е уместно да допълним един факт и той е, че 75% от населението на ивицата Газа са хора, които вече веднъж са били принудени да поемат пътя на бежанците, вече веднъж са били прокудени от домовете си през 1948 година и през 1967 година. Това са хора, които са понесли веднъж в живота си тежестта на бежанския животи няма да позволят това да се повтори. Те не са съгласни това да се повтори в живота им още веднъж. Показателно е, че абсолютно всички жители на ивицата Газа към момента живеят и продължават да живеят на палестинска територия и никой от тях не си е позволил да премине границата с Египет. Нашият народ твърдо се придържа към своята земя, той проявява твърдост и устоява на нея. Не мислите ли, че разногласието между движението "Фатах“ и "Хамас“ доведе до големите загуби в палестинската кауза? Обективно, наистина присъствието и наличието на това разединение, на това вътрешно палестинско разединение нанесе голяма вреда на палестинската кауза. Това разединение е в интерес на Израел. Защото Израел се възползва на равнище международно обществено мнение и световни медии, възползва се от това разцепление, за да каже "Ами ние няма с кого да преговаряме. С правителството на "Хамас“ ли да преговаряме или с палестинското ръководство и с държавата Палестина в Рамалла?“. Така че според мен един от приоритетите би следвало да бъде преодоляване на това вътрешно палестинско разцепление, да се работи за нашето обединение, което е способно да ни изведе на спасителния бряг. Как оценявате ролите на арабските правителства спрямо палестинската кауза? Достатъчно силна ли е арабската позиция? Арабските правителства, исторически погледнато, подкрепят палестинската кауза. Те винаги са участвали и са давали своя принос както в политическо, така и в дипломатическо отношение, също така и по отношение на финансова и материална подкрепа. Бихме искали, обаче, тези позиции да бъдат още по-ясни и още по-силни, доколкото понастоящем, по времето на тази геноцидна война, която Израел води в ивицата Газа, сме свидетели на доста по-силни позиции от някои други неарабски държави, като Република Южна Африка, например, както и някои латиноамерикански държави. Не мислите ли, че позицията на една държава като ЮАР, която изгони израелския посланик, или други в Латинска Америка е доста по-силна и показателна от някои арабски правителства? Известно е, разбира се, че позициите на държавите обикновено са обвързани с двустранни интереси, но за да бъдем справедливи, трябва да кажем, че позициите на арабските държави са в подкрепа на палестинската кауза. Разбира се, с някои детайли, но въпреки това, ние разчитаме на тези позиции. От друга страна, това поставя и за нас, палестинците, задачата да бъдем по-активни, да работим повече и по-силно и с нашите арабски братя, за да можем да постигнем техните по-решителни и ясни позиции. Вие сте представител на Палестинската държава в България. Какво е Вашето мнение: защо Палестина не се върне към първоначалната програма на ООН – решение за създаване на една демократична държава, в която да живеят мирно и двата народа, по модела на ЮАР? Нека бъдем реалисти – абсолютно е невъзможно да се говори за такава единна демократична държава, при положение че Израел категорично заяви, че не приема такава единна държава. Напротив, Израел прие специален закон, с който обяви държавата си за държава само за евреите. Този закон за еврейския характер на държавата сам по себе си е расистки закон. Този закон по своята същност отказва да приеме съществуването на каквито и да било етнически и национални малцинства. Т.е. държавата Израел не приема и всички онези палестинци, които са израелски граждани и в момента. По силата на този закон в такъв случай това вече би било едно абсолютно нереалистично предложение, при положение че ние се сблъскваме с едно категорично отхвърляне от другата страна. Какво бихте казали на българското правителство за тяхната позиция спрямо случващото се в Палестина? Откровено казано, историята на палестинско-българските отношения е много дълга, датира от много отдавна, още от времето, когато начело на палестинска борба беше мъченикът Ясер Арафат и Организацията за освобождение на Палестина (ООП). В настоящето, обаче, официалната българска позиция е неясна, тя е замъглена. Особено по отношение на нарушенията, които се извършват спрямо международното право и международното право за правата на човека. Защото тогава, когато една държава предпочете и сложи по-високо от всичко своите двустранни интереси, своите регионални интереси, свързани с най-близките й съюзници, когато постави над решенията и позициите на ООН отношението си към това, което става в момента – а то е нарушаване на основни принципи на международното право, тогава имаме проблем. Дори в даден момент може да се окаже, че такива позиции са в разрез дори с вътрешните интереси на самата държава, защото създават вътрешнополитически проблеми между отделните политически сили в държавата. Имайте предвид, че тук говоря не специално за България и в никакъв случай не специално за българското правителство – тук става въпрос по-принцип за всяка една държава по света. Държави, които възприемат такива неясни позиции, в които се вижда прилагането на двойни стандарти, могат да постигнат някакъв временен успех в настоящия момент, когато заемат такава позиция, но в стратегически план, в бъдеще, след като тяхната позиция се основава на нарушаване на основни положения на международното право, те няма как да постигнат успех. Накратко – тогава, когато бъде нанесен удар по фундамента, по фундаменталните принципи, никой няма да има на какво да се опре, което означава, че абсолютно всички са губещи. Бихте ли обобщил данните от човешките загуби до момента, икономическите такива и хуманитарната криза? Разбира се. Първата, главната трагедия, която е невъзвратима, са човешките загуби, смъртта на хората. Към момента, от 7 октомври досега има 19 453 загинали. 70% от тях са жени и деца. Говорим за 8 000 деца и 6 200 жени. Освен това са налице 51 000 ранени. При това ранени, които изискват много специални и сложни медицински грижи, ранени, при които се налага ампутация и други изключително сложни медицински операции, които са на практика невъзможни в условията на здравеопазването в ивицата Газа, подложено, заедно с цялата ивица, на повече от 17-годишна блокада. Като добавим към казаното и това, че има хиляди хора – неизвестно колко, които са все още под руините. И тъй като вие сте журналист, бих отбелязал специално, че от началото на войната, от 7 октомври до момента са загинали 96 журналисти в Газа. Това са данни от международните източници. Близкоизточната агенция на ООН за палестинските бежанци UNRWA съобщи, че от 7 октомври досега са били убити 134 нейни служители в Газа, които просто са си вършили работата. При това е необходимо да се направи уточнението, че повече от половината от тях са били убити в южната част на ивицата Газа, т.е. в онази част, в която населението беше призовано да се изтегли, тъй като точно там те щели да бъдат в безопасност. В допълнение към това – трагично е състоянието в здравеопазването. Повече от 300 лекари и медицински персонал са загинали от 7 октомври досега в резултат на израелския обстрел, плюс 39 служители на гражданска защита. Над 80% от болниците и здравните заведения в ивицата Газа вече не работят. В настоящия момент в северната част на ивицата Газа работи една единствена болница, при това тя предоставя единствено първоначалното обслужване на ранените в условия, в които няма нито вода, нито електричество, нито медицински консумативи, нито дори най-елементарни обезболяващи и упойки. Ситуацията е изключително трагична, точно защото тя е резултат и следствие от 17-годишната блокада на ивицата Газа, след което дойде войната, за да ликвидира изцяло абсолютно всички предпоставки за човешкия живот. И последен важен въпрос, доколкото става дума за хуманитарната страна – налице е вътрешно разселване, по-точно вътрешно насилствено изселване на повече от 1,9 милиона души, които бяха призовани и бяха принудени да поемат към южната част на ивицата Газа, която и без това е пренаселена. Към всичко това – 60% от жилищния фонд в ивицата Газа е напълно, абсолютно разрушен. Можете да си представите – 60%! Говорим за 49 000 тона експлозиви, хвърлени над ивицата Газа само за този период, което се равнява на повече от 4 атомни бомби от ранга на тези, които бяха хвърлени над Хирошима и Нагазаки. Вашият апел към световната общественост, към големите лидери, към България, арабските страни? Посланието е ясно: единственият начин, по който може да бъде постигнат мир, стабилност и успокояване на Близкия изток, е прекратяване на окупацията. Прекратяване на окупацията и създаване на жизнеспособна Палестинска държава. Оттук следва – дълг на международната общност е да създаде условията за всичко това, да осигури основата, на която може да се постигне такова разрешаване на Близкоизточния проблем. Говорим единствено за необходимостта от прилагането на международното право, и по-точно прилагането на международното право с неговите решения и резолюции, като се има предвид, че в момента има повече от 1000 резолюции на ООН, от които Израел не е изпълнил нито една! Важно е да бъде приложено международното право, международното хуманитарно право за правата на човека и така да се създаде реалното условие за съществуването на държавата Палестина. Колкото до запазването на статуквото от настоящия момент, т.е. ако тази война продължава по същия начин, тя може да доведе единствено до още повече насилие, до още повече ответно насилие. Т.е. ще се окажем в един водовъртеж от насилие, който няма да има край. Благодарим ви, г-н Зейн ад-Дин, за това полезно интервю. Благодарим за великолепния превод на Мая Ценова и ви пожелаваме мир и благоденствие. Аз ви благодаря, защото дълг на журналистиката в такива моменти, в такива ситуации е да даде възможност за изразяване и на другата гледна точка, и на другата позиция. Казвам това, защото вие инициирахте това интервю, и затова е моята благодарност! Интервю на Оля АЛ-АХМЕД |
| Още по темата: | общо новини по темата: 375 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/63 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
ЗА НАС:
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@blagoevgrad24.bg
©2009 - CurrentCopyrightYear Медия груп 24 ООД. Blagoevgrad24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Blagoevgrad24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Blagoevgrad24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: