Така на 1 март преди 2 г. се стигна до първия протест на хората в Харманли, организиран във фейсбук. Тогава близо 200 жители на града, повечето от които жени, хем викаха "Вън на бежанците", хем подариха 500 мартеници за децата на чужденците в лагера. Да носят помощи в лагера, се включиха и представителите на няколко църкви. Неофициално се заговори, че някои от тях са дошли за лов на души. През юни с.г. бежанците от лагера в Харманли масово демонстрираха уважението си към страната ни. След наводнението във Варна стотици поискаха да се запишат доброволци и да помогнат за разчистването на щетите в морската столица. Одобрени бяха 20. В групата попаднаха само чужденци с признат бежански статут. Тези в процедура по придобиването му нямали право да участват в такава мисия. 

20-те сирийци тръгнаха за Варна с хранителни пакети за няколко дни, палатки, лекар и придружител от управата на лагера. Бяхме в беда и България ни приюти. Сега ние сме длъжни да върнем жеста. Религията ни задължава да сме състрадателни към хората в тежко положение. Длъжни сме да се отзовем по най-бързия начин, казаха тогава 31-годишният Ахмед Халибрям и негови сънародници. Тъжим с роднините на жертвите от наводнението. Каквото ни кажат, това ще правим, за да помогнем, допълниха доброволците. Бежанците сами се организирали и решили да предложат доброволческата си помощ веднага след като разбрали за трагедията. Това станало, когато заради многобройните жертви в Североизточна България в лагера в Харманли бил отменен планираният празник за Международния ден на бежанеца. 

По-късно обаче - в края на февруари м. г., неизплатени заплати на охраната в лагера предизвикаха напрежение. Тогава 30 гардове излязоха на протест, защото не бяха получавали пари от 2 месеца. Под любопитния поглед на бежанците да недоволстват излязоха само от почиващите смени. Дежурните им колеги си изпълняваха задълженията, но подчертаха, че подкрепят протеста.

"Предупредиха ни, че ако продължаваме със стачката си в бежанския център, ще повикат жандармерия, за да ни изведе", коментираха струпаните пред входа недоволни охранители. Проблемът бе разрешен след медийния шум. Преди големия бунт в четвъртък имаше индикация в края на миналия месец. Обитателите на лагера пак се надигнаха и се наложи полицията от целия регион да бъде вдигната по тревога. Тогава обаче не се стигна до сблъсъци. Претенциите на бежанците отново бяха за по-бърза обработка на документите им, за да могат да тръгнат към Западна Европа. В основата на всички големи мелета стоят афганистанци, коментираха и източници от полицията. 

В края на август т. г. 800 мигранти заформиха масов бой в бежанския лагер в Харманли и посрещнаха с канонада от камъни пратените да ги усмиряват 50 полицаи и жандармеристи. Повод за ескалацията била забележка за фалшиво пеене от пияна компания чужденци. Само седмица преди този инцидент стана сбиване между афганистанци и двама 19-годишни младежи бяха наръгани с нож от свой сънародник. Масовите сбивания бяха нещо обичайно и в предходните години. 

През есента на 2014-а се млатиха 100 иракчани и афганистанци, трима бяха ранени, а инвентарът в сградата бе изпотрошен. В края на март м. г. пък кюрд бе прободен във врата на милиметри от сънната артерия заради религиозен спор по време на помен с двама 24-годишни сирийци сунити. Дни по-късно 50 пияни сирийци също се пердашиха пред местна кръчма. В мелето 22-годишен бе промушен в ръката с нож, на втори му спукаха глава, петима бяха арестувани. Държавата вече май разбра, че не може да изсипе толкова бежанци в центъра на малък град, надяват се жителите на Харманли.

Микробус на свиленградската полиция се преобърна край с. Пъстрогор. Фордът с обозначителни знаци катастрофирал на връщане от Елхово, където била конвоирана група от разбунтувалите се чужденци в бежанския лагер. На 1 км преди Пъстрогор на прав и сух участък от пътя шофьорът загубил управление и автомобилът се преобърнал в канавката по посока на движението. По чудо тримата униформени в буса се отървали без сериозни наранявания. Водачът не е употребил алкохол, отчели пробите с дрегер. Най-вероятната причина за инцидента е преумора на шофьора, казват негови колеги. Заради събитията в мигрантския център нарядите били изтощителни. Среднощният курс до Елхово и обратно явно е уморил служителя на реда зад волана. 

Няма опасност от зарази в бежанския център в Харманли, съобщи зам.-шефът на Александровска болница доц. д-р Димитър Буланов. Със свои колеги от събота той преглежда мигрантите по списък. Около 95% от прегледаните към момента са здрави, каза доц. Буланов. По думите му пациентите били напълно спокойни. 

"Има хора с хронични заболявания - ставни, на гръбначния стълб. Има няколко бременни жени, от които едната е в 8-ия месец. Вече е консултирана в болницата в Хасково, предстои да ражда", добави лекарят. Имало и пациенти със сърдечносъдови заболявания, както и диабетици. Доц. Буланов препоръча в бежанския център да бъде създаден постоянен медицински пункт с установените нужни лекарства в спешен шкаф. Това вече било организирано от РЗИ - Хасково. 

Афганистанецът Бахир Янурал, който запали българския флаг при бунтовете в Харманли, е бил водач на група мигранти, хвърляли камъни по полицаи. Това съобщи пред спецсъда прокурор Калин Близнаков и настоя чужденецът да бъде пратен за постоянно в килия. 

Според обвинението на 24 ноември около 12,30 ч Янурал свалил българския флаг от пилон край столовата в бежанския център, стъпкал го и го хвърлил в огън, запален в двора. "Не съм аз! Свалих вашето знаме от пилона, но за да го запазя и предам на полицаите. Не видях кой ми го взе от ръцете и го запали", каза Янурал. 

Чужденецът дошъл у нас през октомври т.г. Заловили го край сръбско-българската граница при опит да я премине незаконно. За да дойде у нас от Афганистан, Янурал минал през Пакистан, Иран и Турция. Крайната му дестинация била Франция. Съдът го остави зад решетките. 19 мигранти имат обвинения за хулиганство при безредиците в Харманли.