Става дума за хора, които са се възползвали от ранно пенсиониране и вече са пенсионери, но имат средства в универсален пенсионен фонд. Те са основно от сектор "Сигурност". От лятото с пенсионните промени на тях им бе дадена възможност да прехвърлят партидите си в НОИ до края на 2016 г. и пенсията им да бъде преизчислена. В противен случай те трябва да чакат често над 10 г., за да получат втората си пенсия, тъй като универсалните фондове плащат само при навършена обща пенсионна възраст.

От частните дружества посочват, че НОИ не дава предварителна информация на хората дали и с колко лева ще се увеличи пенсията им след прехвърлянето. Това става ясно едва след като пенсията се преизчисли, а тогава вече е късно решението за прехвърляне в НОИ да бъде преразгледано.

От института не успяха да кажат колко точно са ощетените, защото информацията не била централизирана. Според последните данни към 7 декември над 12 400 пенсионери са заявили, че искат да прехвърлят партидите си, а преизчислена пенсия са получили 8400 души. Средното увеличение е малко над 73 лв. на човек, но има и такива с по 5-10 лв.

"Ощетените са няколкостотин души. Вече имаме информация за хора, които са завели дела срещу НОИ заради това ощетяване", каза Петкова. От НОИ заявиха категорично, че нямат информация за заведени срещу тях дела. Средната сума, която прехвърлят ранните пенсионери в НОИ, е около 5 хил. лв. според информацията на фондовете. Те са на средна възраст 52 г. и поне половината от тях работят, което означава, че губят и бъдещите си вноски от по 5% в универсален фонд.

Зам.-министърът на труда Николай Николов също потвърди, че има хора, които не получават по-висока пенсия, въпреки че прехвърлят в НОИ сумите от индивидуалната си партида. По думите му това са случаи, в които и преди прехвърлянето определената пенсия е максималната по закон (910 лв.). Така въпреки допълнителната сума държавната пенсия няма как да бъде увеличена. Другата част от ощетените са хора с минимална пенсия, която не може да бъде увеличена дори с прехвърлените пари от частния фонд, разясни пред "Сега" Николов. Според него хората сами трябва да преценят дали ще имат по-висока пенсия на базата на пенсионното си разпореждане.

За 2016 г. в бюджета на НОИ са заложени 114 млн. лв. от хората, които ще изберат да се осигуряват само в солидарната система. Според депутати от социалната комисия в парламента приходите са значително подценени. От 1 януари и работещите в първа и втора категория също ще могат да изберат да се осигуряват само в НОИ, но еднократно, тоест няма да могат след това да се върнат в частен фонд. За ранните пенсионери пък срокът да направят избор е до края на 2016 г. Отделно над 1000 души, родени след 1959 г., които все още работят, са избрали да се осигуряват само в НОИ. Това според дружествата отново са хора основно от сектор "Сигурност", на които им остават няколко години до пенсия.