A моят приятел големият френски философ Мишел Сер ми беше казал, че повечето хуманитаристи са не само безполезни, но и вредни.

Много точно сте схванали основата за бедствието на човешката душа. Това е тоталитарното управление! За жалост, то е било през всички векове, та до сега. Робовладелци, императори, феодали, капиталисти в политически одежди са формирали, формират и сега у плебеите - страхът за живота, а от там и трудното проникване в съзнанието на жаждата за свобода. На няколко пъти, но за кратко време отделните народи са отвоювали свободата, но скоро пак е налаган тоталитарния мор над нея. Хората се сгъват, мислят за своето физическо оцеляване, губи им се нейде свободата и почти забравят за нея. Ето Европа, последните 50-100 години - диктатури - Ленин, Сталин, Франко, Мусолини, Хитлер, а в соц.лагера - всички комунистически ръководители на страните от Източния блок, вкл. СССР. А колко по-различно сега? Едва ли много! Пълната глобализация на планетата постави под икономическа зависимост от монополите цялото й население и от двадесетина години се забеляза липса на загриженост на обществото като цяло, борба на индивида за собсвено оцеляване, сякаш сетивата се претъпяват и нахлува нежеланието за актива гражданска позиция, за отвоюване на някакви свободи. Ярък пример за това са обществата в Германия, Франция и др., примирили се с нашествието на кафяви и черни, които скоро ще ислямизират бяла Европа. И у нас не е по-различно. Примирихме се, че който и да сложат в листите - все ще ги изберат. Но тия в листите вземат властта и ни затварят свободата, а ни отнемат от това което изработваме, защото служат на монополистите и за нас не им пука. Най-яркия пример са медиите, завзети от тия на власт. Така се налага типична диктатура в уж правова държава. Така изчезва един народ без дух и жажда са свобода.