
ЗАРЕЖДАНЕ...
Проф. Мартин Иванов за съвместния проект на СУ и НБУ: Искаме да хвърлим повече светлина върху Народния съд | ||||||
| ||||||
Проектът е финансиран от Фонд "Научни изследвания“ към Министерство на образованието. Целта на историците е да съберат биографични данни за осъдените от Народния съд и да ги публикуват. Става въпрос за повече от 2500 смъртни присъди в цялата страна, почти 11 000 съдени и 28 000 разследвани. "Нашата задача е да съхраним имената на осъдените. Ще има информация за тяхното семейно положение, възраст и професия, за присъдата, за обвинението – все неща, които при едно по-задълбочено по-късно изследване вече можем да се опитаме да отговорим какви са хората, които са били съдени от Народния съд, дали са само фашистки престъпници, както се опитва да ни убеди тогавашната, а в някакъв смисъл и днешната пропаганда, или става дума за елита на българското общество“, обясни проф. Иванов. Терорът на новата власт започва още в навечерието на 9 септември и продължава до края на 50-те и началото на 60-те години. "Има хора, които са съдени от Народния съд, но те вече са убити. Има и такива, които са осъдени на една година или условно, но след това минават през няколко концентрационни лагери. Има хора, които не са съдени от Народния съд, но са изселени или пратени в лагери. Тези неща до голяма степен не са документирани. Знаем твърде малко за случилото се в провинцията. Ние и до ден днешен спорим дали убитите след 9 септември са 3000 или 30 000. Не знаем кои и колко хора са минали през лагерите. Народният съд дава тази уникална възможност да хвърлим повече светлина и да започнем да си задаваме по-дълбоки въпроси“, смята историкът. Събраните през двата месеца работа на историците данни вече ясно очертават два вида процеси. "Едните поставят акцента върху отмъщението над хората, които са извършвали убийства и изтезания преди 9 септември, палили са къщи, борили са се активно срещу комунистическата опасност. Това са процеси предимно в райони с активно партизанско и комунистическо движение. В останалата част от страната, където партизанското движение е било много рехаво или изобщо не го е имало, или става въпрос за големи градове като София, Русе и Силистра, се вижда, че преобладават хората, които са имали нещастието да са обществено известни – лекари, директори на гимназии, адвокати, журналисти дори на малки местни вестници, които са обвинени във фашистка дейност. Става въпрос за хора, които можем да наречем елит, става въпрос за лични вражди и отмъщение“, посочи проф. Мартин Иванов. |
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@blagoevgrad24.bg