Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Благоевград
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
| Проф. Пламен Павлов: Само за 30 години София се превръща от кална паланка в европейски град | ||||||
| ||||||
На 3 април (22 март по стар стил) 1879 г. Учредителното събрание единодушно избира София за столица на Княжество България. Предложението е на историка и учен проф. Марин Дринов, а мотивите му тогава са географското положение на София и перспективите за икономически растеж. Ако се върнем назад в историята, проф. Павлов, къде се намираше София преди 145 г. и къде се намира днес? Ами разликата е много голяма, но използвам това, че казахте датата 22 март, която е по стар стил, всъщност това е празникът и на Велико Търново, който обаче се отбелязва кой знае защо по нов стил. В смисъл той се отбелязва по стар стил, а софийския празник се отбелязва по нов стил. И това още веднъж говори за тази бъркотия в нашия празничен календар, която е крайно време да бъде по някакъв начин поправена. Тогава, в дебатите за столица на Княжеството се решава без някаква особена съпротива това да бъде София. Но Драган Цанков казва нещо, което влиза в протоколите на Събранието, че “Имаме от днес правителствена столица София и историческа столица - Търново". И това е спазвано, разбира се, Съединението, официалният акт е в Търново, Независимостта е в Търново и много други неща. Даже Седмото Велико народно събрание, което възстанови демокрацията поне на думи, също беше открито в Търново. Така че едната отправка е календарът. Сега къде се е намирала София тогава? София разбира се, е несравнима с днешната ни столица, тъй като тогава той е един окръжен център, развиващ се със своя тежест в администрацията. Но с население от порядъка на 12 или 17 000 души. 11 694 жители по данни от 1878 г., само две училища, нека да отбележим, 7 църкви, 10 хана, 120 дюкяна - извадила съм една статистика. Така е, аз я знам тази статистика, но тогава има и бежански поток пък да речем на мюсюлманско население, което напуска града. Така че може би е било малко по-голямо това число. Но тогава София на практика е сравнима с градове като Панагюрище, като да не говорим за Стара Загора, която е най-големият град с доминиращо българско население, да не говорим за Пловдив и за Русе, нали. Но това е едно правилно решение, независимо, че града има така доста окаян вид, една кална паланка. Това се вижда в спомените на всевъзможни хора от онова време. Но пък виждаме колко бързо, столицата само за някакви 30-ина години се превръща в един европейски град. И това също трябва да го помним. Особено управлението на кмета Димитър Петков от Стамболовистката партия, разбира се, когато се правят новите улици. Разбира се, тогава са съборени и много паметници на културата, за които можем само да съжаляваме. Но вече в началото на ХХ век, всички чужди наблюдатели отбелязват с изумление, тези, които не са идвали, че това е един европейски град. Много бързо в София пристигат и електричеството, и трамваите и какво ли не. Така че свободна България си е свободна България. Който и каквото да говори за Османската империя и за нейните реформи, виждаме, че големият напредък на нашите градове, да не говорим, особено за столицата София след Освобождението, когато младата българска държава, освободеният от тегобите на робството български народ влага страшна енергия в това да се превърне в едно чудо. Нека да не забравяме, че в началото на ХХ век чужденци, които откриват България за себе си, ни сравняват с Япония, която тогава се е смятала за световното стопанско чудо. Това може днес да не ви се вярва особено, но е факт и аз не виждам какви са причините да не следваме този пример по най-добрия начин, а не да губим време в някакви дребнави партийни ежби, в слугуване на петата колона да речем, на някакви чужди режими, които едва ли ни желаят доброто. Така че има перспектива, аз съм бил винаги оптимист, тъй че виждам самата София, примерно се промени изключително много за годините след 10 ноември 1989 г. Ние не го забелязваме може би толкова добре, но хората, нашите братя от Република Северна Македония мога да цитирам писателя Младен Сърбиновски, един човек, който не се нуждае от подробно представяне, той казва: “Колко е хубава София". И това много хора го казват, като че ли ние само, така затънали в някакво своеобразно черногледство не го виждаме. Много често чуваме хората да казват: “София стана България. Всички хора се насочват към столицата, за да търсят по-добър живот, повече развитие, професионално развитие при това. Казахте тогава, през далечната 1879 г. София беше като правителствената столица, а Велико Търново - историческата. Даже мога да кажа, че на няколко пъти има гласове да се махне столицата от София и да се върне или в Търново или в Русчук. Но разбира се, те не успяват, тъй като решението от Учредителното събрание в Търново е много правилно, нали географското разположение на София, разположението й на такава основна артерия, каквато е Диагоналният път от Римско време и много други неща. Да не говорим, много често се говори, че нашите депутати са имали предвид неосъщественото национално обединение. Те са го имали, тъй като всички хора, които са там, независимо от кой лагер са дали консерватори или либерали, както стават по-късно, са участвали в църковно-националната борба, около 1/3 от тях са хора от комитетите на Левски, те не са доволни от това, което се случва с миниатюрното Княжество и с автономната провинция пък Източна Румелия. Даже е имало идея отначало Пловдив да стане столица, което не би било лошо решение, между другото. Но в крайна сметка решението за София е правилно и затова то не среща някаква особена съпротива. Като се отдава дължимото и на Търново, като историческа столица, тъй като в Средния век в представите на българите няма друга столица освен Търново. Споменът за Плиска, Преслав и Охрид малко или много е избледнял. Но перспективите пред София са сериозни. Това задължава днешните власти на София така да гледат визионерски напред, както са гледали онези хора тогава. Виждаме обаче каква е ситуацията, знаят всички, повечето големи институции се намират в град София. Символ на какво, професоре, е София днес? Един икономист от 1929 г., ако не се лъжа, казва, че “Париж е ла Франс". Париж, това е Франция не е нашият модел и е бил много прав. Този прекален социоцентризъм пречи на всички, включително и на самата София. Ние за съжаление, не се излекувахме от недъзите на тъй наречения социализъм, на централизираната икономика държавно управлявана, и то лошо управлявана. И тези административни линии продължават да са валидни и днес. В първите години след 10 ноември имаше много фирми, които възникнаха в Пловдив, Стара Загора, Русе, Търново, къде ли не. В крайна сметка обаче, почти всичко се пренасочи в София от гледна точка на по-удобната администрация. Държавата ни се нуждае от едно ново райониране, от някакво по-ясно съобразяване със ситуацията като инфраструктура, като много други неща. За да бъде преодоляна и демографската криза и свръхпопулацията в София, която става за сметка на останалата държава. Просто тези тенденции могат да бъдат обърнати, от това ще спечелят всички, включително и самата София. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
ЗА НАС:
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@blagoevgrad24.bg
©2009 - CurrentCopyrightYear Медия груп 24 ООД. Blagoevgrad24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Blagoevgrad24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Blagoevgrad24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: