©

Изследването е направено през май тази година по проект на Програмата за развитие на съдебната система (ПРСС), финансиран от фондация "Америка за България". През 2000 г. 11 пилотни съдилища започват да изпълняват нови стандарти за добро управление и оперативност. Днес съдилищата, които се стремят да подобрят работата си и да правят реформи по програмата "Съдилища-модели и съдилища-партньори", са 43, като тенденцията е броят им да се увеличава. 32 от тях покриват критериите за добро управление и ефективност по План за подобряване работата на съдилища, одобрен през 2005 г. от Висш съдебен съвет за национален стандарт, и са обявени за съдилища-модели.

Макар доверието към съда като национална институция да продължава да е ниско, хората, които използват услугите му или са страни по дела, подобряват мнението си за работата на съда в своя район. На какво се дължи този парадокс? Общественото мнение се формира от най-шумните дела с висок обществен отзвук, които имат силно негативно влияние върху мнението на гражданите. Тези дела обаче са много малък дял от работата. на съда. Останалите над 99% са дела, по които гражданите и фирми решават свои спорове и проблеми или се отнасят за престъпления с по-малък обществен интерес.

Известен резултат е постигнат и по отношение на скоростта на делата. През 2007 година делът на хората, които са отбелязвали забавяне на делото са били приблизително равни на тези, които не са забелязвали излишно отлагане. Сега делът на хората, които посочват забавяне е два пъти по-малък от тези, при които не е имало забавяне.


Все още противоречиви са мненията на ползвателите за откритостта и прозрачността в работата на съда - 38,4% от анкетираните в съдилища, подкрепени от ПРСС намират, че съдът е станал по-открит и прозрачен в резултат на съдебната реформа, но приблизително същия дял не споделят това мнение (34%).


Нарастват оценките на страните по дела за безпристрастността на съда по случаите, по които те са се обърнали към него. Все още обаче съществува сериозна критика към безпристрастността на съда по принцип. Въпреки, че оценките бележат леко подобрение, критичните оценки доминират над положителните, което е резултат до голяма степен от информацията в публичното пространство за големите знакови дела.

Сравнителният анализ на данните от трите години на проучването показва обаче, че оценките за равнището на зависимост на съда от политически натиск през 2010-та година са най-високи (70% смятат, че съда е зависим от политически натиск). През 2007-ма година мненията са били значително по-позитивни - 44% от отговорилите са го смятали за независим и 56% - за зависим. 32,9% смятат, че е възможно съдията да вземе несправедливо решение поради икономически и друг интерес.


Като цяло резултатите за дейността на съдилищата през 2010 г. са по-добри от тези през 2007 г. и 2006 г. Това показва, че системата на съдилищата подобрява работата си и усилията, които те полагат за реформа на процеса на работа и обслужване на гражданите дават своите резултати и са оценени от обществеността.

Налице и тенденция участващите в проекта съдилища да се изравняват като резултат с останалите. Това според проучването означава, че добрите практики на съдилищата, които работят с ПРСС, се възприемат сравнително бързо и от останалите; обществото вече има по-високи изисквания и очаква, веднъж видяло добри практики, те да се възпроизведат и в други съдилища. Промените, въведени през 2006 и 2007 г., вече се възприемат като нормални и като неразделна част от работата на съда, поради което очакванията нарастват. Ако съдът обаче не успее да отговори на новите очаквания, рискува да продължи да се сблъсква с неудовлетвореност.