©

"Нашите университети - 52-а на брой, не са много, но на много места има обучаване по нетрадиционни за профила на даден университет специалности. И за това решихме да урегулираме тези процеси, коментира проф. Тотев. Всичко трябва да си бъде на място. Минно-геоложкият университет да обучава по минно инженерство и геология, икономическите университети да си обучават икономисти, а там, където се учат технически науки, да не се учи икономика и право и по този начин да се произвеждат много безработни специалисти", добави председателят на Съвета на ректорите.

Ръководителите на ВУЗ-ове настояват още със закон да бъде спряно разкриването на териториални звена там, където това е напълно излишно. На това мнение е министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, според когото трябва да има своеобразен мораториум върху разрастването на мрежата на висшите училища.

"На ректорите им искат да откриват филиали и в Чирпан, и в Раднево, Кнежа и Червен бряг. Това означава да принизим висшето образование до гимназиалното. Студентите са пълнолетни и могат да пътуват и живеят и в други населени места, това ги отличава от учениците", коментира министър Вълчев.

Той изтъкна и друг проблем - масовизирането на приема във висшите училища. Към 1990 г. 30 процента от завършващите ученици са влизали в системата на висшето образование, а днес - близо 80 на сто. Това води до понижаване на средния резултат на кандидат-висшистите, изтъкна просветният министър.

Ректорът на Икономическия университет във Варна проф. Пламен Илиев пък изрази мнение, че трябва да се въведе минимална долна граница на студентската такса и тя да бъде обвързана с минималната работна заплата. "Считаме за справедливо това, тъй като корекция на този ангажимент не е имало от няколко години. а все пак минималната заплата от 220 ще стане скоро 510 лева", заяви проф. Илиев, съобщи "Дарик".