Аз съм българин и винаги съм бил българин. Ще ви кажа защо. Когато бях дете, домът на семейството ми в Торонто беше украсен като типична пловдивска къща. Вкъщи говорихме само на български. Въпреки че съм роден в Торонто, аз много късно започнах да говоря на английски. Дори когато започнах да ходя на училище, в началото говорех само на български. Вкъщи майка ми готвеше само български гозби: боб, леща, кебапчета, сарми с месо и със зеле, както и пълнени чушки, моето любимо ястие. Обожавам още баклава и баница със сирене...

А четяхте ли книги на български?

Да, да. Ние бяхме едно голямо българско и македонско семейство.

Не. Никога.

За мен тези държави винаги са били едно. Винаги.

Да, знам. Но да ви кажа ли нещо забавно? Аз ползвам три думи за едно и също нещо: "диня" на български, "любеница" на македонски и "карпуз" на турски (смее се). В Торонто имаше цяла улица с македонски и български семейства, всички деца на тази улица си играехме заедно и всички бяхме едно - българи. Там бяха моите братовчеди и приятелите ми. Макар и в Канада, чувствахме се като в малко македонско село.

Имам готов сценарий и мечтата ми е да го реализирам като филм. Там е описана подробно историята, за която ме питате. Това, което се е случило, е свързано с Илинденско-Преображенското въстание в Македония и Одрин в рамките на Османската империя. Въстанието е потушено от турците и всички македонци са много жестоко наказани. Опожарени са страшно много македонски градове и села, зверски убити са всички хора там. Прадядо ми обаче решил да избяга. Притежавал е много успешно и богато селско стопанство, но е решил да изостави всичко, за да се спаси заедно с цялото си семейство. Имал е петима синове с много деца, всички работели в стопанството му, а когато вечеряли заедно всяка вечер, събирали са се над 50 човека. Когато турците заплашили, че ще ги убият, прадядо ми решил, че единственото спасение е да се бяга. Турците нахлули в празната им къща, изгорили дома им, убили всичките им животни и изхвърлили труповете им в кладенците на двора, за да отровят водата. Така единственият изход е бил отново бягството. Семейството се е разделило наполовина - 24 души са се придвижвали през планините, а другите 24 са минавали през речната долина. Всеки на тяхно място би решил, че по-сигурното придвижване е през планините, но не и с преследващата ги турска кавалерия. В планината турците стреляли по роднините ми и ги убили по много жесток начин, наоколо всичко било в кръв... Избили ги всичките с изключение на едно 8-годишно момче, което е оцеляло, защото родителите му го предпазили с телата си. Но това не е всичко! Детето чуло как турският капитан казва: "Уверете се, че всички са мъртви. Отрежете част от дясното ухо на всеки!" Когато стигнали до единствения жив човек, това дете мълчало, докато режели ухото му... и отново оцеляло. По-късно успяло да се събере заедно с другата половина от семейството по линия на майка ми, които успели да се доберат до България. Живеели са във Варна. В Канада аз успях да разпозная това пораснало вече дете като мой чичо именно по липсващата част от ухото му.

Първо ще бъде филмът за спасяването на българските евреи от цар Борис III.

Чел съм всяка книга по темата. Знам много. Освен това съм говорил със Симеон Сакскобургготски, с княгина Мария Луиза и с принц Херман, така че знам всичко.

Казаха ми всичко.

Да, разбира се.

Чел съм всички книги.

Да, да. Написал съм сценарий и сега само трябва да намеря парите. Първа задача: "Напиши сценарий", втора задача: "Намери пари" (смее се).

Какъв беше въпросът?

Спасителят е цар Борис III

Цар Борис III.

Гледайте филма ми.

Защото е бил хуманист и защото е заявил на Хитлер, че е цар на всички хора в България: арменци, турци, християни, евреи... всички те са част от един народ и царят няма да позволи нито един от тях да бъде убит!

Аз ще питам Симеон къде е този дневник. Непременно.

В моето сърце аз съм българин. Никога не успях да стана канадец. Защото аз съм различен. Ето защо и филмите ми са за хора, които са аутсайдери.

Да. Това е много важно за мен. Цялото ми детство мина като един сън за България. Всяка година родителите ми планираха да се върнат, но все не успяваха...

Направих го сега, защото съм поканен тук и получих това прекрасно признание и почит. Освен това моментът е идеален да го направя, защото ми е по-лесно да получа този документ сега, отколкото преди. И освен това като български гражданин и също като европеец ще ми бъде по-лесно да намеря пари за моя филм за цар Борис III. Но това не е основната причина. Причината е сантиментална.

Надявам се. Много харесвам творбите на Рашидов, той е страхотен скулптор. Забележителен творец. Знаете ли, аз колекционирам скулптури. Имам две творби на Роден в къщата ми. Много бих се радвал да си купя една скулптура от Рашидов. Може би той ще ми даде? (Смее се.)

Означава признание, че съм българин. Чувствам се като българин и в Канада, и в България. Това наистина е много важно за мен.