Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Благоевград
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
| SGEBank се изтегля от България? | ||||||
| ||||||
За това как точно се движи водената от Париж процедура - общо и по места, няма официална информация. Според три източника на "Капитал" в момента финансов и правен анализ (т. нар. due diligence) на седмата по големина българска банка прави унгарската OTP Bank. В България тя присъства от 2003 г. като собственик на втората по активи Банка ДСК. На въпроси на "Капитал" до OTP за интерес и участие в процедурата оттам отговориха, че няма да коментират темата. Първоначалният план е бил за пряко договаряне между двете, но според два източника на "Капитал" се е появил и друг интерес - в края на февруари индикативна оферта за пакета е подал и фонд на американския асет мениджър Apollo Global Management. Но поне на този етап предлаганата цена е определяна като ниска. От Apollo също посочиха, че няма да коментират. В последните години фондът активно оглежда региона, а в България беше сред кандидатите за ОББ, спрягаше се за желаещ за ПИБ, проявил е интерес и към продажбата на Банка Пиреос (виж карето). Според друг източник кандидатите в графата глобални инвестиционни фондове са повече от един, но сред тях не е Apollo. А представител на банковите среди коментира, че от централата в Париж оферти все още не са събирани. Което със сигурност е вярно, но за обвързващи предложения. Подсладителят в пакета Банката в България се продава в пакет с още пет поделения на френската група – в Албания, Македония, Черна гора, Сърбия и Молдова. Всички те се управляват добре и са на печалба, но същевременно страдат от сходни недостатъци - малки пазари, където някогашната примамливо висока рентабилност се стопява, а средата е наситена и в същото време нестабилна от политическа и регулаторна гледна точка. Затова и се е стигнало до стратегическо решение на Societe Generale за изтегляне от региона на Източна Европа от нестратегическите пазари, където не са в топ 3 по пазарен дял. Така през 2016 г. тя продаде хърватската Splitska banka (на OTP), а през 2017 г. - и грузинското си поделение (на местната TBC Bank). Извън продавания пакет остават перлите в короната - поделенията в Русия, Румъния и Чехия. Според запознати събират се оферти само за целия пакет. В българския банков сектор коментарите са, че отправна точка за цената за Сосиете женерал Експресбанк може да бъде сравнима с постигнатата при сделката за ОББ. Тя беше продадена от гръцката NBG на белгийската KBC за 610 млн. евро, което се оценяваше на 1.1 пъти собствения й капитал. Затова и тук очакванията са за цена над балансовата стойност на капитала на банката, който към края на 2017 г. е близо 760 млн. лв. Основната причина е, че Сосиете женерал Експресбанк е чиста банка и няма скелети в гардероба. Добре позиционирана е на пазара, а в изминалата година показа и отчетлива динамика в ипотечното кредитиране, където ръстът й в последното тримесечие на миналата година е 25%. Печалбата й за 2017 г. е 106.7 млн. лв. (които, ако се стигне до сделка обаче, вероятно ще бъдат изцяло разпределени като дивидент на стария собственик). Освен това банката има развита клонова мрежа и традиции в корпоративното кредитиране в България. По оценки на банкери цената й би била дори по-висока, ако се продаваше самостоятелно, тъй като Сосиете женерал Експресбанк е така да се каже подсладителя в пакета. Според това колко кандидата влязат в банката за проучване предвид, че то вече е започнало, подаване на оферти може да се очаква около началото на лятото. Следва избор на кандидат-купувач/и, преговори... Така около есента и края на годината може да има регулаторно одобрение и завършване на сделка. За OTP придобиването на Сосиете женерал Експресбанк би допринесло за уголемяване на дела й в корпоративното кредитиране. В банкирането на дребно Банка ДСК е лидер с разработен бизнес и разпознаваемо име от историческото си минало Държавна спестовна каса. При сливане на двете институции новата банка няма да изпревари по активи първата в сектора Уникредит Булбанк, но ще се доближи до аналогичен на нейния близо 20% дял. Ако добави към активите си и Банка Пиреос, за която също има информация, че OTP проявява интерес, тогава би била първа в сектора. Купувач от първа инстанция Ако в българските банкови среди Сосиете женерал Експресбанк хронично е спрягана за продажба от години, то OTP/ДСК затвърждава имиджа си на играч, търсещ агресивно разрастване чрез придобивания. През есента на миналата година унгарският пазарен лидер обяви готовността си за нови покупки в региона, като заявените цели за разширяване са от България до Беларус. За тази експанзия OTP е приготвила да вложи 1 млрд. долара, купувайки поне пет банки в Централна и Източна Европа в текущите две години, стана ясно тогава от интервю на главния изпълнителен директор и най-голям акционер в унгарската кредитна институция Шандор Чани пред агенция Bloomberg. Очакванията на банката тогава бяха, че след осъществяване на планираните сделки делът на генерираните от чужбина приходи ще нарасне до 70% от 45% към тогавашния момент. Съответно и в България името на Банка ДСК, която OTP придоби през 2003 г. в приватизационна процедура, се споменава като заинтересована страна при почти всяка сделка. Когато през 2013 г. германската MKB трябваше да продаде поделението си Юнионбанк, Банка ДСК проучваше, но на финала банката беше купена от ПИБ за 24 млн. евро. Впоследствие и при излизането на гръцките банки заради поети ангажименти към Европейската комисия по спасителните си програми, се очакваше ДСК да преследва сделки. За ОББ тя наддаваше до края, но беше победена от KBC. В различни моменти в банковия сектор името на OTP се е свързвало неофициално с интерес към Банка Пиреос (чийто гръцки собственик през юни миналата година обяви, че продава поделенията си в региона). В сегашната процедура за продажба на Пиреос с нейните 3 млрд. лв. активи OTP отново е сред споменаваните кандидати (виж карето). Със сигурност обаче над два пъти по-голямата Сосиете женерал Експресбанк е по-апетитната хапка. Дори и с осигуреното финансиране обаче експанзията на OTP не е безпроблемна. През миналата година групата купи или поне направи опит да купи три банки в региона. През май погълна хърватската Splitska banka, през юли стана ясно, че купува румънската Banca Romaneasca, а на 4 август финализира сделка за сръбската Войводянска банка. В Румъния обаче придобиването не можа да бъде финализирано и сделката пропадна заради отказа на централната банка там да даде разрешение. Аргументи не бяха посочени, тъй като "всички събрани данни и информация са считани за професионална тайна". OTP вече присъства на пазара чрез малката OTP Bank Romania и сделката вече беше одобрена от антимонополния регулатор. Една от спекулациите на местно ниво е по линия на неофициалната политика на Румънската централна банка да не допуска руско влияние в сектора. Като пример се посочва как през 2012 г. Сбербанк придоби цялата австрийска Volksbank без румънското й поделение, въпреки че към момента то е сред съществените в групата. Вторият най-голям акционер в OTP и член на борда й е руският бизнесмен Мегдет Рахимкулов, който има и унгарско гражданство. Forbes оценява богатството му на 1.9 млрд. долара, което надхвърля това на най-богатия унгарец - а именно главният изпълнителен директор на OTP Шандор Чани (1.1 млрд. долара). Според информация на "Капитал" донякъде аналогично при сделката за Splitska banka OTP е искала да придобие и черногорската банка на Societe Generale, но това е било парирано от регулаторите. За евентуална сделка в България регулаторните неволи в Румъния не изглеждат релевантни. От надзорна гледна точка придобиването на банка от вече работещ собственик на местния пазар е предпочитан вариант, тъй като това допринася за консолидация в сектора, а навлизането на нов играч няма тази добавена стойност. Освен това OTP работи на пазара близо 15 години, собственик е на най-старата банка в страната, която е и втора по големина в сектора, така че ограничаване на влиянието й трудно може да е аргумент. А и освен всичко друго след одобрението на мъгляво структурираната сделка за мажоритарния дял в Общинска банка, БНБ трудно би могла да обоснове отказ на сделка с купувач, който вече има лиценз на пазара. Вечно неизгряващият Apollo Основната въпросителна пред OTP би трябвало да е доколко са мотивирани конкурентите й за пакета на Societe Generale. А Apollo и още няколко играча от сходен тип напоследък изглеждат доста гладни за навлизанe на европейския банков пазар. В края на февруари беше финализирана продажбата на проблемната държавна германска HSH Nordbank за 1 млрд. eвро. За някогашния лидер в кредитирането на корабоплаването Apollo беше кандидат на финалната права, но в крайна сметка беше предпочетен консорциум, воден от JC Flowers и Cerberus. Същите играчи се ослушваха и около проблемните малки италиански банки, но до сделки не се стигна, след като държавата заобиколи правилата и ги спаси. Така засега основният успех на Apollo е в Словения, където през 2015 г. придоби Nova kreditna Maribor banka в партньорство с ЕБВР за 250 млн. евро. Наскоро обаче не успя да се пребори за още една - Gorenjska banka. Но по всичко личи, че апетит за сделки има. Същевременно Apollo и подобните му се доближават като профил по-скоро до distressed funds. Те търсят да придобият подценени банки, които в средносрочен план да оздравят и да излязат от тях, най-често чрез листване на борсата. Според източници на Euromoney от бранша при този тип сделки фондовете успяват да постигнат по-добра доходност (около 25%), отколкото при изкупуване на портфейли лоши кредити (15-20%), но и срокът, за който връзват капитал, е обичайно по-дълъг. Източноевропейският бизнес на Societe Generale по-скоро не попада в тази категория и при наличие на интерес от стратегически инвеститор е вероятно той да е склонен да плати по-добра цена. Освен това подобен тип инвеститори традиционно се гледат с подозрение от политици и регулатори. Особено ако целта им е по-голяма или системно важна банка, където експерименти със съкращения и оптимизации могат да имат сериозно отражение. При всичките въпросителни все пак наличието на повече инвеститорски интерес за бизнеса на Societe Generale е добър знак. Кой е Apollo Американският фонд Apollo не е абсолютно непознат за българския пазар - той бе сред кандидатите за ОББ, договори (без още сделката да е приключена) портфейл лоши фирмени заеми от Пощенска банка срещу 17 млн. евро, проучвал е и балканския бизнес на изтеглящия се Telenor, пожелал е Пиреос, а е огледал и ПИБ. Към миналата година фондът управлява космическите 248 млрд. долара. Миналия юли Apollo Global Management успя да привлече инвеститори, за да създаде най-големия в света фонд за дялови инвестиции от 24.6 млрд. долара, които да бъдат вложени в Северна Америка и Западна Европа. Рекордните средства идват на фона на ниските лихви и отчетени двуцифрени доходности от предните два фонда на Apollo. Пиреос, опит пореден След продажбата на финансовата институция в България може да остане само една гръцка банка Девет месеца след като гръцката Piraeus Bank обяви, че се разделя с бизнеса си на Балканите и продаде поделението си в Румъния, дойде ред и на банката в България. В плановете са и поделенията в Сърбия, Албания и Украйна. Продажбите са резултат от реструктурирането на гръцките банки заради кризата в страната. Целта е до 2020 г. Piraeus да приключи с продажбите. Според източници на "Капитал" процедурата за продажбата на Банка Пиреос, която се движи в Атина, е в напреднала фаза. Започнала е в края на миналата година, а в началото на тази вече имаше нает от централата за целта консултант. На този етап информацията е, че са подадени оферти и от OTP Bank, и от фонда Apollo. Дискретни коментари в банковия сектор посочват, че всъщност вероятният купувач на Пиреос е Пощенска банка. През пролетта на миналата година името й отново беше спрягано, като споменаваната схема на придобиване беше срещу 1 евро при ангажимент на купувача за увеличение на капитала. Този вариант обаче би бил неприемлив за продавача, тъй като там целта е вливане на свеж финансов ресурс - кеш. Сега няма информация как би се структурирала евентуална сделка. Банка Пиреос е десета по големина в сектора според размера на активите й, които към края на 2017 г. са 3 млрд. лв. Миналата година тя излезе на печалба от 14.5 млн. лв., след като предходната приключи на загуба от 67.5 млн. лв. заради активно разчистване на портфейла от лоши кредити чрез начисляване на провизии. Кредитният й портфейл за фирми е почти 1.245 млрд. лв., а за домакинствата – 328.2 млн. лв. Депозитите са съответно 1.5 млрд. лв. на домакинства и 764.1 млн. лв. на фирми. По информация на "Капитал" през изминалите две години са правени няколко опита за намиране на купувач на бизнеса на Piraeus в България. Сред последните изследвани възможности е сливането на банката с Пощенска, която през 2016 г. погълна българския клон на Алфа банк. Ако се финализира продажба, това ще бъде трета банка с гръцки собственици, която сменя собственика си в рамките на 3 години - след придобития клон на Алфа банк и ОББ, която беше купена от белгийската банково-застрахователна група KBC и се сля със Сибанк. В края на миналата година Piraeus Bank продаде румънския си бизнес на американския фонд JC Flowers & Co. Купувачът е стратегически финансов инвеститор с опит в оздравяването на банки и преди година бе сред кандидатите за придобиване на ОББ в България. Сделката, чиято цена не е обявена, подлежи на регулаторно одобрение и се очаква да приключи през първата половина на 2018 г. През октомври 2017 г. гръцката група се раздели и с банката си в Сърбия. Тя бе придобита от местната Direktna Banka. Източник: в.Капитал |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Покажи:Всички | Моите | На приятели
на 02.04.2018 г.
0
Коментарите са на публикуващите ги. Blagoevgrad24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
