Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Благоевград
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
| Щерьо Ножаров: Увеличението на минималната заплата ще създаде сериозни проблеми за редица отрасли и региони | ||||||
| ||||||
Предлаганият нов размер на минималната работна заплата ще е допринесе за намаляване бедността сред работещите и на неравенствата в разпределянето на доходите до някаква степен. Ръстът на най-ниското възнаграждение за труд ще повиши или поне се очаква да повиши покупателната способности и потреблението на най-нискодоходните групи от пазара на труда и ще увеличи мотивацията на работната сила за включване в заетост. От 1 януари 2004 година минималната часова работна заплата ще бъде 5.58 лева. Темата коментираме в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус" с макроикономиста Щерьо Ножаров – преподавател в УНСС и икономически съветник в Българската стопанска камара. Г-н Ножаров, в какво съотношение ще наблюдаваме ръст и до каква степен ще се повиши според вас покупателната способност и потреблението у нас предвид високите цени и стандарти, които до голяма степен не кореспондират с възнагражденията, които получават българите? Зададохте няколко въпроса. Аз ще се опитам да им отговоря последователно. Що се отнася до компенсирането от страна на минималната работна заплата на инфлацията, ако погледнем Евростат, има такова компенсиране и на първо място България е една от трите страни в Европейския съюз с най-висок ръст на минималната работна заплата за последните 10 години, който е над 10%, дори и без новата разпоредба на член 244 от Кодекса на труда, която влиза в сила сега. А всъщност в България трябва да се каже, че от 2021 година минималната работна заплата според Евростат е била 332 евро, 2023 година без действието на това правило е 399. Т.е. едва ли има някакво съмнение, че покупателната способност, измерена в евро, е висока и инфлацията е компенсирана. От друга страна това вдигане на минималната работна заплата ще създаде сериозни проблеми за редица отрасли и региони. Аз участвах в консултациите, по линия на Националния съвет за тристранно сътрудничество, и внимателно прочетох пакета от документи, подготвен от правителство. Трябва отговорно да заявя, че в оценката на въздействието по никакъв начин не беше направен анализ нито на ефекта на вдигането на минималната работна заплата върху отделните икономически дейности, нито върху отделните региони. Какво имам в предвид? С този скок минималната работна заплата ще се доближи до средната в отрасли Хотелиерство и ресторантьорство цели 78%. Точно така, и то не в не малко региони у нас. Това отделно. Аз първо ще го коментирам по отрасли и след това по региони. В селското, горското и рибното стопанство – 66%, води, канализация ,отпадъци – 65%, строителство – 62%. Спирам дотук, редица са тези отрасли, за да коментирам и следното по отношение на отраслите: Синдикатите и отделни представители на правителство казват "Да, така се преодоляла сивата икономика“, там така или иначе се получава повече. Но ако кажем, че така са преодолява сивата икономика, значи трябва да обвиним общините, че развиват сива икономика, защото в отрасъл "Води, канализация, отпадъци" кой е оператор на отрасъла? На ВиК дружествата са общините, като изключим София. Т.е. да не би да обвиняваме общините в сива икономика? Така излиза. Следващото нещо: По региони. Видин – 72% от минималната ще бъде спрямо средната, в Кюстендил също 72%, Благоевград – 72%, Силистра – 71%, Хасково – 71, Смолян 70 и т.н. Също спирам дотук, защото много малко региони няма да се доближат, изключая София град като столица, дори без София област, само там нещата са по-различни. Оценката на въздействието на постановлението на Министерския съвет липсва изцяло, аз съм изчел много внимателно, не е направен никакъв такъв анализ. И тука стигаме до основанието за вдигане на минималната работна заплата. След това бих коментирал борим ли така бедността и неравенството и какви инвеститори привличаме. Основанието наистина е един набързо приети текст преди избори, който че на 244 от Кодекса на труда, но той противоречи на друг текст от националното законодателство, който е ратифицираната от България и Конвенция 131 на Международното организация на труда, която е част от ООН, това е 3, буква Б. И ние нарушаваме тази конвенция по отношение на това, че изцяло липсва договаряне на минималната работна заплата, след като вече се определя по формула, също така се използват несравними величини. Ние сравняваме брутна средна работна заплата с основна минимална работна заплата, което е абсурдно - да сравняваме несравни величини. След това изключваме използването на медианната работна заплата като ориентир, което също е задължително, изключваме и използването на производителността на труда като ориентир, което също е задължително по Конвенция 131 на Международната организация на труда член 3, буква Б. Така че се оказва, че имаме две противоречащи се в националното законодателство разпоредби, защото член 244 когато е правен, е трябвало да се съобрази с конвенцията, която ратифицирана преди него. Той отделно противоречи на директивата, член 5 от директивата, за което българските работодатели АОБР е завела производство пред Европейската комисия, която в момента тече. Що се отнася до вашите въпроси дали по този начин ще се намали неравенството - не бих казал, че е така по следните причини: Първо, хората, които работят на минимална работна заплата са много малка част от общото население, дори да вземем само тези, които работят, то една не малка част от тях се пенсионери, т.е. които са на минимална работна заплата, получават и минимална работна заплата и пенсия. А що се отнася до неравенството, то е по-скоро функция един вид на останалите 80%, които са свързани със средната работна заплата, която в България не е ниска, дори спрямо съседните държави и скача също с доста високи темпове. Това, което дестимулира работещите, от една страна се твърди, че тях ги стимулира ръста на минималната работна заплата да влязат на пазара на труда, но от друга страна ги дестимулира да се образоват, т.е. да повишават квалификацията си. И ние все повече виждаме като влизаме в магазини как има самотаксувания, как има куриерски служби, при които също са свързани самоприксуване, как все повече капиталът заменя труда, просто защото хората, които са на минимална работна заплата нямат стимул да повишават дигиталната си компетентност, а ние се намираме в период на дигитално трансформация на икономиката, и те отпадат от пазара на труда. При тях на безработицата към момента е 17%, нищо, че обща безработица е 4%. Защото с една постоянно нарастваща определена с административен натиск минимална работна заплата те нямат стимул да повишават квалификацията си и след няколко години установяват, че реално вече не могат да работят с новите средства за производство, които дори важат и за хората, които са на минимална работна заплата. И ако можем да обобщим дотук нещата: Няма ефективен анализ. А това е задължително по закон за нормативните актове в оценката за въздействие да бъде включен анализ на ефекта върху секторите и ефект и върху регионите. Такъв отсъства от пакета документи, който правителство е представило анализ върху сектори, върху региони. И подчертахте също така, че това е набързо приет текст, може би предизборно. Спомняме си, че и новият механизъм за определяне на тази минимална работна заплата беше приет също в последния работен ден на 48-ото Народно събрание. Г-н Ножаров, работодателите роптаят, може би с право, вие споменахте в началото на нашия разговор, че България за кратък период от време повиши няколко пъти минималната си работна заплата, ами може би имаме какво да да наваксваме и заради това, но това ще се отрази много зле на държавата ни по някакъв начин. Реалистичен и икономически оправдан ли е според вас този ръст? Със сигурност не е, защото на първо място имаше твърдение от страна на правителството, че ние имаме какво да догонваме в доходите и България е с най-ниската минимална работна заплата. Но България, ако отворим Евростат, ще видим, че е с най-ниския брутен вътрешен продукт на човек от населението. Румъния има брутен вътрешен продукт на човека населението от 15 000 евро, в България той е 12 000 евро, а средното за Европейския съюз е 35 000 евро, а най-богатите държави стигат до 70 000 евро на човек населението. Ако икономиката произвежда малко, няма как и доходите да са много високи. Доходите и икономическия растеж са свързани величини. И съвсем закономерно ние в последните години въобще пропуснахме тази иконометрична функция доходи-икономически растеж, и затова икономиката ни в момента се срина до прогнозиране 1,5 икономически растеж, и то при дефицит от 3%. За догодина всички международни институции за България прогнозират около 2,4-2,6 икономически растеж, а преди да си развихри социалният популизъм ние имахме 4, дори и 7% икономически растеж. Социалният хаос, с който се развихри и популизъм в последните години, удря една много сериозна спирачка на икономиката, и вероятно тя може да продължи и още надолу и под 1% тази спирачка. Така че в икономиката има закономерности и доходите са функция на икономическия растеж. Правителството е по-добре да стимулира инвестициите вместо административно командно да вдига доходите, които по никакъв начин не си кореспондират с икономически растеж и производителността на труда. Какви стъпки могат да се предприемат икономиката, която привлича инвеститори заради ниски работни заплати, тази политика да бъде променена по някакъв начин? Правителството твърди, че ниските работни заплати привличат инвеститори, които не са от високо качество, но бих казал, че инвеститорите, които са привлечени от ниски работни заплати, отиват в Азия, не в България, защото работната ръка в Азия е много по-голямо от тази в България, и там заплатите са още по-ниски. Това не е вярно. Чуждестранните инвеститори между другото са интересуват, ако искаме да ги привличаме, от нивото на корупция, от нивото на бюрокрация, от бизнес средата. Тук България има огромни проблеми, защото тези величини в България се движат между 23 и 30%. Така че ако ние искаме да привлечем сериозни инвеститори, проблемът не са нивото на заплатите, а нивото на корупция, нивото на бюрокрация, ниското ниво и пълната липса бих казал аз лично на дигитално правителство и дигитални публични електронни услуги. На следващото място стимулирането на частните инвестиции. В България няма никакви стимули за високотехнологични инвестиции за разлика от Италия, пък и за разлика и от други държави от Източния блок, които във високо технологичната инвестиции намаляват и данъчно облагаемата основа, имат и увеличени амортизации и т.е.. Тук това е напълно отсъства. На следващо място е качеството на образованието. Ние може да си твърдим по инерция от миналото, че имаме много хубаво образование, но българските университети изобщо ги няма в Топ 1000, а нашите ученици напоследък са все по-ниско класирани на международните тестове, които отчитат нивото на знания по математика и на обща интелигентност. А в една дигитална икономика то дори и шевните машини и другите са с дигитално табло, няма как нискокомпетентна работна сила в държава с нискокачествено образование да привлича високоплатени чуждестранни инвеститори. Така че в това е посоката, т.е. стимулиране на иновации, стимулиране на образование, намаляване на корупцията, подобряване на бизнес средата – това са начините ние да привлечем повече инвестиции. Доходите са функция на икономическия растеж. Административно доходите се определят в плановете на икономика, но видяхме как свърши последната планова икономика в България през 1988 година. Така че това не е правилната посока, и още повече за дясно правителство, т.е. правителство, което се определя като дясно, да разчитаме на административно командно увеличение на минималната работна заплата е учудващо, най-малкото за работодателите. Увеличението на минималната работна заплата от 1 януари 2024 година получи днес своето формално одобрение от правителството. Сегашната формула обаче може да не просъществува дълго. Коментираме темата с Щерьо Ножаров – икономически съветник в Българската стопанска камара Г-н Ножаров, от какъв механизъм според вас има нужда България и как да бъда приложен за най-справедливо определяне на минималната работна заплата? Самата директива, която уж е приложена в член 244 от Кодекса на труда е казала механизма. Увеличаване на обхвата на системата на колективното трудово договаряне, което да обхване около 80% от работещите по директивата на държавите членки в ЕС. Къде е проблемът? Ами вие като доближите минималната работна заплата на 80% от средната, кой работодател ще иска да участва в колективно трудово договаряне? Никой, разбира се. Така че в България директивата е въведена по абсурден начин, който даже води дотам, че нито намалява неравенствата, защото един от начините за намалявания на неравенства е колективното трудово договаряне, нито пък изпълнява целите на директивата, които са да насърчат колективното трудово договаряне. И разбира се, математическите формули, каквато математическа формула е член 244 от Кодекса на труда, изключват напълно социалния диалог още повече, то просто се смята с калкулатор, една цифра и дотам, както казах, отделно между несравними величини – едната величина е основна минимална работна заплата, а пък се взима 50% от брутна, която включва добавки за клас прослужено време, вредни и други трайни, което е абсурдно, това отделно. Т.е. то механизмът, който е въведен в момента, се нуждае от много сериозна трансформация. Добрата новина е, че правителство това го е разбрало и от следващия месец е създало работна групата, която е с участието на социалните партньори. Защото очевидно член 244 е дефектен, това го осъзнават дори и синдикатите. А следващото нещо: Как да борим неравенствата – с качествено образование. По компетентните хора, по-образованите, по-квалифицираните не разчитана минимална работна заплата никъде по света, нито пък в България. И тук и в момента се търсят хора с висок квалификация, и ги няма. Говорим как да направим синя карта, зелена карта и да привлечем хора от Виетнам, от Индия и от другаде, ако такива има тук, няма да има проблеми. Но ако образованието тук е по-качествено, ако няма отпадане в процеса на образование на ранна възраст, има много хора, които учат до седми клас, други отпадат в осми и т.н., те няма да стоят на минимална работна заплата. Много усилия трябва да бъдат положени и тук. Аз дотук казах две точки: Първо, колективно трудово договаряне, и второ, образователна система, и чак след това идват административното преразпределение на доходите и на трето място - първите две трябва да изпълним, за да стигнем до третото. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 821 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/137 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Покажи:Всички | Моите | На приятели
на 13.10.2023 г.
-1
Коментарите са на публикуващите ги. Blagoevgrad24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
