Определението на съдия Ченалова бе постановено на 17 юни, дни преди затварянето на Корпоративна търговска банка, и с него ефективно беше отрязан достъпа (дори и физически) на Василев и неговата институция до ключово дружество в корпоративната му империя, през което се разпределяха парични потоци към различни негови бизнеси. 

Сред дъщерните дружества на ТЦ-ИМЕ са компании, които са сред големите акционери в стъкларските заводи "Рубин" - Плевен и "Сръбска фабрика за стъкло" - Парачин, русенската корабостроителница, футболният клуб "Ботев" Пловдив и... БТК. 

Сега с определението на САС от 4 март временният синдик в ТЦ-ИМЕ е отстранен и това вероятно ще отприщи нова битка между лагерите на Пеевски и Василев за контрола над него.

"Без мотиви и без приложени доказателства..."

Аргументацията на Апелативния съд да събори определението на градския е, че изводите му "са направени единствено от твърденията на молителя, които се явяват недостатъчни, без да са представени доказателства да подкрепят тази теза". САС оспорва и другите доводи на СГС, като заключава: 

"Нито в молбата за откриване на производство по несъстоятелност, нито в молбата за допускане на предварителни обезпчителни мерки по отношение на двете ответни дружества има твърдения за реалната опасност от разпиляване, повреждане или укриване на имуществото на длъжника, както вече бе споменато няма и представени доказателства в тази посока."

В определението на САС дори не се стига до оборване на най-фрапантните части от определението на Ченалова, които още при постановяването бяха определени от юристи като правен абсурд. С аргумента, че центърът на основните интереси на офшорката EFV е България съдът приема, че е компетентен да разглежда молбата за несъстоятелност и да назначи синдик на дружеството, въпреки че е регистрирано на Британските Вирджински острови. 

От подхода на Ченалова става ясно, че за нея липсват граници и действията на българския Търговски закон и юрисдикцията на българския съд може да се прострат навсякъде. "С един замах българският съд е заличил основни принципи от международното частно право - а именно че за компаниите се прилага законът по тяхното седалище", коментираха юристи.

Накъде ще продължи борбата

Определението на САС е окончателно и вече на база на него в Търговския регистър е заличен временния синдик и компанията е в ръцете на управителния си съвет. Затова и сега вероятно сблъсъкът ще се насочи към овладяването на управлението на ТЦ-ИМЕ. В тричленния борд на компанията се намира доверения на Василев адвокат Мартин Апостолов, но изпълнителен директор е Теодора Танева, която стана свидетел на прокуратурата срещу банкера. 

Тя се счита за близка до Бисер Лазов, който премина в лагера на Пеевски и е в основата битката за овладяването на други ключови компании като "Дунарит". Третият член на борда Людмила Петрова първоначално беше сред мениджърите на компании от орбитата на КТБ подписали през юли 2014 г. писмо до главния прокурор, в което се разграничаваха от действията на Василев и обясняваха, че са просто подставени лица. В следващите месеци обаче тя участваше заедно с Апостолов в опитите да бъде отстранена Танева.

Опитите за това на няколко пъти бяха блокирани от Танева, която през октомври на свой ред с писмо до главния прокурор обяви, че тя действа в интерес на запазване на активите на ТЦ-ИМЕ и се опитва да осигури контрола му над БТК. 

А целта на опитите за премахването й е след поемане на контрола от хората на Василев акциите на телекома да не се върнат в ТЦ-ИМЕ, за да обезпечат кредитите към КТБ, а се прехвърлят на компании на банкера.

Междувременно обаче стана ясно, че влиянието на Василев в БТК по-скоро отслабва като неговият представител Златозар Сурлеков е изваден от управлението.

По всичко личи, че основните акционери в ТЦ-ИМЕ обаче към момента се контролират от Цветан Василев. През последните дни EFV постепенно успя да овладее напълно друго важно дружество "Хедж инвестмънт България", сред чийто дъщерни дружества са военните заводи "Дунарит" и "Авионамс". Другият голям акционер в ТЦ-ИМЕ е "Кен трейд" с 46% което се ръководи от близки на Василев, сред които и Здравко Босаков - управител на "Бромак", едноличната компания на Цветан Василев, чрез която е мажоритарен акционер в КТБ). Самата банка също е акционер с под 10%.

Неговият личен холдинг

ТЦ-ИМЕ само по себе си няма особена дейност, като от индивидуалния отчет за 2014 г. става ясно, че през проблемната година практически няма приходи и отчита близо 30 млн. лв. загуба заради разходите за лихви. През есента на миналата година заради процедурата по несъстоятелност дружеството не успя да плати и 15 млн. лв. по падежираща облигационна емисия, като с решение на облигационерите заемът беше разсрочен с максимум една година.

Ценността на дружеството обаче е в контролираните чрез него активи (над 800 млн. лв. по неконсолидираните данни), които го правят своеобразна разпределителна гара за бизнесите на Василев. 

Основното му дъщерно дружество е "Технотел инвест", като инвестицията е оценена на 137 млн. лв. То на свой ред държи 74% "Бромак телеком инвест", от което започва веригата компании, чрез които банкерът контролира 44% дял в БТК.

Свидетелство за ключовата роля на ТЦ-ИМЕ е и че през него е отпускан подчинен срочен дълг на самата банка. Преди да отнеме лиценза на КТБ БНБ разкри информация именно за една такава схема, чрез която 35 млн. евро от пуснати от самата банка минават през редица компании и чрез отпуснат от ТЦ-ИМЕ заем са включени в капитала й. Допускането на това е едно от основните обвинения към отстранения от парламента подуправител на БНБ отговарящ за "Банков надзор" Цветан Гунев.