Дядо Тома е родом от село Пещера. Постигнал всичко с много труд в живота си. Още от малък поема грижата за домакинството в свои ръце, защото баща му починал. Грижил се за нивите, а стадото водил на паша в Беломорието.

Столетникът е бил огняр, охранител, участвал е в строителството на язовир Батак, изградил е и къща в Смолян. Доволен е от живота, защото се радва на седем внучета и четири правнучета. 

Най-малката - Мария, зарадва всички с появата си на бял свят на сто и третия празник на дядото.

Дядо Тома най-много обича мляко и постни гозби, а в качамака да има повечко масло. Не преяжда обаче никога. Дъщеря му казва, че от него само можем да се учим.

"Той идва, ние ходим, не го оставяме сам. Винаги е доволен от нас. И само вика: "Добре, че си, дъщеричке, тук до мене близо, да имам къде да отида", разказва дъщеря му Мария.

Зет му твърди, че дядо Тома е много спокоен човек и никога не повишава тон.

"Най-хубавият човек. Винаги е много принципен. За труда - да ти посее картоф, да ти посее фасул, лично той си ги сее. Събере картофи, изкара ги сложи ти да се опекат и носи, вика: "Ето моя обяд, от мен", разказва Слав Камбуров.

"Годините, нали знаеш, неусетно минават, една след друга и една след друга и оооп - 100 годни. Мислил ли съм аз, че ще изкарам 100 години при тая тежка работа? Ама колкото и да е, минаха. Станахме столетници", казва дядо Тома.

А заръката на столетника, за да стигнем неговата възраст, е да намалим малко темпото в ежедневието си, защото "наведнъж всичко не може да стане".