© btv

В тази реалност живее съпругата на Кольо, Елисавета, повече от десетилетие. Преди пет години тя губи способността да ходи и да говори. Единственият, който остава да се грижи за нея, е съпругът й - децата й я изоставят.

"Отначало ми беше тежко. Реших, че след като се пенсионирах, всичко друго съм направил за себе си, работил съм и сега остава да посветя времето си на момичето, което обичам", споделя той.

Болестта й взима почти всичко, но не и любовта. И до ден-днешен Кольо продължава да я нарича "моето момиче". Приел като своя мисия да помага на другите, всяка седмица Кольо ходи в дома на 80-годишната Петранка, чийто 60-годишен син е с детска церебрална парализа, но той никога не оставя за дълго само "своето момиче".

Той казва, че никога не би заменил живота си за друг, защото този го е направил щастлив. "Когато видя, че се усмихва, когато видя, че очичките й светнат... И винаги я целувам, винаги й казвам, че я обичам".

Източник: btv