©

Ученият работи в Института по астрономия на БАН и в обсерваторията в Арма, Северна Ирландия. Той гостува в Планетариума на ВВМУ "Н. Вапцаров" в родната си Варна за Деня на астероида с интересна лекция за резултатите от последното си проучване. То е направено съвместно с още петима астрономи от Северна Ирландия, Италия и Полша върху деветте астероида в орбитата на Марс. Наричат ги троянци, защото се движат в орбита на едно и също средно разстояние от Слънцето като планетата, но на 60 градуса пред или зад нея.

Осем от марсовите троянци са зад Червената планета. "С помощта огромните телескопи на Европейската южна обсерватория в Чили в края на миналата година успяхме да определим химичния състав на два от тях. Оказа се, че той е сходен с този на Марс. Това ни наведе на теорията, че при образуването си планетата е имала конкурент. Той обаче не е успял да набере нужната маса и се е разпаднал, а части от него са формирали астероидите, които днес наблюдаваме", обясни доц. Борисов.

Двата изследвани от него обекта са от семейството на най-големия открит преди 25 г. и кръстен на Архимед астероид Eureka. Спектрографският им анализ доказал, че са негово генетично копие.

Останалите астероиди около Марс са по-малки и трудни за изследване от Земята, но екипът ще наблюдава още два, за да събере повече доказателства за теорията си. Тя влиза в разрез тезата на астрономи от САЩ, според които астероидите са отчупени от самата Червена планета при голям сблъсък.

"При този сценарий вероятността отломъци да останат в орбитата на Марс е минимална", смята доц. Борисов.