©
Илюстративна снимка

Виктория не е единственото дете, което Лорън Хортън осиновява от дома в Стара Загора. Преди три години тя прибира София. Момиченцето е със синдром на Даун. Според досието, с което пристига в САЩ, тя има и други увреждания.

"Тя вече ходи на училище, общуваме с жестове, храни се сама, учи се да ходи", разказва Лорън.

Според педиатъра д-р Узунов, директор на дом "Майка и дете" в Стара Загора, дори най-добрите грижи в институция не могат заменят семейната среда.

10 години Крис е по домове и в приемно семейство. През цялото време не е в списъка за осиновяване - влиза едва през 2014 г. на практика забавянето го лишава от шанса да живее в родината си, защото български семейства рядко осиновяват големи деца. Такива деца ги искат най-вече чужденци. Сега е намерил своите родители именно в чужбина.

Защо Виктория, София и Крис са били лишени от правото да имат семейство дълго време? И има ли още като тях? От Асоциацията на агенциите за международно осиновяване ни сигнализираха, че много често попадат на такива случаи.

И докато хиляди деца в домове и приемни семейства не са в Националния регистър за осиновяване, семействата, които чакат да отгледат дете, са около 2000. Въпросът е защо осиновявания се бавят с години? И кой има изгода от това?

Дали е административна грешка или е изгода - може само да се питаме. Факт е едно - стотици, а може би хиляди деца губят шанс за по-добър живот у нас или в чужбина.

Ние вярваме, че всяко дете заслужава семейство. И това, че едно дете има увреждания, не значи, че трябва да расте без грижа.