Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Благоевград
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
| Варненка попадна в трагикомична ситуация, достойна за филмов сюжет с хепиенд | ||||||
| ||||||
Медията ни публикува разказа й без редакторска намеса: "От раницата ми се разнасяше аромат на прясно изпечено пилешко бутче и роле от свински джолан, закупено от близкия хипермаркет в центъра на Варна. Мисълта да направя следобедна закуска на сенчеста пейка в градинката на театъра беше изкусителна и настойчива. Подчиних и се. Докато се наслаждавах на печеното роле, край мен мина дългокрака дама с куче. Не след дълго се озовах в компанията на същото куче, което ме гледаше с очакване да споделя ароматното парче месо с него. Така и направих. И от този момент се оказах с нов приятел, който кротко полегна под пейката ми. Хубавата дама обясни, че кучето е гладно и трябва да му купи храна от близкия зоомагазин. Помоли да го пазя и ме увери, че се връща след две минути. Казах й, че се страхувам от кучета, имам алергия и бързам, но преди да завърша възражението си, тя вече се отдалечаваше от мен и кучето с красивите си дълги крака. Зачаках... След петата минута ме загложди една странна мисъл: "Имам си куче, а то си има нов стопанин". Реших, че ще изчакам 20 минути и след това ще приема този нов статут за възможен. След 30-тата минута бях наясно, че на челото ми е изписано "надежден наивник" и е време да търся изход. Възможност да отглеждам куче не съществува, така че тръгнах да изследвам други възможности. Позвъних на приятелка и я помолих за логичен съвет, тъй като в този момент мисълта ми се луташе объркано от емоциите. Както и се досещах ме насочиха към тел. 112, откъдето да ме измъкнат от това "бедствено-аварийно" положение. Три пъти звъннах на спасителният номер 112 без резултат. От там не можеха да вземат адекватно решение накъде да ме насочат. При последното ми прозвъняване опитах да докача тънката струна на женската солидарност и майчинското чувство с молба да ме свържат със зоополиция и заедно да спасим едно загубено "дете", оставено по най-нехуманен и безотговорен начин на произвола на случайни грижи, в случая моите. Новината, тиражирана от чичо Гугъл, че 112 работи със зоополиция, се оказа фалшива. След обяснение, че не мога да изоставя новия си приятел на улицата, последната операторка прояви съчувствие и ми даде телефонния номер на приюта за безстопанствени кучета в Каменар. Свързах се с приюта, наближаваше 17 часа, от там любезно ме информираха, че нямат свободни коли, които да изпратят и попитаха дали мога да заведа кучето при тях. Стана ясно, че ще го кастрират и ще го пуснат на улицата. Не приех тази съдба за моя нов доверен приятел и отказах уговорки с тях. През това време край пейката минаха двама млади мъже, към които се обърнах с молба за съвет. И те ме насочиха към кучкарник в Девня на организация, която се грижела чудно за кучетата и след интервю им намирала нови собственици. Така и не успях да се свържа. Сетих се, че наблизо има РУ на МВР и реших да потърся опора в законността, както си спомням, че са ме учили и възпитавали. Оказа се обаче, че сградата, в която помня, че се помещаваше управлението, е в ремонт и такова там вече няма. Моят нов приятел хареса тротоара, на който се бях установила, докато взема мъдро решение как да действам от тук нататък, преди да падна духом, и прояви характер – легна и отказа да ме последва.
В този момент се появи следващият "спасител", също собственик на куче, който ми даде адрес на най-близкият ветеринарен кабинет, за да проверим има ли кучето чип, а чрез чипа да открием кой е неговия собственик. Ветеринарният лекар се намираше в малка уличка зад театъра и аз опитах да потегля натам. Но приятелят ми лежеше мързеливо на тротоара и не помръдна. Наложи се да извадя от раничката си и второто ароматно парче месо, предвидено за вечерята ми. След като споделих ароматното пилешко бутче, очичките на кучето светнаха, вгледаха се в мен по друг начин, то се вдигна и ме последва безропотно. Междувременно се обадих и на мой близък роднина, който истински е загрижен за съдбата на всеки четириног приятел. Той обеща, че ще дойде да вземе с колата мен и кучето и ще търсим заедно решение на проблема. В момента, в който разговарях с него, към мен се приближи симпатичен господин и ме запита: "Какво прави при вас това куче?" Отговорих, че и аз не знам, но от два часа търся отговор на този въпрос. В този момент чух най-сладката новина: "Това куче е на моя позната". Обясних му ситуацията, и че с кучето, което ми беше поверено за две минути, си правим компания часове. Уверих се, че познава добре кучето и собственичката, след описание и информация за двете, бях сигурна, че Господ ми е пратил спасител и с пърхащо от радост сърце му връчих моя довереник. Помислих си: "Неочакван и щастлив край на една неочаквана и забавна история, всички са щастливи, тази вечер ще спя спокойно. Но ще сядам на сенчести пейки с повишено внимание". За това как ще спи дългокраката дама, зарязала безотговорно едно живо същество на случаен и непознат човек, не искам да мисля. Това е тема на друг коментар и сюжет за друг размисъл". |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Покажи:Всички | Моите | На приятели
на 21.09.2020 г.
0
Коментарите са на публикуващите ги. Blagoevgrad24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
