Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Благоевград
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
| Васил Чардаклиев, правнук на Апостола: Всеки първороден син в рода задължително се казва Васил | ||||||
| ||||||
Здравейте, г-н Чардаклиев. Здравейте, добър ден. Винаги, когато се заговори за Васил Левски, предполагам, че винаги Ви задават въпроси колеги журналисти, хора общественици. Има ли нещо, което все още не са Ви питали за Апостола? В общи линии сме разговаряли с ваши колеги, също така по време на чествания съм бил канен пред някакви колективи, да кажем, в някое село, в някой град. Не съм на ходил на много места, но общо взето се стремя да отговаря на всички въпроси, доколкото знам. Но това ми прави впечатление, че независимо че толкова години са минали от гибелта на Левски, хората ги вълнува и все се надяват, че ще се намери още нещо по-автентично. Какво най-често Ви питат? Питат за родственици на Левски. Какво правим да кажем за увековечаване паметта на Левски. И в това отношение мисля, че имаме моралното право като родственици да отговаряме на въпроси на хората, които ги интересува, разбира се, и да правим всичко възможно тези чествания на Васил Левски да минат на добро ниво и хората да запомнят нещо, по-скоро да си припомнят някои негови мисли, някои негови черти и т.н. Когато заговорихте сега за родственици, бихте ли могъл да ни кажете колко са родствениците на Апостола към момента и в кои части на България живеят? Родствениците на Апостола са по линия на сестра му, която е имала, мисля, някъде осем-девет деца, по линия на сестрите и братята на Гина ( б.р.: Гина Караиванова - Кунчева, майка на Васил Иванов Кунчев-Левски), по линия на бащата на Левски. Оказа се, че моята снаха, фактически на нейния брат жена му, е също родственица на Левски по линия на баща му, брат на Левски. Просто открихме с това, което тя ни изпрати, по родословното дърво и това го предадох аз в къщата-музей "Васил Левски“ да допълнят там родословното дърво с някои клонове от рода. А специално в Карлово може би, би трябвало да има не по-малко от стотина такива родственици, понеже повечето от братята и сестрите на Гина Кунчева са останали в Карлово, създали са семейства и голяма част от тях живеят или са живели тук, в Карлово. В други части на България имате ли информация дали има наследници на рода? Доколкото знам, по линия на Яна, сестрата на Левски, има родственици доста в София, в Пловдив, в Пазарджик също. В Пазарджик има и по линия на Гина Кунчева също. А правили ли сте родови срещи, събирали ли сте се на родови срещи наследниците? Да, да, да, събирали сме се на родова среща. Първата родова среща моят първи братовчед – също се казваше Васил Чардаклиев, ветеринарен лекар от Пазарджик, който организира тази среща през 1987 г., ако не се лъжа, беше на хижа "Добра вода" – има една над Пазарджик в Родопите, в основите на Родопите. Там се събрахме, може би, според мен поне 50-60 човека. И след това правихме една среща, свързана с една от годишнините на Левски – мисля, че тази, която е лятната, на рождената дата на Левски. Тогава при Паметника на Васил Левски също се събрахме много хора. Не знам дали на читателите ни е известно, но всъщност Музеят на Васил Левски в Карлово е на практика родовата Ви къща, Чардаклиевата къща, нали? Да, да. Тази моя прабаба Дона, тя е била съседка на Гина Кунчева там, на Левски фактически, където се е родил Левски. Живеели са в съседство, да. И фактически даже са имали два имота. Единият – по линия на бащата, на дядо ми, другото – по линия на майката, и фактически още преди да се построи къщата на Левски, дядо ми, който е бил фелдшер, първи братовчед на Левски, завършил първото Фелдшерско училище 1880 г., и е бил в Русе, в държавната болница в Русе, участвал е във войните, след като се връща в Карлово, той си стяга тая къща, която е останала от родителите му, и там живее. А другият парцел, който е бил - от другата страна фактически се пада, източно от сегашната къща на Левски, той влиза вече в двора. По-нататък ние, родствениците, го даряваме за имота там, да бъде по-голяма територията на къщата на Левски. Да, има история там. Известно ни е, че във Вашия род има традиция всеки първороден син да носи името Васил, както и вие сте Васил. Да. Има ли нещо друго, което Вашият род, Вашата фамилия пази като традиция, нещо съкровено, което се предава от поколение на поколение, което е останало от Апостола на свободата и го пазите за себе си, не е влязло все още в музеите? Имаме една такава картина, доста голяма – "Залавянето на Левски" там на Къкринското ханче, когато прескача плета и се закача там връвта на навущата. Тя е от неизвестен художник. На времето сме я носили, спомням си, като ученик, когато имаше чествания, в училище съм я носил. Сега тя е вкъщи. Имам такива картички, много стари, които са били издадени за Васил Левски като четник в легията в Белград. И заедно с Христо Иванов Големия и неговия брат също - една снимка. Но тези снимки са много стари, може би са на по стотина години. Това пазя. Повече пазеше братовчед ми, но след като почина, просто архивът – не знам, не успях да се добера до него, да запазим някои други работи. От Васил Левски може би най-най-личното нещо, което е останало за поколенията, това са неговите коси. Знаем една интересна история – че въз основа на ДНК експертиза се доказва родството с Левски и е имало претенции на различни хора да са негови наследници. Какво бихте разказал за тази история? Да. Някъде около 1995 г. мисля, че беше, до към 2000 и след това да кажем, до към 2010 г. имаше действащ Комитет на родствениците на Васил Левски, който първоначално тогава се оглави от г-н Икономов, който беше такъв родственик от рода на Яна. След това той почина, известно време беше моят братовчед Васил Чардаклиев, после други момчета и т.н. от рода също на Левски. Но напоследък просто той не е вече действащ. През този период, тогава действително се направи списък на всичките родственици, за да се допълни родословното дърво, помогнахме на Къщата-музей "Васил Левски". Всички сведения, които имахме, ги предадохме там, за да се оформи родословното дърво. И фактически имаше хора, които имаха срещи с комитета – аз бях в ръководството на този Комитет на родствениците, които идваха на някои сбирки, обикновено на годишнина, и претендираха, че са чули, че техният род са родственици на Левски и биха искали да бъдат записани като такива. Доказа ли се? Точно тогава имаше в този комитет един такъв учен, изследовател в София, не знам точно в кой институт, който се занимаваше с ДНК експертизи, и по косите на Левски и взимане на проби от съответните хора се доказваше дали те са родственици, или не са на Васил Левски. Има ли доказано самозванци и такива, които се оказаха роднини на Левски? Да, да. Някои от тях се оказаха роднини, други не се оказаха. Но не бих казал, че бяха самозванци. По-скоро те са дочули от роднини, от съграждани, че техният род е свързан по някаква линия, но може би не е била пряка, достатъчно пряка линията. Или е било по майчина, или нещо друго. Не бих казал, че е имало такива, които да са настоявали. Те просто искаха да разберат и след като разберат, че не са, просто са се оттегляли хората. А какви спомени, какви легенди за Апостола на свободата пазите във фамилията във връзка със залавянето му? Защото има различни тези как точно е бил заловен. Какво пази родът на Левски за неговото залавяне? Аз може би съм изчел всичките, да не кажа всичките книги, но доста, поне десетина книги, свързани със залавянето на Левски. Даже имах един много интересен случай с медиум, когато бях председател на Комитета "Левски". Има в много градове в България такива местни комитети "Левски", значи е било около 2000 г. или там 2000 и някоя, и дойдоха – това бяха абсолютно непознати за мен хора, мисля, че от Пловдив дойдоха. И казват "Яви се Левски тук и той иска ти, като негов родственик, да направиш всичко възможно, докато си на този пост, да се намерят костите на Левски". И направиха някакъв сеанс такъв, спиритичен, в който разговаряхме с Левски, и той просто каза, че неговите кости все още се намират, могат да бъдат намерени и да направим всичко възможно. По тази линия, за съжаление, не успях нищо да постигна. На този сеанс стана ли ясно къде са точно костите на Васил Левски? Не, не, не казаха къде са. Просто че трябва да ги търсим и да ги намерим. Значи все още не са унищожени. Една от версиите за неговите кости е, че са унищожени при разкопки. Разкопки, да, да. Но поне тогава така казаха и след това споделих и с проф. Дойнов (б.р.: проф. Дойно Дойнов, председател на Общобългарския комитет "Васил Левски"), а той ми каза: "Виж сега, това са много лични неща – вика. – Ти преценявай какво е правиш". Заинтересувах се така, влязох по дирите на някои хора, но в крайна сметка аз съм бил там една, две, три години някъде председател, след това след мен – друг, на местния комитет, и не можахме да стигнем до някаква истина, да бъдат намерени. Но иначе, във връзка със залавянето, е просто това, което съм чел от историци, от музейни работници. Много, най-различни версии има. Дали е предаден, дали просто лошо съвпадение на нещата се е случило. Имам много литература изписана по това нещо. И то задълбочено изследване. По принцип много се спекулира с личния живот на Васил Левски. Какво пази семейството му? Имал ли е любима Васил Левски, или любимата му е била България и идеята за свободата й? Аз съм чел много. Има от Димитър Кацев-Бурски, който е от село Кочмаларе, Отец Паисиево, откъдето е родом бащата на Левски. Той е написал една пиеса такава – "Васил Левски годеник", където в село Свежен, старото име Арчар, турско, той е бил там и са го сгодили за някаква девойка. И дълго време тя след това даже мисля, че не се е оженила или много след това се е оженила, но той просто й казал, че неговата задача е да вдига духа на българите и той обикаля и не може да остане. Но тази пиеса аз я предадох на гимназията там в Карлово, гимназията е "Васил Левски", 135 години скоро честваха от създаването на тази гимназия. И фактически те правят на 18 февруари вечерта такава възпоменателна вечер, където винаги има някаква пиеса. Но просто те се побояха от тази пиеса, защото, казват, това е нещо лично, автентично и не знаем какви ще бъдат отзивите. Има много слухове, сведения, че той не е бил аскет, такъв абсолютен женомразец, напротив. В комитетите е имало и жени и т.н. Даже са го приемали на нощувка, той практически не е имал, човекът, дом, той е спал у приятели. Та, не знам, и да съм имал някакъв спомен, след като съм прочел толкова неща други, някак са се размили нещата. Има, стига да желае човек да прочете такива неща, има много източници, но се знае, че в Свежен – аз и по други линии съм чувал, че там е имало някаква мома, с която даже той е прекарал там може би един месец, даже повече. А името й знае ли се? Името в тая пиеса го има, ама в момента не мога да Ви кажа точно. А какъв е Вашият първи спомен, когато за първи път са Ви казали, че сте роднина на Васил Левски? И на Вашите внуци кога им казвате, че са прапраправнучета на Васил Левски? Как да Ви кажа, моите родители бяха така да се каже скромни хора, никога не са парадирали, както и аз не съм парадирал с това, че съм родственик, защото такива сме много тук, в Карлово. Като ученик едва ли ме знаеха, тогава, през тези години някак не беше популярно много да си родственик на Левски. По-късно вече братовчедът, когато направи тази среща на родствениците, и почнаха хора да ни канят някой път да кажем някои неща, тогава вече действително взех да си казвам: това действително да си родственик на Левски е голяма отговорност. Трябва човек да няма постъпки, от които да се срамува, че е накърнил паметта на своя родственик. А вече на моите деца по-късно моят братовчед, този, ветеринарният лекар, той прави един филм. Там е и моят син, и той участва в него. Той пък се оказа, че много голяма прилика има неговият образ. Пламен Чардаклиев, нали? Да, Пламен. И този, който снимаше филма, там имаше един барелеф на Левски и постоянно ту даваше Пламен, ту даваше барелефа на Левски във филма. Той е прожектиран и пред такива научни сесии, много интересен, за построяването на къщата на Левски, когато се построява, как е станало точно. На моите деца – просто съм ги уведомил, да зная това нещо и също така да се стремят да бъдат почтени хора, каквито са, доколкото знам, всичките родственици, които познавам, скромни хора, без да парадират. Но когато има някакви мероприятия, винаги се включват – чествания на Левски, помагат с това, което могат, за да бъде честването по-добро, да мине по-добре и т.н. Какво искате да пренесете във времето, нещо важно, съкровено за Левски? Всички знаем от историята какви трудности е преживявал, колко трудно и тежко е живял и как се е врекъл в свободата на България. Ето, примерно, знаем, че с песен е преодолявал трудностите. Нещо, което е останало, а не знаем за него? Аз някъде от близо 20 години вече участвам в един поход – "По стъпките на Васил Левски", който е туристически поход през Стара планина. Описано е, че той многократно, тогава не е имало такива много комуникации, е преминавал Балкана и в зимни условия, и в летни условия, и във всякакви. И сме се стремили да намерим пътеките, по които той се е придвижвал, както е описано в книгите, и всяка година търсим нови пътища. Даже сега се говори, че може да се направи една пътека, да се маркира такава, то сега е модерно да се правят, която да се знае, че по нея сигурно е минавал Левски, когато е отивал от Карлово към Троян, Ловеч и т.н. И в тази връзка всяка година, като се съберем да кажем последния ден от похода – той е около четири дена, винаги правим някаква тематична вечер на тема "Левски“. Водим и ученици с нас. Те разказват, ние разказваме, рецитират. Просто на Балкана, като казваме, че на това място фактически може Левски да е спирал да почива, където сега се намираме. Ние по този начин искаме да станем съпричастни на неговите идеи, да си ги припомним, защото той е бил просто надхвърлил много времето си - все едно че сега ги казва. За чиста и свята република, за народната воля. Той е бил просто свят човек, който е изоставил всичко плътско, в името на духовността, на идеята, която е имал за чиста и свята Република. И за освобождението на България. Изключително сме Ви благодарни, г-н Чардаклиев, за този разказ за Апостола. Много ми се ще да вярвам, че пътеките на Апостола ще ги следваме не само когато има някакъв юбилей около него, а ще ги следваме цял живот, като хора и като нация. Още веднъж много Ви благодаря за този разказ. Аз благодаря и за мен беше чест така да си спомним отново за Левски. И никога да не го забравяме, да бъде едно знаме, по което да се движим в правилната посока. |
виж галерията
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Покажи:Всички | Моите | На приятели
на 19.02.2023 г.
0
Коментарите са на публикуващите ги. Blagoevgrad24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
