©

Хората търсят лекарска помощ заради тревожност, страх или чувството, че получават инфаркт. Затова личните лекари трябва да могат да разпознават симптомите на тревожност и депресия и вместо към многобройни кардиологични или други изследвания и консултации, да насочват пациентите към навременна психиатрична помощ. Това е една от целите на проекта "Подобрени услуги за психично здраве" на

Националния център по обществено здраве и анализи, подкрепен от Норвежкия финансов механизъм.

2000 джипита, психолози и социални работници в момента се обучават на знания, умения и чувствителност за ранно разпознаване на симптомите на депресия, тревожност и рисково самоубийствено поведение. Според експертите от Националния център по обществено здраве 70% от направилите опит да сложат край на живота си са посетили по някакъв повод личния си или друг лекар две седмици преди това. В редица случаи забавянето на вярната диагноза се е оказало фатално.

Сред предупредителните сигнали за самоубийство са продължителна тъга, агресивно поведение или импулсивност, както и липса на енергия, лош сън, загуба на апетит, рязка промяна на теглото. Застрашените хора се чувстват самотни, отхвърлени, изпитват тъга или вина, тревожност, стрес, безпомощност. Най-честите причини за опит за самоубийство са проблемите в семейството и приятелския кръг, раздялата, загубата на близък човек. След тях се нареждат безработицата и финансовите проблеми.

Все по-млади са хората, които посягат на живота си. Само допреди 10 години пълното отчаяние е застигало предимно над 50-годишните българи, сега мъжете са средно на 47, а жените - на 37 години. Дамите правят опити за самоубийство по-често, а всеки десети завършва фатално. Най-рисковата възраст е между 18 и 30 години, а най-уязвимата група са безработните и социалнослабите, младежите със зависимости, самотните възрастни хора.

Между 700 и 900 българи всяка година слагат край на живота си сами, показва още статистиката за последните пет години.

Източник: Епицентър