©

Средната възраст на учителите в детските градини е 59 години, а на техните колеги от училищата е 57

години. Учителите до 30 години са 717 или под 1 процент от останалите им колеги. След пет години - 35 процента от българските учители ще бъдат в пенсионна възраст.

Учителите мъже в детските градини са под 1 процент, 11 процента са в средните общообразователни училища, 30 процента са в професионалните гимназии или педагозите-мъже са около 15 процента в системата на образованието. След пет години те ще намалеят на 9 процента, прогнозират от синдиката.

Децата в детските градини у нас сега са 240 000, учениците са 751 000, а студентите са 273 000. Така от 2000 г. насам децата в детските градини са се увеличили с 20 процента, учениците са намалели с 40 процента, а студентите са се увеличили с 12 процента.

Сега училищата в България са 2 568, като за 15 години са закрити 923 училища или 36 процента от общия им брой, съобщават от синдиката. И допълват, че през 2015 г. детските градини у нас са 1991 при 3249 през 2000 г., което означава, че са били закрити 40 процента от детските ни градини.

Висшите училища са 54, като за последните 15 години са се увеличили с 20 процента.

Според образователния синдикат броят на училищата в България не съответства на броя на учениците, като училищата са с около 35 процента по-малко от средностатистическото европейско съотношение. С двусменния режим на организация на учебно-възпитателния процес в българските училища доказваме, че и ние сме дали нещо на Европа, пък макар и негативно, коментира Юлиян Петров. Той припомня, че затова от Синдиката "Образование" няколко пъти предлагат да има стандарт за училищата.

Броят на педагогическите специалисти, съпоставен с броя на учениците, показва, че в България "сме ощетили" учениците с 55 процента по-малък брой учители, коментират от образователния синдикат. И допълват, че подпомагащите педагогически длъжности са по-скоро мечта, отколкото реалност заради ниското финансиране на образователната система.

Българските учители са най-бедни в Европа, като вече са по-бедни от румънските им колеги, а гръцките учители при най-голямата криза за страната, получават три пъти по-високи заплати от нашите педагози, обобщават от синдиката. В Люксембург учителската заплата е 17 пъти по-висока от българската, а средното европейско възнаграждение на учителите е около осем пъти по-високо от българското.

България сега отделя за образование 3,1 процента от БВП, а за средното образование - по-малко от 2,9 процента, посочват от синдиката. И припомнят, че през военната 1942 г. 10 процента са били парите у нас за образование и то е било втори приоритетен сектор след земеделието. През 1992 г. у нас за образование са се отделяли 6,1 процента от БВП, през 1998 г. - 3,2 процента от БВП, през 2004 г. - 4,2 процента от БВП, а през 2012 г. - 3,19 процента от БВП.

За сравнение от синдиката предоставят данни какво е финансирането на образованието в Европа. В Кипър се отделят 12,6 процента за образование, в Исландия - 7,9 процента, в Дания - 7,8 процента, в Босна и Херцеговина - 6,4 процента, в Холандия - 5,7 процента, в Украйна, при гражданска война се отделят 7 процента, в Грузия - 5 процента, в Испания - 4,2 процента, в Македония - 3,6 процента и в Румъния - 3,7 процента.

Средно за Европа средствата, отделяни за образование, са 5,7 процента, като препоръката е всички страни от ЕС да отделят поне 6 процента за образование, посочват от синдиката. И настояват за увеличение с 20 процента на работната заплата на българските учители.

Недопустимо е трудещите се на просветното поле да дотират държавата, изпаднала в дълбока икономическа криза, за която те не са виновни. Отговорността е политическа. Не може държавата да си позволи повече за образованието да работят "високо квалифицирани работещи бедни", защото отношението към образованието е от огромно значение за бъдещето на страната ни, заявяват от синдиката.