
ЗАРЕЖДАНЕ...
Забравете за сватба в следващите 50 дни | ||||||
| ||||||
Великият пост започва с така наречените "заговезни". В момента се намираме в седмицата преди Сирни заговезни (2 март). Минали са Месните заговезни (на 23 февруари) и месото вече е изключено от менюто според православните традиции. Остават позволени само млечните храни (яйца, мляко, сирене и производните им). Седмицата се счита като преходна и подготвяща тялото за строгия Великденски пост. През уикенда (в неделя) е Сирни заговезни, на който млади и стари си искат прошка по християнски. Според Църковния устав след 3 март вече се забранява блажната храна — месо и млечни продукти. В най-общия случай болните, бременни, малките деца и пътешествениците са освободени от говеене или са на по-облекчен режим. Въздържанието включва отказ от тържества и венчавки. Църковните бракове са забранени не само до 20 април, а чак до Томина неделя (27 април). А, ако някой е на зор за венчило в работен ден, то може да го направи още от Светлата сряда (23-ти вкл.) нататък. Иначе за т.нар. говеене се говори още в Стария завет. Моисей е постил 40 дни и 40 нощи (Изх. 34:28), за да се подготви да получи Десетте Божии заповеди. Пророк Илия след строг пост се удостоил да види Божията слава (3 Царе 18:4 - 13). Като най-велик и най-строг постник е известен свети Йоан Кръстител. Христос се оттегля за 40 дена в пустинята, за да се подготви чрез лишения за своето появяване пред обществото. Повярвалите в Него започнали да постят още от времето на апостолите. Но всеки християнин постел не в определено време, а колкото искал и когато желаел. В ІV век намираме вече указания и наредби освен за съществуващите Велик и Петров пост, още и за Рождественския (Коледен) и Богородичен пост. Четирите поста били пригодени към четирите годишни времена. През Средновековието постите и на Запад са били изключително строги. Правилата там обаче са либерализирани още от папа Юлий III (1550-1555) като "ответен удар“ срещу реформираните църкви, които отхвърлят поста по принцип. Той разрешава употребата на т.нар. "течно месо“- масло, яйца, мляко и производните му. Днес постът в Католическата църква е символичен. Въздържанието от месни ястия е задължително за петъците от цялата година, но през Великия пост то се спазва само два дни - на Пепеляната сряда (католическият пост започва в срядата след понеделника на православния - 5 март) и Разпети петък. На Пепеляна сряда главите на вярващите се поръсват с осветена благословена пепел с думите "Помни, човече, че си прах и в прах ще се превърнеш“. Мнозина от говеещите смятат, че постенето се състои в отказ от блажни храни. Това е само едната страна – телесният пост, който сам по себе си е безсмислен без духовен такъв. Ето как свети Атанасий разяснява смисъла на поста с безценни напътствия: "Преди всичко примири се с врага си, като му простиш от сърце; като видиш беден, не се отвръщай от него, но му помогни с каквото можеш; не завиждай никому; не осъждай никого; не поглеждай с пожелание; не протягай ръце към онова, което не ти принадлежи; не подавай ухо на клевети и лъжливи сведения за ближния си; нека устата ти да са затворени за всичко лошо за твоя ближен; пости с очи и уши, с ръце и нозе, с ум и сърце! Бъди благоговеен във всичко – бъди всякога смирен и кротък. Защото каква полза, ако измъчваш тялото си с неядене, а душата ти се надува от гордост? Каква полза имаме от това да бледнеем от пост, когато побледняваме от завист? Що за добродетел е да не пием вино, а да се опиваме от омраза? Или да не ядем риба и месо, а да изяждаме братята си с клевети? И така, като постим телесно, нека постим и духовно; като очистваме тялото с въздържание от храна и питие, нека очистваме душите си от суетни и нечисти мисли; нека се украсяваме с милосърдие, кротост, смирение, примиряване с враговете, с милост към всички наши ближни. Това е пост, приятен на Бога и спасителен за нас... Пост на отричане от злото, въздържане на езика, въздържание от гняв, отлъчване от похотите, злословието, лъжите и клетвите. Постът, през който липсват тези прегрешения, е истински и благоприятен". Най-краткият е в юдаизма Пост има във всички религии по света. Най-краткият пост е еднодневният в юдаизма - Йом Кипур или Съдният ден, който тази година се пада на 1 срещу 2 октомври. На този празник нищо не работи, а хората си искат прошка. Вярва се, че тогава Бог оценява всички извършени от човека дела през годината и се определя по-нататъшната му съдба. Счита се, че Мохамед също е постил, преди да му бъде разкрито свише съдържанието на Корана. По този случай се чества деветият месец от ислямския лунен календар - Рамазан, който през тази година е от 28 февруари до 29 март. Вярващите спазват строг пост през светлата част от денонощието с отказ от храна и дори вода. След залез слънце обаче е позволено яденото на всякакви храни. Пантеонът с божества в индуизма е огромен, така че винаги има повод за някакъв пост. На някои места девойките се въздържат от храна, за да привлекат идеалния си съпруг, пише "Телеграф". |
Още по темата: | общо новини по темата: 1 | ||
|
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@blagoevgrad24.bg