Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Благоевград
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
| Захари Карабашлиев: Можем да живеем в демократични условия, но да носим тоталитарно мислене | ||||||
| ||||||
"Книгата не се занимава с глобалната картина на войната, а с личната история на младши командир, който влиза във войната, след като е бил студент по право първа година. Това е съдбата на много млади момчета по това време. Отваря се школа, в която тези момчета се обучават за 5-6 месеца. Една от тях е в Скопие, ръководена от Борис Дрангов. Тези момчета са от елитни гимназии, интелигентни момчета, студенти, които с ума си допринасят за развитието на бойните действия“, разказа писателят в ефира на радиото. Още в първата битка главният герой е ранен в гърдите, затова книгата се нарича "Рана“, поясни Карабашлиев. "Това не му пречи да спаси едно 4-годишно дете и да го прекара през фронтовата линия на сигурно място. Започнах проучвания, свързана с концлагера в Белене, с лични истории от моето семейство. Те се разрастнаха в миналото и стигнаха до годината, която описвам в романа. Историята върви назад по много особен начин и не изчезва. Нашето незнание не я зачерква“, напомни творецът. "Чел съм хиляди войнишки, офицерски дневници, писма в подготовката на тази книга. Школниците са били задължени да си водят дневник всеки ден – да опишат всичко, което ги е впечатлило и което са правили. Писането дисциплинира мисълта и те изолира от изкушенията на мига- да погледнеш телефона си, да следиш кой какви ги е изръсил онлайн. Чистотата на празния лист действа и като медитация. Пред мен се откри невероятна картина, близка и далечна в сравнение със сегашната. Техните проблеми – на офицерите и войниците, техните любови са нашите – същите са. Има романтична нишка между главния протагонист и млада пианистка от Музикалната академия в София. Той обаче е мобилизиран и влиза във войната“, издаде част от историята в романа Карабашилев. Разменената кореспонденция между тях е базирана на истинска любовна кореспонденция, на която писателят е попадал в архивите. Най-тежката част от романа е пътят на бежанците от Беломорска Тракия. Българското население, което остава отвъд границите на България през 1913 г, е подложено на мъчения. Обезбългарени са цели села, махали в районите като Беломорска Тракия. "Жени с по 5-6 деца на ръце, старци са принудени да изминат този тежък път. Мъжете са били мобилизирани. Не мога да опиша болката, с която писах тези страници, които представляват една трета от романа. Става дума за бежански порой на път към България. Това може да се определи като прототип на по-късно случилия се арменски геноцид. Един от тримата паши, участвали в този процес, е Енвер паша – след българите от него пострадват и арменците. Той казва – за да нямат българите повече претенции към тези територии, трябва да бъдат изселени. Три години по-късно същата съдба сполетява арменците“, пояснява Захари Карабашлиев. Не можем да затваряме страниците на миналото и няма нужда да го правим, обясни своята позиция Карабашлиев по темата за миналото. "Трябва да вадим поуки и да ги съотнасяме към днешното. Всеки учи от себе си – гледаме назад, какви се били преди 10 г, къде сме сбъркали. Същото е с държавите. Нека се поучим от грешките си“, даде мнението си той. "Демокрацията не е строй – това е демократично мислене и действие. Демокрацията винаги е свързана с обществения интерес. Един тоталитарен лидер също може да направи нещо добро за обществения интерес – например да каже, че на всяко кръстовище ще има обществени тоалетни. Но другите неща, които авторитарно ще натвори, ще бъдат в ущърб на обществото“, каза още писателят. "Не е достатъчно да сътвориш едно добро дело, за да оправдаеш после всичките си останали лоши дела с него. Тоталитарното мислене не е задължително идващо от строя – можем да живеем в демократични условия, но да носим тоталитарно мислене. Мислех, че тоталитарният човек е най-изкривената човешка форма в психологически план. Оказа се, че посттоталитарният човек е също толкова зле“, категоричен е творецът. "Изразявайки ясно моралните си принципи, рискувам хората, които не ги споделят, да не купуват моите книги и да не посещават моите пиеси“, поясни още Карабашлиев. "Досега не съм се обръщал към по-младите читатели – имам много млада аудитория. Учудващо за мен, те реагират много добре на написаното – от "18% диво“ през "Хавра“, та до момента. Не съм желал целенасочено да пиша конкретно на тях, но те харесват творчеството ми и приемат и "Рана“ много позитивно“, каза още събеседникът. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
ЗА НАС:
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@blagoevgrad24.bg
©2009 - CurrentCopyrightYear Медия груп 24 ООД. Blagoevgrad24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Blagoevgrad24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Blagoevgrad24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: