Някои от лечебните заведения, които правят асистирана репродукция, покриват дефицита, като внасят сперма от Дания и Белгия, съобщи специалистът в областта на ин витрото проф. Иван Козовски. Нашият генофонд обаче е много по-здрав и добър и от белгийския, а и от датския особено, след като се има предвид, че в тези страни напоследък емиграцията от трети държави е много интензивна, категоричен бе лекарят. Проф. Козовски подчерта, че вносът на такъв материал от други държави все пак не е забранен.

По думите му в основата на проблема с кризата на мъжки биоматериал за оплождане е промяна в наредбата за донорството от 2008 г., която забранява тази услуга да бъде платена. Дарителят на практика не получава нито стотинка, не му дават дори шоколадче, нито сок и вафли, както се практикува, когато дадеш кръв. Не му се осребряват билетите за пътуване, не му се полага и ден компенсация за отдих от работа, както при донорите на кръв.

При това положение е пределно ясно, че сперма няма. Всяка клиника се справя сама както може, коментира проф. Козовски. Специалистът сподели как самият той като ръководител на една от клиниките за асистирана репродукция във Варна решава този проблем при нужда. Според него мъжете трябва да получават възнаграждение, тъй като повечето от тях са студенти и млади хора, които не са добре платени и всеки лев в бюджета им е добре дошъл.

Други клиники, които все още не внасят сперма от Дания и Белгия, са си направили собствени донорски банки. Към момента в агенцията по трансплантациите са сертифицирани 6 такива кабинета за вземане на сперма, изследването й и нейното съхраняване. Всички те са частни, като 3 от тях са в София, а по една има във Варна, Пловдив и Плевен, разясни Радина Вълчева, председател на сдружение "Искам бебе". По думите й, независимо че са с малък капацитет, техният материал е с високо качество.

Частните банки за сперма сами си търсят и намират донори и им водят регистър.

Със спермата на един мъж могат да бъдат оплодени най-много три жени, обясни проф. Козовски. Изискването е, за да няма в малка страна като нашата кръвосмешения и уродства в резултат на тях, поясни лекарят.

Когато клиниките успеят да съберат повече сперма, годна за оплождане, я съхраняват замразена в дюарови съдове с течен азот при 196 градуса.

Законодателството ни не забранява и износа на мъжки оплодителен биоматериал. Заради дефицита обаче нито една от създадените минибанки към клиниките по асистирана репродукция не снабдява други страни от него.
Пет дни без секс, преди да напълниш чашката
От 3 до 5 дни без секс трябва да изкара мъжът, който иска да стане анонимен татко. Това е едно от изискванията на лекарите, преди да приемат материала на доброволеца в медицинската чашка. Тя се пълни в самата стероидна лаборатория. Идеята е, че колкото по-продължително време той се е въздържал, толкова по-качествен е материалът му. Това означава, че неговите сперматозоиди са по-активни и по-бързо могат да оплодят яйцеклетката. Така се спестяват и разходи на семейството, което иска да има бебе, заченато ин витро. Всеки неуспешен опит за асистирана репродукция се калкулира от клиниките и се заплаща от клиентите, т.е. от двойката, която иска дете, дори неосъщественото оплождане да е заради некачествен материал на донора. Затова лечебните заведения правят и спермограма на получения донорски материал, от която става ясно какви са оплодителните му способности. За да бъде одобрен, донорът не бива да е пристрастен пушач, да пие малко, не всеки ден, и да не приема наркотици, тъй като тези вещества правят сперматозоидите лениви. Повечето клиники настояват донорът да дава материал на място, но някои допускат и да го занесат. Той обаче не бива да е престоял повече от час и половина в чашката, нито пък да е бил на студено.

Закъсахме и за яйцеклетки

Освен за сперма за оплождане по метода ин витро в страната ни има и остра криза за яйцеклетки. Те са необходими при двойки, в които жените имат проблем с яйчниците, съобщи председателят на сдружението "Искам бебе" Радина Вълчева. По смисъла на Закона за трансплантациите на органи, тъкани и клетки женският биологичен материал също не се заплаща на донорите. По мнението на експертите от неправителствения сектор това е и основната причина да няма достатъчно дарители. За последните 2 г. те са около 30, като най-много са отзовалите се на кампания, организирана от сдружението.

За разлика от сперматозоидите, които могат да бъдат внасяни от чужбина, яйцеклетки не могат да се транспортират, разясни Вълчева. Самото им вземане от жената става в лабораторни условия, като оплождането се прави още същия ден. На донорите им също не се покриват заработките за тези дни и транспортните разходи, ако са от друг град, поясни Вълчева.

Източник: в. "Монитор"