"Евроатлантическо лицемерие"? Когато преди 20 години в Англия гледах тоалетните за хора с колички във всяка кръчма и клуб, не можех да си спомня за такава екстра из териториите на бившия Варшавски договор. А тогава не бяхме нито в НАТО, нито в ЕС. Рампите пред училищата и учрежденията също ми се губят нещо в спомените преди 89-та. Разбира се, където има масови спартакиади, не може да има хора с недъзи, те трябва да са скрити, нали?

Нали за това дадох примера със силиконовите калъфчета за цигари: прикриваш гледката, но не отменяш ефекта. Същото ще стане и тук: заличаваме една дума, за да я заменим с други три. Но нито хората с увреждания ще изглеждат по-красиви или по-трудоспособни, нито това по някакъв начин ще направи съществуването им по-лесно. Паркоместата отредени за тях са редовно заети от друг вид инвалиди. В много блокове и кооперации няма абсолютно никакви услови за инвалидни колички. И като споменах колички, как ще ги наричаме от днес нататък?! Количка за хора с увреждания ли? Типично евроатлантическо лицемерие. Съпричастност, толерантност, дрън-дрън. Направете нещо за тези хора да се почувстват такива. Това е напълно достатъчно. Красивото съжаление проблеми не решава.

В коментара ми няма "радост", а облекчение с елемент на досада от закъснялото премахване на една несправедливост. Тук не става дума за интелигентност, а за съпричастност. Да, думата ще остане в речниците, както и думите "садист", "педофил", "содомит", защото речниците включват целия корпус на езика - и красивото, и грозното. Важното обаче е, че тази обидна дума няма да се използва като обръщение и няма да жегва тези хора всеки път, когато са длъжни да се занимават с безкрайните документи, свързани с тяхното състояние. А още по-важното е, че тази дума няма да се използва от всички нас. Как може да се очаква от една държава да има адекватно отношение към хора с проблеми, ако всеки един от гражданите на тази държава охотно приема, че те са НЕВАЛИДНИ и нямат място в обществото? Държавата не са извънземните, Великата порта, Брюксел, Москва, Киншаса, държавата се прави от всеки един от нас.

Звучи комично от автора на изречението "По-скоро проява на политически цинизъм." Популистки говорят политиците, а аз пиша за гражданската отговорност и отношение. Или бъркате коментарите, или значението на думата.

Звучите популистки и политически.

Ентусиазъм? Другия път когато някой познат ми каже "чак не е за вярване, че днес автобусът до училището на дъщеря ми дошъл навреме", да го попитам ли защо е толкова "ентусиазиран"? "Инвалидите" са си заличени като нормални членове на едно общество, когато всеки ги нарича с тази дума. Начинът, по който човек се обръща към някого, е израз на отношението му - един казва "татко", друг "дъртия". Начинът, по който едно общество нарича хора в беда, показва какво всъщност мисли всеки един за тях. Как може да има грижа и солидарност с тези хора, ако официално ги наричаме невалидни?! Или политиците и държавата са някакво абстрактно тяло в небесата, което няма нищо общо с нас? Мисля, че е цинизъм човек да е съгласен с една несправедливост и реално да нарича хора в колички невалидни за обществото, но да си измива ръцете с други. Първо е езикът - за да избиеш милиони цивилни, първо внушаваш на говорещите езика, че те са "нечовеци", "подчовеци", "долна раса" и след това отношението и действията бързо-бързо си идват на място.

За тях си знаем, че са малоумни, но ще е забавно и най-вече правилно и самият закон да ги оприличава на такива. :) Иначе думата "disabled" се превежда по няколко начина и освен "неспособен", значи още и "осакатен", т.е. нещо като това, което ти написа, но обобщено с една дума. Обаче, както българите се дразнят на думите "осакатен" и "сакат" (считат ги за обида), така и в САЩ в последните години избягват употребата на "disabled", макар че преди години там именно тази дума я бяха възприели на мястото на "invalid" с цел да не звучи обидно. В някои англоезични страни все още се употребява "invalid" и хората не се обиждат от това.