
ЗАРЕЖДАНЕ...
Заливането с киселина не е отделен вид престъпление в ЕС | ||||||
| ||||||
„Причината е, че дълго време този тип престъпления се смятаха за изчезнали от континента Европа. В последните няколко години обаче наблюдаваме тяхното увеличение в страни като Швеция, Холандия, Белгия, Норвегия. Да вземем например англичанката Кати Пайпър, модел и телевизионна говорителка, залята с киселина. В Гренобъл, Франция през декември миналата година срещу млада жена беше извършено същото посегателство. Във Великобритания е създаден специален отдел към прокурора на кралството, третиращ това престъпление. Не трябва да пренебрегваме факта, че това се случва на територията на Европа", заяви в доклада си Мария Неделчева. По думите й, дълго смятаното за „престъпление на страстта", днес в Европа е част от нова категория престъпления, т.нар."престъпления на честта". Няма никаква чест обаче в престъпленията на честта. Те имат една цел-да обезобразят жертвата и по този начин да я маргинализират в обществото. Докладът от юли 2009 на Джон Остин в Съвета на Европа открито поставя въпроса за увеличаването на броя престъпления в Европа и за наказанията, които да отговарят на тежестта на престъпленията. Исканията са две: този тип престъпления да бъдат смятани за специфични и да бъде създадена отделна категория за тях и заливането с киселина да се третира като утежняващо обстоятелство за крайната присъда. Предвижда се тези престъпления да бъдат вписани в европейската конвенция като най-тежка форма на насилие над жените. Има искане за откриване на телефонна линия за помощ във всяка една от държавите-членки и на този етап е изключително важно да се обхване етапа на т.нар.заплаха, защото не се обръща внимание още когато нещата са на етап заплаха, информира присъстващите на кръглата маса Мария Неделчева. Друго искане е, при по-тежки случаи да се дава нова идентичност и ново име на жертвата, когато специалистите или самата жертва декларират за необходимо това да се направи. Българският евродепутат обяви, че на ниво европейски институции не съществува текст, който да третира само този тип престъпление. Единствената директива, която се отнася за него е с основен обект осигуряване на убежище на жени, идващи от трети страни. „Трябва обаче да отбележим, че за първи път имаме комисар по правата на човека, който е Вивиан Рединг. Факт е, че комисията по правата на жените имаше своя дял при задаването на въпроси при изслушването на г-жа Рединг. Тя ясно заяви тогава, че ще се бори със всяка форма на насилие над жените. Това обаче остава в перспектива, защото в момента нямаме документ, на който можем да се опрем", уточни Мария Неделчева. Оказва се, че страната, която е обърнала специално внимание на проблема е Белгия. В резолюция от април 2008, белгийския сенат поставя открито въпроса, отбелязва нов контекст за разглеждане на проблема и дава насоки за бъдещи действия. Сред тях са изготвянето на национален план за борба с насилието над жените; мерки за превенция и развитие на гражданско съзнание като по-добър обмен на информация между социалните, правосъдните, медицинските и полицейски органи; обучителен курс за магистрати, служители от съдебната система и полицаи; диалог с неправителствените организации и повече информация за населението, обучителни програми в училищата за равенство между половете, психологическа помощ и реинтегриране на жертвите в обществото, много повече средства и правомощия на отделите за етап „заплаха". Резолюцията препоръчва и контрол върху продажбата, разпространението и употребата на киселина, както и ускорена процедура за наказания. „Дълго смятаната за незасегната от проблема Европа се оказа пред предизвикателството да се произнесе по него, отчитайки новите реалности. Вземането обаче на законодателни мерки е първа стъпка в разрешаването, но не е решение само по себе си. Безразличието в общественото мнение и липсата на информация са много по-страшни", заключи Мария Неделчева. |
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@blagoevgrad24.bg