Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Благоевград
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
| Зам.-министър Наталия Митева: Проект на Наредба за стандарт в качеството на образованието ще бъде представена за обществено обсъждане | ||||||
| ||||||
От началото на тази година бяха увеличени учителските и директорските заплати, на непедагогическия персонал - също така. И това, разбира се, е добра новина, защото исторически сме били свидетели на много учителски стачки, на подценяването на тази професия, което разбира се, няма как да се отрази добре на образованието. В същото време, резултатите миналогодишните на PISA влязоха в новините и то за дълго време като тревожно и постоянно влошаващо се състояние на българското образование. А пък националните външни оценявания, според изследване на Института за пазарна икономика показаха, че извън столицата успехът е дори под 3. Това доведе до едно искане в края на миналата година от 25 бизнес организации за незабавни реформи в образованието. БЕСКО (българската предприемаческа асоциация) дори направиха конкретни предложения, “Заедно в час" - също. Така че сега разговаряме с Наталия Митева, която е заместник-министър на образованието и науката, а самата тя е завършила няколко изключително престижни световни университета. Здравейте, г-жо Митева, благодаря Ви, че приехте поканата. Здравейте, и аз благодаря за поканата. И се радвам, че можем да поговорим за тези изключително важни теми. Категорично, какво е мнението на Министерството на образованието и науката, трябват ли наистина генерални реформи в българското образование? Започвайки от там, откъдето вие тръгнахте - увеличаване на учителските заплати и какви са нашите резултати успоредно с това. Първо, изключително важно е и е добър знак, че качеството на образованието или нашите резултати вече са фокус на внимание, че говорим за това какъв е крайният ефект от образованието и това като процес е изключително позитивно. Другото, което е позитивно е, че с увеличаването на учителските заплати в последните близо 10 години, което е една устойчива тенденция, за да достигнат до едно достойно, прилично ниво, спрямо средната за страната. С това даваме знак, че учителската професия е една от най-важните в страната. Недостойно е хората, които образоват и възпитават бъдещето на нацията да не са заплатени или в социалната йерархия да не са високо. И с всички програми за подкрепа на учители, квалификация на учители, с отново казвам знаковото повишаване на учителските заплати до този момент, всъщност ни дава точно този сигнал. В момента се коментира в публичното пространство една графика, представена от една от неправителствените организации, заплатите вървят нагоре, а резултатите условно вървят надолу. Бих искала да кажа тук няколко неща, които в никакъв случай не са оправдание, а са по-скоро аналитични на база на това, какво ние идентифицираме като ключово в последните месеци, откакто сме дошли в тези си роли. От една страна ясно е на всички, че образователната система е силно консервативна и се променя, но с бавни темпове. Ние сме идентифицирали цели въз основа на това какво се прави и в други държави, и анализът за случващото се тук. Кои са ключовите елементи на промяната, които водят към крайни резултати - резултати на учениците, повишаване на техните образователни параметри, благополучие, благосъстояние, участие и мотивираност. И един от тези фактори са разбира се, са учебните програми. Другият е въобще стандарт за качество. Какво е това качество, което да следим, да мерим. Това е много ключово. И съответно да финансираме. И редица други, свързани с подкрепата на учители, образованието на бъдещите учители във факултетите по педагогика и квалификацията на действащи текущи учители. А има ли вербализиране на промяна в целта. Защото мнението на всички, които са вътре в системата и ние като родители го знаем, че сякаш съвременното българско образование се стреми да направи децата апарати за изстрелване на готови отговори, а не хора, които имат умения да мислят, да анализират и взимат решения. Тоест, тези меки умения, характерни за XXI век, сякаш остават на втори план зад това, просто да се знаят верните отговори, без да се мисли. Имаме ли такава промяна в целта на българското образование? Имаме и тя отдавна се вербализира. Българското образование цели, и по закон е така, и по нормативна уредба, и във всички визии и стратегически документи много ясно е записано, че ние целим да подготвим кадърни, можещи млади хора, чиито най-добър потенциал се развива индивидуално спрямо техните възможности и спрямо техните желания. Това обаче, което е важно за промяната, е как да направим това? И всъщност, една от ключовите ключови промени е в учебните програми - какво изучават децата и колко? Едната промяна, която беше по-бърза и се направи още в рамките на изминалата година бе започнала 2 години по-рано и това е така нареченото олекотяване на учебните програми. Със Закон 2016 г. много материал слезе по-надолу и за всички от нас, които имат деца в образователната система, и които минават през мелачката на 7-ми клас, знаят много добре колко е стресиращо това за учениците и за целите семейства. Така че тази промяна бе направена, тя бе започната от по-рано и така да се каже поприключи. Но по-същественото предстои и вече се работи. И тази е парадигмената промяна в учебните програми. Там, където ние искаме да ги ориентираме още повече около умения, практически умения за живота, умения по всеки предмет и направление - компетентности, знания, умения, нагласи. Това е посоката, в която се движат учебните програми в цял свят, заедно с методите на преподаване, тоест, как организираме учебния процес като учители. Как изграждаме едно образователно преживяване, в което ученикът сам търси отговори, решава проблеми, свързани с живота до които може да се докосне, които може да намери за релевантни, а не наизустява знания и после да го възпроизвежда. Как оценяваме целият този процес? Ето това е голямата промяна върху която работим. Точно така, как е измерима тази промяна? Как ще се визуализира тя? В учебниците, в учебните планове, как ще стане? Разкажете ни. Да, програмите са това, което трябва да се промени най-вече и работим точно така в цялото училищно образование, като ние работим заедно с международни организации като тази, която прави РISА, това е Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, Световната банка, редица международни експерти, за да въведем така нареченият компетентностен подход. Или къде и как да могат да се интегрират предметните съдържания между различните предмети, за да могат да се отворят възможностите за работа по големи теми, големи въпроси, проекти, проблеми. Другото изключително важно е как оценяваме учениците. От PISA виждаме, че част от проблема, който PISA е глобалното изследване на 15-годишните, с фокус 2022 г., резултатите от които излязоха 2023 г., фокусът беше математическата грамотност. Там виждаме, че българските ученици много знаят, знаят, но не могат да приложат тези знания. Ето това е проблемът. В тази посока трябва да се върви. И разбира се, когато външните ни оценявания 4 - 7 - 10 - 12 клас, особено от 7 до 12 клас, когато те изискват от учителя и ученика да вървят към повече знания и възпроизвеждане на знания, това няма как да се промени. Така че ние поетапно въвеждаме, започвайки с 10-ти клас, възможност самите въпроси да са повече ориентиране към можене, а не към знаене, да се приближават малко повече към формата на PISA. Не за да преподаваме формата, а за да можем да завъртим цялото преподаване и учещия към това да прилагаме знанията в конкретен контекст. Това е точната цел. И поетапно ще бъдат, да, ще бъдат разбира се, променени другите формати внимателно, с най-голямо внимание към този в 7-ми клас, тъй като той е много определящ. И лека-полека, ще се предоставят такива ресурси на учителите, за да могат в текущите изпитвания, оценявания, и в текущото преподаване, да въвеждат и такъв тип въпроси, такъв тип задания, така че да вървим в тази посока изобщо. Тоест, още от следващата учебна година, есента на 2024 г., в учебниците за 10-ти клас, в материала за 7-ми клас ще има промени в посока за прилагане на тези знания и умения, а не толкова за излагането им механично. Финално да ви попитам какво се случва с тази Наредба за единен стандарт в образованието, която ще позволи на училищата да си правят самооценка, и когато говорим за качество на образованието, това да значи едно и също нещо навсякъде? Изключително важна Наредба за качеството, тя трябваше да бъде приета още с приемането на новия Закон за предучилищно и училищно образование 2016 г., но беше забавена. Това е една тема, която би отприщила много други промени. Сега, в последните месеци ние се заехме ударно с тази тема. Имаме проект на такава Наредба за качество и тя ще бъде предоставена за обществено обсъждане в следващите дни. Ключово е да дефинираме какво е качество и да предоставим инструментариум на училищата да се самооценят първо, за да видят какви нужди имат и в рамките на учебните години да предоставят на учителите си съответните обучения, квалификации, подкрепа, ментори и т.н., за да може да се вдигне именно това качество. И много важен тук, по отношение на самата парадигма на това, което търсим, това не са само оценките и оценяването на знания и на умения, а също така и благополучието на учениците и социално-емоционалните им умения. Меките умения на XXI век, и въобще социално-емоционалното учене. Ключово е това ние да имаме ученици, които искат да бъдат в училище, а когато те искат, когато са жадни за това да участват в образователния процес, тогава резултатите са много по-лесно постижими. Така че с тази Наредба, ние така да се каже натискаме в ключови точки на образованието и се надяваме когато апробираме и успеем да я въведем масово след една учебна година, измерването на качеството, да можем поетапно да можем и да финансираме вече именно там, където се работи на много високо ниво, независимо от контекста. Всъщност, последно качеството трябва да е контекстуално определено, тоест училищата, които работят в много трудни региони, това ще се взима предвид в измерването на това как се справят те, откъде идват техните ученици и в каква среда растат. Това ще бъде наистина ключово, защото има голяма неравноделност в образованието и неговото качество между София, големите градове и другите части на страната. Реформата стартира от тази година, на много нива, включително се готви за обществено обсъждане Наредба за стандарт в качеството на образованието. Всичко това обобщи Наталия Митева, заместник-министър на образованието и науката. Благодаря ви, този разговор е важен и със сигурност Радио “Фокус" ще го продължи. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Буря връхлетя Благоевград
15:49 / 06.09.2024
Мъж едва не изгоря в изоставени лозя край Сандански
09:13 / 07.09.2024
Благоевград отбеляза тържествено 139-годишнина от Съединението
13:12 / 06.09.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
ЗА НАС:
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@blagoevgrad24.bg
©2009 - CurrentCopyrightYear Медия груп 24 ООД. Blagoevgrad24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Blagoevgrad24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Blagoevgrad24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: