"През последните 10 години променихме своите градове и сега имаме шанс да покажем това на Европа", сподели тя. 

Николова припомни, че със средства от  "Регионално развитие" до 2015 година по проектите за интегриран градски транспорт в седемте най-големи български града са подменени 256 автобуса, тролеи и трамваи с нови и по-екологични. Изградени са и 115 км велоалеи, с които е поставено началото на алтернативната градска мобилност. Общата инвестиция в тези дейности е 413 млн. лв.

В програмния период до 2020 година инвестициите по тази линия ще продължат. С 237 млн. лв. от ОП "Региони в растеж" ще се наградят проектите, като основната цел е по-голям мащаб на всичко постиганото до момента.

Що се отнася до председателството на Съвета на ЕС в ресора на МРРБ, то Николова подчерта, че основният акцент ще е върху политиката за балансирано развитие на регионите.

"Министерството има две основни функции - проследяване на политиката на ЕС в градското развитие и териториалното сближаване. Това е третият основен стълб на кохезионната политика и получава 1/3 от бюджета, с който разполага ЕС. То означава по-слабо развитите държави да настигнат по-развитите", отбеляза Николова. По думите й до 2020 година България разполага със 7,6 млрд. лв. от структурните фондове, които са насочени именно в проекти и инициативи за териториално сближаване. 

"България ще защитава политиката за полицентрично развитие, което значи да спрем миграцията в по-малките градове и да помогнем за развитието на регионите", каза зам.-министърът. В ЕС над 70% от населението е концентрирано в големите градове, които получават и най-голямо финансиране и се превръщат като основни центрове на растеж и развитие. "За нас обаче по-справедливият модел е по-балансирано развитие на територията с подкрепа и на по-малките градове, което ще даде по-добър ефект за развитието на регионите", отбеляза Николова. Моделът, който България следва е за подкрепа за инвестиции по линия на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г. в 67 града, които получават финансиране за промяна облика на градската среда, енергийна ефективност, подобряване на социалната, културната и образователна инфраструктура и др.