Според статистиката 2862-ма лишени от свобода се трудят зад решетките, докато изтърпяват присъдите си. От тях 1391 обаче са работили доброволно и затова не са получавали заплати, но пък изработените дни са приспадани от присъдите им, обясниха от правосъдното министерство. 

По закон два работни дни на всеки затворник се броят за три излежани в килията. Останалите 1471 пандизчии са работили срещу заплащане, като от техните присъди също се намаляват дните, в които са полагали труд. 

Според данните на ГДИН средната месечна заплата, получавана зад решетките, е в размер на 45% от минималната работна заплата за страната, или около 189 лв. Т.е. средно един затворник е получавал чисто около 2268 лв., сочат още данните на правосъдното ведомство. Всъщност тези пари не са чистата сума, която достига до лишените от свобода. Голяма част от тях са осъдени да плащат кръвнина за извършените извън килията зверства или обезщетения по различни дела. Затова месечните им възнаграждения също подлежат на запор, като от тях по закон се приспадат до 2/3, които да отиват за погасяване на дългове към жертвите им или за изплащане на издръжка за децата им. Нормативната уредба обаче не поставя лимит за задълженията към хлапетата на затворниците, така че може лишен от свобода да се окаже с 0 лв. заплата, ако има задължения към бившата си съпруга и децата им. Точна статистика за запорите на затворниците няма, но средно половината от тях се оказват годишно със замразени заплати.

"Полагането на заплатен общественополезен труд е средство за превъзпитание на осъдените и за създаване и повишаване на тяхната професионална квалификация. На лишените от свобода се осигурява подходяща работа, при възможност съобразно техните предпочитания", уточняват от МП.

Кой ще работи зад решетките, решава администрацията на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие. Половината от работещите пандизчии са заети в рамките на разкритите работни места в Държавно предприятие "Фонд затворно дело". Затворниците, които имат право на труд, изкарват допълнителни доходи, като изработват дограми, каси и други подобни изделия. Част от лишените от свобода, които изтърпяват наказанията си при лек режим, дори работят като строителни работници по външни обекти. Другата част от работещите затворници пък са ангажирани в обслужващата и комунално-битовата дейност на затворническите заведения. Те се занимават с приготвянето на храна за лишените от свобода, почистване и ремонтиране на пандизите и грижа за дворовете на затворите.

Ежегодно министърът на правосъдието, по предложение на главния директор на ГДИН, утвърждава щат на длъжностите, заети от лишените от свобода в обслужващата и комунално-битовата дейност, който не може да надвишава 10% от средносписъчния им състав за съответния затвор или поправителен дом.