© БНР | Дълговете на здравната каса към болници в Европейския съюз са вече 175 млн. лв., става ясно от стенограма на заседание на надзорния съвет на НЗОК. Касата не може да ги покрива и се обмисля вариантът да се искат средства от държавния бюджет, тъй като очакванията са задълженията да растат и да се просрочват. Последно от касата бяха съобщили през есента, че дълговете са 146 млн. лв. Голямата част от тях са за спешно и неотложно лечение на българи в ЕС.Според европейските директиви НЗОК е длъжна да плаща както планово лечение на осигурени в България - в случаите, когато то не може да се осъществи у нас, например поради липса на апаратура или специалисти, така и за спешно и неотложно лечение с т.нар. европейска здравна карта. Според бюджета за тази година НЗОК разполага с 60 млн. лв. за тази пациенти. Разходите обаче са по-големи, дълговете са трупани с години и общо задълженията вече са 175 млн. лв., като касата тази година ще покрива само стари, по които вече текат лихви. Периодът за връщане на сумите на чуждите клиники за лечение без лихва е 18 месеца и НЗОК изобщо няма да може да покрива дългове, на които още не е изтекъл безлихвеният период, дори няма да се покриват и задължения, по които тази година започва да се трупа лихва.
Освен това от касата очакват преразходи по лечението и у нас тази година, затова според председателя на надзорния съвет и зам.-министър на финансите Кирил Ананиев няма особени шансове догодина НЗОК да има повече пари за европейските си дългове.
60-70% от разходите са за българи, получили спешна или неотложна помощ в ЕС - след инфаркти, инсулти и катастрофи. Те постъпват за лечение в местните болници, а след това НЗОК трябва да възстанови средствата, начислени по цените на европейските клиники, т.е. много по-скъпо, отколкото се плаща у нас. През 2015 г. за спешно лечение са постъпили около 47 000 иска от чужди клиники. Около 20 на сто от разходите са за българи, които живеят в ЕС, но са осигурени у нас - например дипломати. Най-малък е разходът за планово лечение. През 2015 г. за такова в ЕС за заминали 477 души по линия на касата.
От НЗОК припомнят предложението си държавният бюджет да покрива целево поне част от тези разходи, защото те произтичат от задълженията на държавата като член на ЕС. Досега то не е прието и касата плаща за лечение в ЕС само от здравните вноски. Идеята е за тази година да се искат допълнителни 70 млн. лв., с които да се покрият дълговете, за които настъпва падеж.
От касата посочват, че макар и малък процент, има българи, които работят в ЕС, често и нелегално, но плащат дължимите си вноски тук, за да получат европейска здравна карта. Тя е със срок 1 година, т.е. веднъж издадена, гарантира, че пациентът ще получи помощ в ЕС, тъй като е осигурен тук и НЗОК ще плати. Българите обаче спират да плащат вноските си тук, но се лекуват безплатно там, където работят. По данни на касата това са 1-2% от случаите.
Бавенето на плащания към чуждите клиники може да доведе до отказ да се приемат българи, за които се очаква да плаща НЗОК. Освен това след скандалите във фонда за лечение на деца все повече деца се пренасочват за финансиране на планово лечение към касата, а не с бюджета на фонда. Липсата на доверие у чуждите болници към НЗОК може да попречи на лечението и на тези деца.
Дълговете към чужди болници едва ли ще са приоритет на касата, тъй като и тази година се очаква преразход в бюджета за плащания в България. Според Кирил Ананиев той ще е поне 70 млн. лв. за болнична помощ. В момента НЗОК сключва договори с болниците за 2016 г. и до края на годината е разчетено на болниците да се плаща 97% от това, което им е платено през първото тримесечие, т.е. има намаление с 3%. От началото на годината до април средномесечният разход за болниците е около 106 милиона лева, а до края на годината остават по 97 милиона лева месечно.
Източник: в. Сега |