© Blagoevgrad24.bg

Имам чувството, че някой иска да ни ликвидира, за да може да влиза отвън стока, допълни той.

Проблемът при производителите е, че в България сектор "Плодове и зеленчуци" е много ниско субсидиран. При нас субсидиите от себестойността са 3%, докато при другите колеги стигат до 30%, допълни Слави Трифонов от Съюза на градинарите.

Владимир Иванов, председател на Държавната комисия за стокови борси и тържищата, отрече производителите да са притискани:

"Няма притискане, това е пазар, който има нормални конкурентни взаимодействия, не може да се говори за притискане".

Според Иванов не може да се говори и за ниски изкупни цени:

"Много е важно нашият производител как предлага и какво продава, каква търговска практика приема. Ние имаме един проблем в България, че работим разпокъсано и сме дребни, и трябва да се сдружаваме. Нашите производители трябва да проумеят, че трябва да се сдружат и да излизат заедно на пазара, съвместно да търсят по-добрата търговска практика".

Причините за високите цени на доматите на пазара не са в производителя. От него доматът и краставицата излизат на минимални цени, заяви Огнян Златев.

"Краставицата в момента от рампата на производителя излиза на 1,20 лв. - 1,30 лв. - на пазара е 3,00 лв. - 3,10 лв. Колко пъти е завишението и защо се допуска това завишение, при положение, че ние не можем да продължим да работим, тъй като себестойността на краставицата или на домата е такава, че не можем повече да слизаме надолу, на пазара има двойно и тройно по-високи цени".

Поскъпването от производителя до пазара не е на ниво производител, смята също Слави Трифонов. Според него най-рязък е скокът между цената на едро и на дребно.

Според Владимир Иванов е несериозно да се говори за десет пъти поскъпване на стоката от производителя до пазара.

"Последните 6 години от 2012 година до сега, вариацията по това време на цената, защото доматът е силно сезонна стока, е между 2,00 лв. и 2,19 лв., като е стигал стойност през 2014 година - 2,45 лв.

Аналогично е положението и за миналата година през същия период, но като сезонно колебание е едно и също. Тези 10% са зависи за кое качество. Десет пъти означава бомбастични сезонни колебания, които не сме наблюдавали на пазара. Пазарът е доста балансиран, доста спокоен, друг е въпросът каква е структурата на стоката - колко е българската, колко е вносната".

На пазара вече има български домат, който е с много добро качество, но за съжаление цената му е доста висока и затова се налага по-широко потребление на вносната стока от Турция и Гърция, каза Нина Михайлова, експерт от Българска агенция по храните съобщи.

Какво да гледаме, когато избираме един домат?

"Това, че доматът е мек, не означава, че е некачествен. Това е сортово разнообразие на домата. Важното е да бъде чист, да не бъде повреден, да има подходящия аромат за домата. Много е важно месестата част на домата да бъде сочна, да няма вдървесяване около плодната дръжка, да няма наранявания, да няма следи от болести и неприятели, които влошават вкусовите качества на доматите, обясни експертът.

Петя Радева, една обикновена производителка на домати в сливенското село Крушаре, разказва за усилията, които изисква земеделския труд.

Петя Радева е завършила хореографското училище. Но от 10 години се занимава вместо с танци, с домати. Има оранжерии в сливенското село Крушаре. Не плаща на прекупвачи, а сама продава стоката си.

Тя казва, че все още няма български домати на пазара, масово са гръцки, краставиците също. Според нея българските производители не могат да се мерят с цените на гръцките.

За да се задържи на пазара, Петя започва работа в 6:00 часа и се прибира в 8:00 часа вечерта. На пазара в Сливен е по 12 часа на ден. Най-тежките месеци за нея предстоят:

"Започва пръскане, наемане на работна ръка, връзва се. Доста са разходите. От януари като започне да се отглежда разсадът - до юни. Това са шест месеца много пари и труд", разказва Петя Радева.

Дали парите и труда са отишли на вятъра, ставало ясно после. Петя твърди, че са имали тежки години, в които едва са оцелели. Все още не знае дали тази ще бъде добра.

"Това може да се каже като започнем да берем. Тогава започват и болести, вредители. Масово влезе молецът преди две години с този внос. Това е много разходи, борбата с него е почти невъзможна. Допусне ли се да влезе, удря 100% от реколтата".

Петя признава, че рискът е голям и всяка година е борба за оцеляване. Казва, че за нея и семейството й няма път назад, защото са инвестирали много средства и най-хубавите си години.

"С много труд живеем, покриваме си разходите. Страх ни е да прогнозираме нататък какви цени ще има", споделя Петя.

Тя и съпругът и не са почивали от години. Казва с усмивка, че единственото време, което "краде", е за любимите й народни танци.