Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Благоевград
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
| Жюстин Томс: Българските деца са на първо място в Европа по възраст, на която влизат в интернет | ||||||
| ||||||
Здравейте. Благодаря за поканата. Успяхте ли да се запознаете с "Дигиталната раница“ и възможностите, които тя дава? Да, разбира се. Това е проект, който отдавна чакаме, поне хората от моята сфера и също модерните родители. Така че се радвам, че вече правим още една крачка напред към малко по-съвременна форма на образование и на връзка между училището и родителите. Всъщност, през последните години се появиха доста платформи, които използват различни модели, чрез които да ангажират децата, и определено те са успешни. Но сега виждаме как Министерство на образованието и науката се ангажира, и то много високо ниво да направя една цялостна платформа. Резултатът според вас какъв е? Според мен резултатът е обещаващо и добро начало на всичко, което виждаме до момента. Крайно време е наистина да се въведат малко повече модерни технологии от една страна, за да могат децата, ние знаем, че те много често не че не искат да учат, но това едно ново поколение деца, което израства с дигиталните технологии, това е поколение деца, което расте с телефона в ръка от много ранна възраст. Аз съм член на Националния съвет за безопасен интернет и по нашите данни изследвания българските деца са на първо място в Европа по години, възраст, на която влизат в интернет. Изключително рано – за момента две-тригодишните деца вече имат в България отдавна дигитални устройства в ръцете си, и всъщност родителите им също са достатъчно модерни и на придирчиви, и според мен с този инструмент ще се даде възможност много по-лесно да общуват учителите, училището като институции и родителите, пък от друга страна самите деца ще се чувстват една идея по-уверени. Като че ли винаги когато има новости, промени в едно общество ние реагираме в две насоки: от една страна или се съпротивляваме, или приемаме и се адаптираме. Тъй като годината беше годината на изкуственият интелект и говорехме толкова много, затова в общи линии това бяха и насоките, които дадоха много от нашите събеседници по тази тема, но това като че ли важи много и за технологиите, чрез които децата преоткриват света по техния си начин. Едни родители забраняват изцяло, ограничават, други – какво правят? Вие как действате спрямо вашите деца? Всъщност, двете крайности не са добри: нито пълната забрана, нито пълното разрешаване на всичко, защото знам, че забраненият плод е най-вкусен. И всъщност това, което виждаме, например родители, които не дават да кажем сладко, никакво сладко на децата си, и след това децата като влязат в определена възраст се опитва да наваксат. Същото е и с технологиите. Още повече, че са с технологиите е специфично – децата се стремят да не изостанат спрямо връстниците си, което не е добре. От друга страна безконтролното ползване на технологиите също не е добре. Аз лично и като университетски преподавател, и като родител по-скоро не забранявам, но слагам някакви граници. Примерно на студентите ми дори разрешавам да използват изкуствени интелект ChatGPT, защото това също е проверка да видите до колко биха могли да го използва. Защото в крайна сметка всяка една от тези технологии без човека зад нея не струва нищо. Така е наистина и като че ли е важно да се адаптираме, а не да се съпротивляваме. Абсолютно, да. Защото процесите няма да спрат. Ние виждаме тези огромни технологични скокове, които се случват, особено тази година с навлизането на изкуствени интелект. Самите учени, които го разработваха, смятаха, че това като процес, което виждаме тази година, ще се случи след около 30 години, реално то се случва днес. Така че всяка съпротива е риск да изостанем технологично, което не искаме нито за себе си, нито за нашите деца. Така е. Интересно е да кажем през вашия поглед как изглежда образователната система. Кои са най-сериозните проблеми, които е необходимо да се решат в основното образование поне? България е страна на противоречията – от една страна имаме огромни успехи на наши ученици математици и физици и т.н., единични на международна сцена, от друга страна за жалост, имаме и доста изоставане на, ако мога да кажа така: средностатистическото дете по някакъв начин или пък много училища, в които за жалост модернизацията е поизостанала. Това, което видяхме в последните години, е едно голямо наваксване с материалната база. Всички училища бяха санирани първоначално, после бяха вкарани компютри в училище, в класните стаи, мултимедии и т.н. Но мисля, че това, което основно изостана, е обратното, не е техниката, очевидно вече имаме техника, но програмите и начините, по които учителите преподават. За жалост сме свидетели на така доста класическо да го наречем поднасяне на материала, което не е атрактивно на децата. Преди малко стана въпрос в началото на нашия разговор, че децата в днешно време се раждат почти с устройство в ръце, и когато отидат в училище, те очакват да продължат да им се случват интересни, забавни, интерактивни неща. Там се връщат доста назад, защото дори да им се пускат някакви видеоклипчета по някои от предметите това далеч не е достатъчно за техния интелигентен, раздвижен мозък. В този ред на мисля, че образователната ни система има нужда от един много голяма ъпгрейд, и всъщност "Дигиталната раница“ е един от шансовете за това. А също така според мен е важно да се случи тази децентрализация в образователна система, и отново намирам, че дигиталните инструменти въобще са една много предпоставка за децентрализация. Защото един от големите унаследени от социализма проблеми в България е тази централизация на образованието, всички да учат едно и също, а е факт, че различните деца в различни региони в различни краища на страната имат различни образователни потребности и възможности, интереси. И именно учителите са тези, които най-добре познават децата си, и малко повече свобода за учителите би означавало според мен и по-добри резултати за техните ученици. А комуникацията, която е много важна, между родителите и учителите дали ще се подобри? Силно вярвам, че ще се подобри стига учителите да не ги е страх и родителите да не ги е страх. В крайна сметка това уважение, което винаги е царяло в българското общество към учителите е важно да бъде възвърнато, а това е уважение се възвръща именно през добра комуникация. Така е. Аз лично като родител съм много щастлива да получавам на телефона си нотификации и постоянни съобщения от училище за различни инициативи, разбира се за оценки на моите деца, както и също да получавам коментари: "Забравил си я екипа по спорт“ или пък "Днес беше много активен по английски“. Това за мен прави връзката ми с училище жива, макар и опосредствена през дигиталните устройства. Да, всъщност някак си залага в образованието все още е като че ли на едни консервативни принципи, които не позволяват да разгърнем всичко това, което имаме като възможност: директна комуникация в реално време ние можем да достигнем до информация, която е много важна. А пък това като че ли няма как да го избегнем, защото от друга страна самите деца помежду си и спрямо родителите си вече комуникират по този начин. Защо да не се включени всички? Разбира се, отдавна вече в България също имаме чатове с целия клас, родителите на целия клас, с учителите, дори в някои случаи имаме мини общности в социалните мрежи с цялото училище, не само с класа. Още преди години, преди повече от 15 години в Ню Йорк единият ключов инструмент, който е беше въведен за повишаване ангажираността на родителите и успеха на учениците, беше да се въведат мобилни устройства и мобилна комуникация с между училището, родителите и ученика, и пълна прозрачност за родителите какво се случва в училище с тяхното дете. Щом в Ню Йорк това даде толкова добри резултати, че повдигна успеваемостта с над 25%, а какво става за България, ние сме си нация техническа, и мисля че не е проблем за нито един родител да има устройство, те всички имат, но това устройство да го ползва освен за пасивна комуникация и за малко по-активна специално по отношение на образователния процес на своето дете. В крайна сметка е хубаво, че по този начин можем да завършим нашия разговор с оптимизъм, тъй като прекалено много като че ли в медийното пространство се говори предимно негативното за образователната система. Знаем, че има проблеми, не ги оставяме така настрани, но определено чрез дигиталните технологии образованието би могло стъпи на едно друго ниво, много по-високо. Така може би да завършим? Точно така е. И нека просто да го позволим да се случи и да вярваме в технологиите, да ги използваме за добро. Много благодаря за този разговор. Ще се радвам да гостувате отново в "Човекът на фокус“, имаме много други теми, които биха могли да застъпим тук в предаването. Жюстин Томс. Много благодаря. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Абонамент
Анкета
ЗА НАС:
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@blagoevgrad24.bg
©2009 - CurrentCopyrightYear Медия груп 24 ООД. Blagoevgrad24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Blagoevgrad24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Blagoevgrad24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: