© | | Български парадокс е, че спазването на закона може да доведе до повече проблеми, отколкото неговото неспазване. Кризата с "Лукойл", който беше принуден да спре производството на горива, понеже не е изпълнил изискванията за монтирани датчици, е красноречив пример. По белия свят е точно обратното - проблеми има, когато законът се нарушава, а не когато се изпълнява. В България по-скоро обичайното явление е, че ако не се гази пряко през закона, той по-скоро се заобикаля. Например при алкохола, който също е акцизна стока. Знае се, че имаше фирми, които далеч не плащаха бандероли за всички произведени количества, в резултат на което имаха възможността да продават на значително по-ниски от конкурентите си цени. Така се получава, че този, който е избегнал закона и е скрил данъци, има предимство пред онзи, който си е платил всичко и е изряден към бюджета. По същия начин е и при работодателите. Тези, които осигуряват работниците си на действителната заплата, са една крачка назад от онези, които плащат на ръка и внасят осигуровки на фиктивни възнаграждения. Този, който се е подредил по правилата на светофара, минава след другия, който кара по релсите. И така нататък. Ако България иска да стане наистина европейска страна, с европейски доходи и европейски стандарти, пътят е този: спазване на закона, коректност в отношенията между работници и работодатели, коректност между деловите партньори. Засега обаче това е по-скоро от областта на пожеланията, отколкото на реалността. Средата е безкрайно изкривена и когато властта тръгне да налага спазване на законите, се получават не точно тези ефекти, които би трябвало. В конкретния случай със затварянето на бургаската рафинерия това би трябвало да доведе до засилена конкуренция в търговията с горива, което на книга трябва да докара по-ниски цени за потребителите и по-добро качество. На дело може да стане точно обратното: и цените да се вдигнат още, и качеството да се влоши. Не е изключено даже да се яви и дефицит и той да се покрива от държавния резерв, както стана със самолетното гориво. А това е така, понеже е създадена дългогодишна традиция, култура на бизнеса, която практически поощрява неспазването на законите, както вече беше описано. В България, поне досега, разбиването на един монопол обикновено не води до истинска конкуренция, а до нов монопол. И цените не падат, а напротив. Понеже сегашната непреклонност на държавата да наложи спазването на определени изисквания става пред очите на всички, а и елиминирането на един конкурент за сметка на друг ще има непоправими политически последствия за властта, има надежда, че този път това може да доведе до истинска конкуренция и до реални ползи за потребителите. Ако това е така, юлско-августовското изправяне на нокти ще си е струвало. Ако ли не, ще стане това, което вече безброй пъти сме виждали.
ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ |