© | | Във вторник, 1 март, бензин А-95 се продаваше по-евтино, отколкото струва в България, в шест европейски държави: в Кипър (с 16 стотинки по-малко), Естония (-6), Латвия и Литва (по минус 5), Полша (-15) и Румъния (-10). В Люксембург бензинът струваше колкото в България. Близо до българските са цените в Словения и Малта. При дизела положението е следното. По-евтино от България е в Кипър (-24 стотинки), Естония (-1), Латвия (-10), Литва (-30), Люксембург (-34), Малта (-18), Испания (-5), Полша (-24), Румъния (-18) Словения (-14) и Словакия (-4). Като в България или с 1-2 стотинки по-скъпо струва нафтата в Австрия, Финландия и Унгария, във Франция е по-скъпа с 8 стотинки.
Поскъпването на горивата в България оголи до крайна степен същността на българската пазарна икономика: лишена от всякаква пазарна логика, кожодерска, монополна, фактически картелирана и безмерно алчна.
Докато при храните, където поскъпването също е зверско, все пак има известно размиване, при горивата е прекрасно видно, понеже цените в цяла България навсякъде са еднакви и понеже има ясна база за сравнение.
Няма никаква логика и никакво оправдание горивата в България да са по-скъпи, отколкото са в страни като Полша, Румъния, Естония, Литва, Кипър, Латвия, Малта, за Люксембург, Австрия и Финландия да не говорим. Във всички тези страни разходите за производство и дистрибуция на горивото са с пъти по-високи, отколкото са в България: за 500 евро заплата, каквито са парите в рафинерията в Бургас, никой финландец няма да излезе от къщи. Същото е и по бензиностанциите в България, където заплатите рядко надхвърлят чисти 500 лева, като дори в Словения тази работа обикновено носи около 1000 евро, че и повече. В момента т.нар. български бизнес с мълчаливото съдействие на държавата върши нагло издевателство спрямо нормалния човешки разсъдък. Цинична проверка колко още може да издържи българинът. Колко още може да бъде смъкнато от един беззащитен, обезверен, парализиран народ. Ако бях параноик, щях да си кажа, че търгашите искат да свалят правителството. Но понеже не съм, а и знам, че началникът на бензина в България е пръв приятел с Бойко Борисов, съм склонен да си обясня ставащото с най-обикновена алчност. Макар че началникът на бензините е пръв приятел и с Георги Първанов, а преди това беше пръв приятел на Иван Костов. Та знае ли човек. Все едно.
Без значение какви са мотивите, е видно, че ако тази вакханлия продължи, в България тревичка няма да остане. Ще смаже всичко, 90 процента от хората ще бъдат докарани до пълно отчаяние. Не че сега са много далеч от това. При този пладнешки обир, страстно защитаван като еманация на пазарната икономика от официалните говорители, не е ясно само едно: дали гневът ще се излее по улиците веднага или хората търпеливо ще си дочакат изборите. Във всеки случай нищо добро не ни чака.
Източник: Георги Даскалов |